Определение № 297 от 03.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 202/2026
- Вид
- Определение № 297
- Подписан
- 03.08.2026
- В сила
- 03.08.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА, РАДОСТИН ПЕТРОВ, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 5а · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 249, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 297 гр. Велико Търново, 03.08.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
Членове:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
РАДОСТИН ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600202 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
С Определение № 197/16.06.2026 г. по ЧНД № 360/2026 г., Окръжен съд – Велико Търново е потвърдил Постановление от 29.04.2026 г. на ВТОП, по преписка № 3335/2024 г. по описа на ОП-Велико Търново, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 27/2025 г. на РУ МВР гр. Свищов, водено за престъпления по чл. 249, ал. 1 от НК и по чл.144, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 от НК.
Против това определение в законоустановения срок е депозирана жалба от пострадалата Р. А., с която се навеждат оплаквания за неговата неправилност и необоснованост, само в частта му за прекратяване на наказателното производство по ДП № 27/2025 г. по описа на РУ – МВР гр. Свищов за престъпленията – по чл. 249, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 от НК. Отправя се искане атакувания съдебен акт, в съответната част, да бъде отменен, респективно да се отмени постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното производство и делото да се върне на досъдебното производство със задължителни указания относно прилагането на закона.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира жалбата за процесуално допустима изхождаща от Л., разполагащо с процесуална легитимация да атакува прекратяването на наказателното производство по настоящото делото, а разгледана по същество - намира същата за неоснователна.
Несподелими са възраженията, изтъкнати в жалбата, като същите са идентични с тези, наведени пред първата инстанция, а именно - че прокурорският акт в частта му относно престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е постановен при непълнота на доказателствата, а в частта му относно престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 от НК, е необоснован поради неправилен извод за липса на фактическо съпружеско съжителство между жалбоподателя А. и П. И..
Апелативният съд споделя напълно възприетата в постановлението на прокурора, респективно определението на окръжния съд фактическа обстановка, тъй като същата почива на верен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства и не намира за нужно да я преповтаря изцяло.
1
Досъдебното производство № 27/2025 г. по описа на РУ Свищов е водено за това, че в периода 14.05.2023 г. - 23.05.2023 г. в гр. Свищов без съгласието на Р. Г. А. от гр. Свищов, в качеството й на титуляр са били използвани данни от платежен инструмент, а именно ПИН код и други данни на картата й, издадена от „ПИБ" АД гр. София и самата карта, и в резултат на това от откритата й банкова сметка в „ПИБ" АД с IBAN: BG42FINV 9150 1015 ***** са били изтеглени общо 2170 лева - престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК; за това, че на 16.05.2024 г. в гр. Свищов, на ул. „Ал. Константинов", в района на аптека „Марешки", в лек автомобил „Форд Фокус", в условията на домашно насилие е била причинена лека телесна повреда на Р. Г. А. от гр. Свищов, **********, ********, изразяваща се в две окръглени мораво-кафеникави кръвонасядания с диаметър от 3 и от 2 см - на 4 см едно от друго, в предната и в долната трета на дясната предмишница и окръглено моравожълтеникаво кръвонасядане с размери 3 на 4 см по външно-страничната област на дясното бедро, които са й причинили болки и страдания - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл.
130, ал. 2 от НК, както и за това, че
На 16.05.2024 г. в гр. Свищов, в условията на домашно насилие е била отправена закана с убийство към Р. Г. А. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от НК.
В хода на разследването са извършени значителни по обем действия - разпитани са свидетели и са събрани са множество писмени доказателства.
В постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е извършен цялостен, обективен, обстоен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства. Изчерпателно са били обсъдени и правилно оценени всички доказателства по делото, респективно са изложени следващите се от установените факти и юридически изводи, поради което окръжният съд основателно е приел за обосновано и законосъобразно, атакуваното постановление на прокурора при проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира, че всички факти и обстоятелства, относими към предмета на настоящото производство, са изяснени по един категоричен и безспорен начин от събраната по делото доказателствена маса – писмени и гласни доказателства, съдебномедицинско експертно становище, като липсват неизяснени обстоятелства, поради което и възраженията в противния смисъл, изложени във въззивната жалба, се явяват несъстоятелни.
Несподелими са възраженията изтъкнати в жалбата, че неправилен е изводът за недоказаност на деянието по чл. 249, ал. 1 от НК и е възприет при непълнота на доказателствата, доколкото в хода на досъдебното производство е безспорно установено, че не са налични преки очевидци, които да подкрепят твърденията на постр. А. - транзакциите, при които са били използвани двете й банкови карти, да са били извършени без нейното съгласие. Не е спорен и фактът, че същата е поддържала интимни отношения с И. и понякога е оставала да нощува в дома му, но твърденията й, че същият без нейното съгласие и знание ровил в личните й вещи, като по този начин се е сдобил с банковите й карти, съответно с паролите за тях са несъстоятелни и без опора в доказателствената маса. Твърденията на А. изложени в жалбата и пред окръжния съди, а и поддържани пред настоящата инстанция, не се подкрепят от доказателствата по делото. Същите са били подложени на детайлен анализ.
Наред с показанията на А. са били изследвани и анализирани и обстоятелства, противоречащи на същите. Безспорно установено е, че средствата от печалбите от онлайн игрите са били изтеглени лично от А. - на каса на „Изипей"; че мобилният номер 3598948******, вписан при извършената регистрация за онлайн залози е бил предоставен от мобилния оператор също на нея, като същият е бил активен и услугата се е заплащала редовно, независимо от обстоятелството, че А. отрича тези факти. Установено е, че за банковата си карта в „ПИБ" АД е имала и интернет банкиране, чрез мобилното приложение „Моят Fibank" от 12.04.2022 г., като е получавала подробна и пълна информация за всяка извършена транзакция. Същевременно обаче липсва депозирана от нейна страна жалба или оспорване на същите тези транзакции пред съответните банки /ПИБ и ОББ/ или пред органите на реда. Такава депозирала едва след инцидента на 16.05.2024 г. Освен това, 2 установимо от показанията на същата е, че и след момента на установяване от нейна страна за ползването на банковата й карта в „ПИБ" АД, същата продължила да поддържа интимните си отношения с И., както и да му предоставя парични средства, с които последният да покрива дълговете си и то, до момента на инцидента – 16.05.2024 г., при който й е причинил телесно увреждане. Същевременно същата излага И. да е признал за това пред нея /за ползването на картата й, без нейното знание и съгласие/ още през м. Май на 2023 г., когато поискала издаване на нова карта, а едновременно с това печалбите от залагания са били изтеглени след посочените месец и година, и преди 16.05.2024 г. съответно на - 22.11.2023 г., 29.03.2024 г. и 08.04.2024 г., сочещо за знание от нейна страна, че И. играе онлайн игри за нейна сметка. На следващо място - А. е заплащала и месечните фактури на мобилния телефон, чрез който бил регистриран профилът на И. в платформата за залагания, договорът за който, е бил сключен от самата А. на 28.11.2023 г. На следващо място - същата споделя в показанията си, че на 05.12.2023 г. за пореден път са били изтеглени парични суми от сметката й, без нейното съгласие, но едновременно с това на 22.11.2023 г. А. е получила печалбата от същите тези игри, за които са били залагани сумите от тази сметка. В изложения смисъл показанията на А. се явяват изолирани от останалите събрани по делото доказателства, поради което и правилно не са били кредитирани в тази им част, респективно поддържаните в жалбата й възражения са несъстоятелни.
Вярно е, че И. е използвал платежни инструменти - дебитните карти на постр. А., но същевременно липсва вторият елемент от обективната страна на престъпното деяние по чл.
249, ал. 1 от НК - да се е случило „без съгласието на титуляря". Установимо от доказателствата по делото е, че твърденията на И. - А. да е знаела за използването на платежните инструменти от него, напълно се потвърждават дотолкова, доколкото безспорно е установено същата да е получавала печалбите от онлайн игрите на каса на „Изипей", включително и след първото използване на банковата й карта през м. Май на 2023 г., същата е продължила връзката си с И. и година след това /подала жалба за твърдените от нея обстоятелства едва година по-късно - на 23.05.2024 г./.
Достигайки до извод за липсата на един от изискуемите признаци на изпълнителното деяние по чл. 249, ал. 1 от НК, а именно – неговата обективна страна - да е осъществен „без съгласието на титуляра“, прокурорът законосъобразно е обосновал несъставомерността на разследваното деяние от обективна страна по смисъла на чл. 249, ал. 1 от НК, за което е било образувано и водено наказателното производство и прекратил същото в тази му част.
Лишени от основание са и възраженията в жалбата, че е осъществен състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. с ал. 1 от НК - отправена заплаха с убийство срещу Р. А. от П. И., в условията на домашно насилие.
Безспорно установено от доказателствата по делото е, че на 16.05.2024 г. в гр.
Свищов възникнал вербален спор между пострадалата и И. по повод настояванията от нейна страна да й върне парите, предоставени му в заем, докато се намирали в лекия автомобил на А.. При този скандал И. за първи път проявил агресия срещу пострадалата. Установено е, че деянието е извършено когато двамата били на публично място в гр. Свищов, а именно - на ул. „Ал. Константинов", в района на аптека „Марешки", в лекия автомобил на пострадалата.
Същата стояла на шофьорската седалка, а И. на седалката - до нея. При възникналата разпра помежду им, И. стиснал А. за дясната предмишница и дясното бедро, хващайки я за тила и натиснал главата й към волана. Действително чисто физическите действия и поведения на двамата били възприети от преминаващата в този момент с лекия си автомобил и приятелка на А. - св. Л. Г., както и от съдебномедицинската експетиза и медицинско удостоверение на съдебен лекар. Следва да се сподели обаче, че вербално разменените реплики между тях не са били лично възприети от сочените от А. свидетели. Поддържаната теза и версия от А., че освен с действията си, но и с думите И. я е заплашвал - че ще я убие, ако още веднъж му спомене, че иска да й върне парите, остават голословни и неподкрепени от доказателствата по делото, така както са приели прокурорът и окръжният съд. Липсват каквито и да било доказателства в тази насока - какви думи и реплики двамата са си разменяли в лекия автомобил. Налични са само показанията на пострадалата срещу тези на П. И., отричащ да е 3 отправял, твърдяната от А. закана с убийство.
При констатираните непоследователност, вътрешни противоречия и безусловно установени неверни твърдения в показанията на пострадалата, правилно приел в акта си прокурора и поставил под сериозно съмнение тяхната достоверност в конкретно обсъжданата им част, анализирайки същите внимателно и с оглед заинтересоваността й от изхода на делото, както и финансовите й претенции към И. за предоставени от нея заеми, без да разполага и представя документи, въз основа на които да предяви претенциите си по съдебен ред /за връщането им/ и преценявайки липсата на други обективни доказателства по делото, подкрепящи показания й в тази посока, правилно отхвърлил същите и не ги кредитирал.