Решение № 1226 от 18.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100502048 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби:

1. Въззивна жалба вх. № 44796/04.06.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от Р. В. К., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, жк. „М.“, ***, чрез процесуален представител адв. П. Н. от АК-Варна, срещу решение № 1515/30.04.2024 г., поправено с решение № 2310/19.06.2024 г. постановено по гр. д. № 13533/2023 г. по описа на РС-Варна в отхвърлителната му част, с което съдът е отхвърлил предявения от Р. В.

К., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „М.“ ***, срещу Община Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за сумата над 5000 лева до пълния предявен размер на претенцията от 9000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от контузия на лявото ходило, травматичен оток по лявото ходило, ожулване по дясното коляно, в резултат на настъпил на 26.07.2023 г. инцидент - падане вследствие на хлътнала тротоарна плоча от тротоар пред ***, ж.к. „М.", гр. Варна, в близост до вх. 1, ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 26.07.2023г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 49 ЗЗД.

Жалбоподателят - Р. В. К., счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно. Счита, че размерът на обезщетението, определен от първоинстанционния съд, за претърпените от нея 1 неимуществени вреди – болките и страдания, които е изпитала в следствие на процесния инцидент, не е справедлив и не е съобразен с разпоредбата на чл.

52 от ЗЗД. По същество моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Община Варна, чрез процесуален представител юрк. С.Д., с който въззивната жалба се оспорва. Моли се същата да бъде отхвърлена и първоинстанционно решение в обжалваната му част да бъде потвърдено.

2.Въззивна жалба вх. № 37494/10.05.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от Община – Варна, чрез процесуален представител юрк. С.Д. от АКВарна, срещу решение № 1515/30.04.2024 г., поправено с решение № 2310/19.06.2024 г. постановено по гр. д. № 13533/2023 г. по описа на РС-Варна в осъдителната му част, с което РС-Варна е осъдил Община Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, да заплати на Р. В. К., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „М.“ ***, сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от Р. В. К. болки и страдания от контузия на лявото ходило, травматичен оток по лявото ходило, ожулване по дясното коляно, в резултат на настъпил на 26.07.2023 г. инцидент -падане вследствие на хлътнала тротоарна плоча от тротоар пред ***, ж.к.

„М.", гр. Варна, в близост до вх. 1, ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 26.07.2023г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 49 ЗЗД.

Жалбоподателят – Община Варна, счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно. Счита, че по делото не е доказано, че към датата на злополуката, на мястото на инцидента е съществувала неравност на тротоарното платно; счита за недоказана причинно следствената връзка между предполагаемото деяние и настъпилите увреждания. Счита размера на обезщетението, определен от първоинстанционния съд, за претърпените от Р.

В. К. неимуществени вреди за необосновано завишен. По същество моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност моли, размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Р. В. К., чрез процесуален представител адв. П. Н. от АК-Варна, с който въззивната жалба се оспорва. Моли се същата да бъде оставена без уважение и първоинстанционно решение в обжалваната му част да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание въззивната страна – Р. В. К., чрез процесуалния си представител адв. П. Н. от АК-Варна подържа подадената въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Община Варна, чрез процесуалния си представител юрк. С.Д. от АК-Варна подържа подадената въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Претендират се разноски.

2

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Р. В. К. срещу Община Варна иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за осъждане на Община – Варна да заплати на Р. В. К. сумата в размер на 9000.00 лева (след допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 02.04.2024г.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от контузия на лявото ходило, травматичен оток по лявото ходило, ожулване по дясното коляно, в резултат на настъпил на 26.07.2023 г. инцидент - падане на земята, в следствие на хлътнала тротоарна плоча от тротоар, пред ***, ж.к. „М.", гр. Варна, в близост до вх. 1, ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 26.07.2023г. до окончателното погасяване на задължението.

Р. В. К. в исковата си молба заявява, че на 26.07.2023г., около 12:00 ч., се е движила пеша в района на дома си, находящ се в гр. Варна, ж.к. „М.", ***.

Времето било ясно, сухо, слънчево и тя била обута със здрави обувки подходящи за сезона. Вървейки е настъпила с левия си крак счупена плоча от тротоара, която била видимо цяла, същата хлътнала, в резултат на което кракът й потънал и тя паднала на земята. От изненадващото и внезапно падане на земята се ударила и изпитала силна болка в областта на левия глезен, натъртила дланите си и разкървавила дясното си коляно. Твърди, че била силно стресната и изплашена, като помислила, че е счупила левия си крак в областта на глезена, тъй като първоначално не можела да стъпи на него и много я болял. Лежала на земята няколко минути, след което се опитала да се изправи. Заедно с нея било и детето й, което се изплашило от случилото се, което допълнително притеснило К.. Още в деня на инцидента Р. В. К. е посетила МБАЛ „Св.Анна“-Варна, като й била предписана терапия с мека имобилизация за 4 седмици. На 07.08.2023 г. посетила ортопед за преглед, поради същите оплаквания и продължаващите силни болки и дискомфорт при придвижването й. Бил продължен отпускът за лечение, като и бил предписан прием на медикаменти. На 08.08.2023 г. посетила клиника по съдебна медицина в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД. Съдебният медик установил, че се касае за ожулване по предната повърхност на дясното коляно, покрито с кафеникава коричка с овална форма и размери 4 см. на 2 см. Лявото ходило било с оток по външната и горната си повърхност, в областта на основата на четвърта и пета предноходни кости. Ищцата е използвала общо 29 дни отпуск за временна неработоспособност, поради домашно лечение. Твърди, че в следствие на силната болка и преживяното физическо и психическо страдание се е чуваствала непълноценен човек, принудена била да търпи ограниченията на болничното и домашно лечение, да носи помощно средство на крака си близо месец, да изпитва болки и затруднения при придвижване, да пие обезболяващи и други лекарства, които са й предписани. В следствие на претърпяната контузия изживяла физически и емоционални терзания и неудобства, болки, страдания и неудобства в хигиенно и битово отношение.

Твърди, че участъкът, на който е настъпило произшествието е публична общинска собственост на Община Варна, като задължение на Община – Варна е да го поддържа в изправност.

Счита, че увреждането което е претърпяла е в резултат от виновното и противоправно бездействие от страна на длъжностни лица към община Варна, изразяващо се в неизпълнение на вмененото им задължение да поддържат в изправност мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината. Счита, че е налице виновно бездействие на служителите на община Варна, с оглед задължението им да поддържат в 3 изправност процесния участък.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - Община Варна депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че липсват твърдения относно наличието на други обективни обстоятелства като нарушено зрение или други сетивни дисфункции, обуславящи невъзможността да се възприеме въпросната тротоарна неравност, както и че е налице съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на увреждането, тъй като при обикновено внимание, ищцата е разполагала с възможността да възприеме тази неравност и съответно да избегне настъпването на инцидента. Оспорва на следващо място ищцата да е търпяла сочените вреди, а в евентуалност счита претенцията за завишена в своя размер. Моли за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, Р. В. К., чрез процесуалния си представител адв. П. Н. от АК-Варна подържа исковата молба. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, Община Варна, чрез процесуалния си представител юрк. С.Д. от АК-Варна оспорва иска.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От лист за преглед на пациент от 26.07.2023 г., издаден от МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, се установява, че на 26.07.2023г., в 18:24ч., Р. В. К. е постъпила в посоченото лечебно заведение с оплаквания за болка и ограничени движения в областта на лявото ходило. Поставена е диагноза „Счупване на метатарзална кост“. Предписана е терапия с мека имобилизация за 4 седмици.

От представеното медицинско направление от 03.08.2023г., издадено от д-р Стефанов се установява, че Р. В. К. е изпратена за извършване на повторна рентгенография на ляво ходило във връзка с потвърждаване или отхвърляне на първоначално поставената диагноза.

От Амбулаторен лист за преглед № 23219107512 D се установява, че след извършено образно изследване е поставена диагноза контузия на други и неуточнени части от стъпалото. Посоченото обективно състояние на пациента е: палапторна болка в основата на 5–та метатарзална кост. Без убедителни рентгенови данни за фрактура в основата на 5-та метатарзална кост.

Предписано е лечение с медикаменти, както и мнение за продължаване на временната неработоспособност.

От приложеното медицинско удостоверение № 930/2023г., издадено от лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при „МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно: контузия на лявото ходило, травматичен оток по лявото ходило, ожулване по дясното коляно. Описаните травматични увреждания са резултати на действие на твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните в исковата молба време и начин.

4

От болничен лист за временна неработоспособност № Е20232080870, се установява, че на Р. В. К. е било предписано домашно, амбулаторно лечение за периода от 27.07.2023г.- 04.08.2023г. (в размер на 9 календарни дни), поради счупване на метатарзална кост.

От болничен лист за временна неработоспособност № Е20231799164, се установява, че на Р. В. К. е било предписано домашно, амбулаторно лечение за периода от 05.08.2023г.- 24.08.2023г. (в размер на 20 календарни дни), с диагноза контузия на други и неуточнени части на стъпалото.