Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 23.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 707/2022
Вид
Решение № 67
Подписан
23.02.2023
В сила
23.02.2023
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Николинка Николова Попова, Албена Георгиева Палова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пазарджик, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

А. Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500707 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.

Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от А. Я. А., против А. Я. К., С. А. К., Т.

М. И. и С. М. И..

С исковата молба е предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот( чл. 34 от ЗС , чл. 69 ал. 1 от ЗН и чл. 341 и сл. от ГПК).

С Решение № 253/ 12. 10.2022г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 271/ 2022г. по описа на същия съд, предявения иск за делба е уважен частично .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителя А. Я. А., Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения . Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи жалбата.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противните страни по въззивната жалба . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди в обжалваната част.

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното 1 решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните доказателства пред първата инстанция и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство съделител

( в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

Делото е в първа фаза ,по допускане на делбата . В тази фаза на съдебната делба съдът в решението си трябва да формира извод относно имота , който е предмет на делбата, съделителите , съсобствения характер на имота и правата на съсобствениците в имота (чл. 344 ал. 1 от ГПК) .Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд относно делбения имот, съделителите , съсобствения характер на имота предмет на делбата и правата на съделителите в наследствения имот.

І.Съделители в делбеното производство .

Наследници на А.М. А. , починал на 01. 11. 2020г, и съпругата му М.М. А.а , починала през 2003г.:

1.А. Я. А. ( син на А.М. А. , починал на 01. 11. 2020г, и съпругата му М.М. А.а , починала през 2003г.);

2.А. Я. К. ( дъщеря на А.М. А. и М.М. А.а);

3.С. А. К. ( дъщеря на А.М. А. и М.М. А.а);

4.Т. М. И. и

5.С. М. И. ( наследници на Ф.А.Т. -дъщеря на А.М. А. и М.М. А.а);

ІІ. Имоти , които са предмет на делбата.

1.Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията- урбанизирана (за ниско жилищно застрояване до 10 м.), предишен идентификатор няма, номер по предходен план: 5758 в квартал 23, парцел III, с площ 376 кв. м., находящ се в град В., ***, при граници и съседи: от север-имот с идентификатор ***, от юг-имот с идентификатор ***, от запад-имот с идентификатор ***, от изток-имот с идентификатор ***;

2

2.Жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ 40 кв. м., с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, брой етажи-два, брой самостоятелни обекти-няма данни, намираща се на уличната регулационна линия на имота;

3.Едноетажна жилищна сграда със застроена площ 28 кв. м., с идентификатор *** по КККР на гр. В., погрешно отразена в КККР на гр. В. като сграда на допълващо застрояване-друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, означена на скицата към основната съдебно-техническа експертиза, като МЖ3, находяща се в дъното на поземлен имот с идентификатор ***, на южната границата с поземлен имот с идентификатор *** и на източната граница с поземлен имот с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от пристроения към нея от север санитарен възел със застроена площ от 6 кв. м.,

4.Двуетажна стопанска постройка (монолитен етаж и паянтов втори етаж), със застроена площ 23 кв. м., представляваща западната част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., означена по скицата от съдебно-техническата експертиза, като 2МС;

5.Едноетажна монолитна постройка-склад , със застроена площ от 14 кв. м., представляваща източната част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., означена по скицата от съдебно- техническата експертиза /л.71 от гр. д. 271/2022 г./ като МС;

6.Сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 12 кв. м., брой етажи 1, с предназначение-друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда;

7. Сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 17 кв. м., брой етажи 1, с предназначение-друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда;

Правилно районния съд в мотивите на решението се е позовал на указанията ,дадени в Р.

№ 102/ 04. 10. 2019г. по гр. д. № 48736/ 2017г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС , където е казано ,че съдът следва да допусне до делба съсобствения застроен имот, съобразявайки се с установеното по делото ,а не с отразеното в кадастралната карта.

От заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че последните две сгради с идентификатори 851.4 и 851.5 реално не съществуват към момента на съдебното производство . Ето защо обосновано и законосъобразно районния съд е приел ,че тези две сгради не следва да се допускат до делба, тъй като до делба се допускат само реално съществуващи обекти на собственост. По отношение на тези две сгради иска за делба е отхвърлен,като неоснователен.

ІІІ.Разпоредителни сделки с имотите и права на съделителите .

1.Констативен нот. акт № 37/23. 02. 1963г. за право на собственост по обстоятелствена проверка.

С този нот. акт двамата братя А. А. и А. А. са придобили в съсобственост , по равни права ( по ½ид. част – чл. 30 ал.2 от ЗС) по наследство и давностно владение собствеността върху дворно място кв. Чепино с размери 290 кв. м. и построената в дворното място къща 3 на 28 кв. м.

Към момента на придобиване на собствеността наследодателя А. А. е имал сключен граждански брак с М. А.а , поради което придобитата от него ½ ид. част от имота е придобита в режим на СИО, при равни права на съпрузите. Със СК от 1968г. за първи път е въведен режима на СИО между съпрузите, като този режим се прилага по заварени бракове и за имущества придобити преди влизането му в сила ( виж чл. 13 ал. 1 и 2 от СК 1968г., чл. 14 ал. 2 от СК 1968г. , чл. 103 от ПЗР на СК от 1968г. ). В т. 2 на ППВС № 8/ 1980г. от 17. 06. 1981г. е посочено ,че когато имота е придобит по давност от единия съпруг , но по време на брака той става имуществена общност.

2.Нот. акт № 74/ 23. 05. 1980г. за дарение на недвижим имот .

С този нот. акт братът А. А. дарява на наследодателя и негов брат А. А. собствената си ½ ид. част от къщата и дворното място . По този начин наследодателя А. А. става собственик на целия имот, като останалата една ½ ид. част от имота се притежава в режим на СИО.

3.Нот. акт № 125/ 27. 04. 1999г. за дарение на недвижим имот .

С този нот. акт наследодателите А. А. и М. А.а даряват на сина си / ищеца / А. А. ½ ид.част от жилищната сграда, ( тази част,която е СИО) застроена на 28 кв.м. и от дворното място, цялото с площ от 370 кв.м.

Права на съделителите в дворното място и жилищната сграда от 40 кв. м.

По силата на договора за дарение от 27. 04. 1999г. съделителя А. А. е придобил ½ ид. част от жилищната сграда и от дворното място . Останалата ½ ид. част е наследствена , при което всеки от 4-мата наследника притежава по 1/8 ид. част ( чл. 5 ал. 1 от ЗН). 1/8 ид. част на наследника Ф.Т. се разделя поравно на синовете й Т. и С..

Правата на съделителите са следните :

-А. А. – 5/8 ид. части или 10/16 ид. части ( ½ + 1/8 = 5/8);

-А. К. -1/8 ид. част или 2/16 ид. части ;

-С. Караилиева - 1/8 ид. част или 2/16 ид. части ;

-Т. И. и С. И.- общо 1/18 ид. част или по 1/16 ид. част ;

Права на съделителите в сградата от 28 кв. м.