Решение № 350 от 03.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Плевен, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Д. при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Д. Административно наказателно дело № 20234430200595 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Д. Ю. Д., с ЕГН: ********** от *** против наказателно постановление № 8045 от 13.02.202023 г. на *** отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, във вр. с 53 от ЗАНН е наложил на Д. Ю. Д., глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл.

8, ал. 5, предл. 1, чл. 14, ал. 3, предл. 1 и чл. 37, ал, 1, т. 1, предл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

По делото е депозирано писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателия, в което се излагат доводи относно издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

Ответната страна по жалбата *** отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, редовно и своевременно призована, се представлява от гл. юрк. С.а Т.-В., която моли да се потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Подробни съображения са изложени в представено в о.с.з. писмено становище.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 8045 от 13.02.2023 г. е издадено *** отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 0009352, от който е видно, че на 17.01.2023 г. в 19%50 часа на Път I-3 км. 101 в посока Долни Дъбник – плевен на 300 метра преди бензиностанция „Ромпетрол“, водачът е управлявал и извършвал превоз на товар – Богор със съчленено ППС с 6 оси, МПС с 2 оси, марка „Ивеко“, с рег. № *** и полуремарке с 4 оси/3-та; 4-та; 5-та; 6-та/, с рег. № *** г. при което е констатирано, че са превишени максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11/2001 г.на МРРБ, както следва:

-измерената ширина е 3,10 метра при допустимо максимална широчина на ППС 2,56 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 на Наредбата, като превишението е с 0,55 метра.

ППС е извънгабаритно!

2

Водачът не представя документ за платена пътна такса.

-Нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 8, ал. 5, предл. 1, чл. 14, ал. 3, предл. 1 и чл. 37, ал, 1, т.

1, предл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

За така констатираното превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11/2001 г.на МРРБ, при извършената проверка от страна на актосъставителя, водачът не му е представил документ за заплащане само на дължимата такса, съгласно чл. 8, ал. 5, предл. 1 и чл. 14, ал. 3, предл. 1 от Наредбата.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмЯ. на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

В случая АУАН е съставен от Н. М. А. – инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

3

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН-а и НП-то разпоредби.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Н. М. А. и А. М.

А., които са очевидци на нарушението от страна на жалбоподателя, и събитията около извършване на нарушението.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

В АУАН нарушението е описано конкретно, ясно и последователно, и изяснява в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателя.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателя виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административни нарушения.

Следва да се отбележи, че шофьорът на товарния автомобил, при връчването на АУАН, не е оспорил така установената фактическа обстановка, а е посочил в графа възражения - "Имам възражения", без да ги конкретизира.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба №11/03.07.2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

В разпоредбата на чл.8. ал.5 е указано, че извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в случаите по чл.14. ал.3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II.

Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е извънгабаритно по чл.2 от Наредбата.

В случая, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ, документ за заплащане само на дължимата такса, съгласно чл.В, ал.5, предл.1 4 и чл.14, ал.3, предл.1 от Наредбата.

Съгласно чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП:

Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

В случая водача е извършил превоз на товар /багер/, превишаващ разрешените норми, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, с което е застрашил безопасността на движението.

Също така, следва да се има предвид, че жалбоподателят впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Съдът намира, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е наказан за извършените от него нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 8, ал. 5, предл. 1, чл. 14, ал. 3, предл. 1 и чл. 37, ал, 1, т. 1, предл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС Наложеното административно наказание глоба от 500 лв. е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл.177, ал. 3, пр.1 от ЗДвП /от 500 до 3000 лв./, предвид на което за съда не е налице основание за изменение на НП в тази му част.

Установеното нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид на конкретно установения размер на широчина на процесното ППС.

Съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

На основание чл. 63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по делото.

Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на АНО.

Съдът счита, че следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на АНО направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в 5 размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 8045 от 13.02.202023 г. на *** отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл.

1 от ЗДвП, във вр. с 53 от ЗАНН е наложил на Д. Ю. Д., с ЕГН: ********** от ***, глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 8, ал. 5, предл. 1, чл. 14, ал. 3, предл. 1 и чл. 37, ал, 1, т. 1, предл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Д. Ю. Д., с ЕГН: ********** от *** да заплати на агенция *** отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.

София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6