Определение № 1523 от 09.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1523 гр. София, 09.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. М. като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20231000501372 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК и глава двадесет и първа ГПК, вр. с т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Образувано е по частна жалба от ответника – Д. М. И., ЕГН **********, чрез адв. С. срещу определение № 3974 от 28.03.2023., по гр.д. № 20211100108136 по описа на Софийски градски съд, гр. о., I-28 състав, с което е оставено без уважение искането му за изменение в частта за разноските на решение № 342/19.01.2023г., по гр.д. № 8136/2021г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск от ищеца - „Саш-арх проджект“ ЕООД, ЕИК 201408359, с правно основание чл. 108 ЗС.

Частният жалбоподател/ответникът - Д. М. И. счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че следва да се прави разлика между цената на иска и защитаван материален интерес, който се определял на база определената от съда продажна цена, съгласно определение № 66/03.04.2014г. по гр.д. № 6889/2013г. на ВКС. В случая, по делото е приета СТЕ и пазарната стойност на имота е 529 197 лева, поради което това представлявало и размера на защитавания материален интерес по делото. На следващо място твърди, че делото представлявало фактическа и правна сложност, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение от 15 000 лева, не следвало да се намалява по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. На следващо място твърди, че по делото е предявено и възражение за задържане до размера от 100 000 лева, за което също се дължало адв. възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи искането му за присъждане на разноски за адв. възнаграждение в размер на още 10 698,60 лева.

1

Насрещната страна по частната жалба/ищецът –„Саш-арх проджект“ ЕООД е подал в срок писмен отговор. Счита, че ответникът неправилно основавал частната си жалба на редакцията на Наредбата от 08.11.2022г. Твърди, че имало обилна съдебна практика за материалния интерес при предявен иск по чл. 108 ЗС вр. с чл. 69 ГПК, но не сочи такава. На следващо място твърди, че за възражението за подобрения не се дължало отделно възнаграждение. На последно място твърди, че възнаграждението се присъждало за един адвокат, а защитата на ответника се осъществявала от двама адвокати. Моли въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира разноските за производството по частната жалба и представя доказателства, че такива са реално направени.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

С решение № 342 от 19.01.2023г., по гр.д. № 8136/2021г. по описа на СГС, е отхвърлен предявеният ревандикационен иск на ищеца срещу ответника. Съдът не се е произнесъл по заявеното в условията на евентуалност възражение за право на задържане. Това решение е обжалвано от ищеца, но производството по въззивната жалба е прекратено с разпореждане, което е влязло в сила на 13.04.2023г.

Ответникът/частният жалбоподател е подал в срок молба за изменение на решението в частта за разноските, препис от която е връчен на ищеца на 15.03.2023г., който е подал в срок писмен отговор.

Видно от договор за правна защита и съдействие от 13.01.2022г./л. 468/, се установява, че ответницата - Д. М. И. е договорила адв. възнаграждение в размер от 15 000 лева, което е заплатено по банков път от трето лице – М. Т. И..

Видно от заключението на вещото лице Т. се установява, че пазарната цена на процесния мезонет е 529 197 лева към 06.12.2022г., в която е включена неговата увеличена стойност за извършени подобрения в общ размер на 99 379 лева. Страните не са оспорили това заключение.

Предмет на правния спор по частната жалба е начинът на определяне на адв. възнаграждение по иск с правно основание чл. 108 ЗС – цената на иска, съобразно данъчната оценка или пазарната стойност на недвижимия имот, както и дали се дължи отделно възнаграждение по възражение за право на задържане за извършени подобрения в имота.

Според мнозинството от настоящия съдебен състав, под интерес следва да се разбира материалния интерес на страната, определен съобразно цената на иска и съгласно данъчната оценка на правото на собственост върху недвижим имот, а не върху неговата пазарна оценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, която не е загубила своята актуалност – решение № 208 от 29.06.2016г., ГК, Четвърто отделение, определение № 7 от 10.01.2011г., по гр.д. 287/2010г., ГК, Четвърто отделение и определение № 258 от 09.07.2012г., по гр.д. 552/2011г., ГК, Първо отделение.

2

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в процесната хипотеза приложение следвало да намери новата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата, която въвежда нов размер за определяне на минималните адвокатски възнаграждения. Това е материално правна норма, която се прилага за договорите сключени след нейното приемане и няма обратно действие. Ето защо, минималния размер на дължимото адв. възнаграждение следва да се определи съобразно действието на правните норми по време – в редакцията към 31.07.2020г.

Неоснователно е възражението на въззиваемия по частната жалба, че възнаграждението се присъждало за един адвокат, а защитата на ответника се осъществявала от двама адвокати. В процесната хипотеза е уговорено и заплатено възнаграждение само за един адвокат и се претендира само едно възнаграждение, поради което е ирелевантно обстоятелството за преупълномощаването и на адв. П. С..

Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че делото не представлява фактическа и правна сложност – няма спор по фактите. Делото е 535 страници, но повече от половината от тях са копие на изп. дело № 5466/2011г. по описа на ЧСИ М. Б..

Правният спор се свежда до незаконосъобразността на проведеното изпълнително производство и вещно-транслативния ефект на издаденото от съдебния изпълнител постановление за възлагане на недвижим имот.

Неоснователно е направеното от процесуалния представител на ищеца искане за присъждане на разноски за производството по частната жалба.

Отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски.

Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отделна и самостоятелна отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В този смисъл е трайно установената и непротиворечива практика на Върховния касационен съд: определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д. № 2845/2018г. на ВКС, IV г.о.; определение № 489 от 17.10.2017г., по ч.гр.д. № 3926/2017г., IV г. о. на ВКС; определение № 552 от 25.11.2016г., по ч.гр.д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 205/19.12.2018г., по к.ч.гр.д. № 4518/2018 г. на ВКС, I г.о. и много други.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3974 от 28.03.2023., по гр.д. № 8136/2021г. по описа на Софийски градски съд, гр.о., I-28 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от 3 връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4