Решение № 2350 от 07.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2350 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Цветомир М. Минчев

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20241100505072 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

По настоящото дело е постановено Решение № 16/05.01.2026 г., с което е потвърдено Решение № 3990/06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 2154/2023 г., по описа на СРС, 171 състав, с което е оставена без уважение молбата на А.

М. А. за допълване на постановеното по същото дело Решение № 1145/20.01.2024 г, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че А.

М. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 4 576,38 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се на адрес: град София, ул. ****, с абонатен № 133968, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2022 г. до окончателното плащане на вземането; сумата от 765,71 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. – 01.11.2022 г., начислена върху претендирата главница за топлинна енергия; сумата от 20,08 лв. – главница за предоставяне на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на 1 вземането, както и сумата от 4,48 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2019 г.

– 01.11.2022 г., начислена върху претендираната главница за предоставяне на услугата „дялово разпределение”, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.12.2022 г. по ч. гр. д.

№ 63518/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161 състав.

На 21.01.2026 г. по делото е постъпила молба от въззивника А. М. А. с искане за допълване на решението от 05.01.2026 г., като въззивният съд се произнесе по всички искания на въззивника, които не са конкретизирани изрично в молбата. Въззивникът е посочил, че няма собственост в строежа на ЖСК, поради което не може да е страна по делата, като отправя искане да бъде посочено правното основание и делото да е окончателно.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, с писмена молба с вх. № 12520/30.01.2026 г., изразява становище за недопустимост на молбата по чл. 250 ГПК, доколкото намира, че така постановеното въззивно решение от 05.01.2026 г. не е непълно.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Искането е направено в законоустановения срок (едномесечен срок от влизане в сила на решението), поради което се явява процесуално допустимо.

Съдът намира, че не е нужно провеждането на открито заседание с призоваване на страните – арг. от чл. 250, ал. 2 ГПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Непълен е този съдебен акт (решение), в който липсва произнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото. Спорният предмет се определя в исковия процес според твърденията и исканията на ищеца в исковата молба и насрещните възражения на ответника.

От диспозитива на постановеното по настоящото дело решение се установява, че въззивният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, който е обхванат от въззивната проверка, като е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК. Изрично следва да се посочи, че основното решение, постановено в първоинстанционното производство, не е било предмет на въззивен контрол, доколкото въззивна жалба е подадена само срещу допълващото го решение.

2

Заявеното от въззивника искане за допълване на въззивното решение всъщност цели допълване на изложените от въззивния съд мотиви. Дори да се приеме, че непълнота в мотивите на решението е налице, то същата не би могла да обоснове основателност на молбата за допълване на решението, след като с диспозитива на същото съдът се е произнесъл по целия спорен предмет на делото.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за допълване на постановеното по делото решение, поради което молбата на въззивника следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 7525/21.01.2026 г. на въззивника А. М. А., ЕГН **********, за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 16/05.01.2026 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3