Определение № 793 от 28.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 793 гр. Варна, 28.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20243100500231 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. №4854/21.07.2023г. от Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. Св.св. К. и М., № *, вх. *, ет. *, ап. ** срещу решение №179/11.07.2023г., имащо характер на определение, постановено по гр. дело №20223130100937 по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлено искането на въззивника за разсрочване изпълнението на решението, в частта, с която е осъден да заплати на „Кредисимо" ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" сумата от 6000 лева, чистата стойност по Договор за потребителски кредит № 2588343/14.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск – 24.10.2022г. до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Счита се, че са налице предпоставките на чл.241 от ГПК. Излага се, че Районен съд – Провадия са му служебно известни над 10 броя заведени дела срещу фирми за бързи кредити, който факт не бил взет предвид от съда.

Частнията жалбоподател моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочената част и да се постанови друго, с което да уважи 1 искането за разсрочване.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Кредисимо“ ЕАД, в който излага становище за недопустимост на частната жалба, поради липса на правен интерес. Твърди се, че между ищеца и ответното дружество е сключено споразумение от 23.08.2023г. за разсрочване на присъденото вземане.

По същество счита, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Ищецът не е материално затруднено лице, липсват ангажирани доказателства, че има заведени дела с други субекти, предоставящи бързи кредити. Няма и данни за размера на другите задължения.

По изложените съображения и поради недоказаност на предпоставките по чл.241 от ГПК моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Постъпила е частна жалба вх. №6218/21.09.2023г. от Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. Св.св. К. и М., № *, вх. *, ет. * срещу определение № 846/04.09.2023г., постановено по гр. дело №20223130100937 по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е изменено решение № 179/11.07.2023г., постановено по гр. дело №20223130100937 по описа на Районен съд - Провадия, в частта на разноските признати на ищеца и дължими от ответника „Кредисимо“ ЕАД, като е намален размера на присъденото в полза на адв. М. В. М. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА до размера от 1243.88лева.

Частният жалбоподател Г. изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита, че неправилно е приложена Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в старата й редакция. Следва да бъде приложена редакцията към датата на устните състезания. В жалбата е посочена съдебна практика.

По изложените съображения моли съдът да отмени определението в обжалваната му част и да остави без уважение искането на насрещната страна по реда на чл.248 от ГПК.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от „Кредисимо“ ЕАД, в който излага, че е приложена правилната редакция на наредбата, а именно към момента на сключване на договора. Моли за отхвърляне на частната 2 жалба.

Постъпила е частна жалба вх. №7030/23.10.2023г. от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №146 /сграда А/, бизнес център „България“ срещу определение № 846/04.09.2023г., постановено по гр. дело №20223130100937 по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлено искането с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решение № 179/11.07.2023г., постановено по гр.д. № 937/2022г. по описа на Районен съд Провадия, в частта, с която е осъден жалбоподателя да заплати в полза на адв.

М. В. М. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 965.87лева, като съдът го намали до 582.40лв. без ДДС или 698.89лв. с ДДС.

В жалбата са изложени съображения, че съдът неправилно приложил редакцията на Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искът е с цена 5048.85лв., при интерес от 5000лв. до 10000лв. се дължи адвокатски хонорар в размер на 580лв+5% за горницата или сумата е 582.40лв. без ДДС. Изложени са съображения, че върху адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА не се начислява ДДС, тъй като е безвъзмездна доставка. В случай, че съдът приеме, че се начислява ДДС, то дължимото адвокатско възнаграждение е 698.89лв., а не 965.87лв., както го е изчислил съдът.

Моли за отмяна на обжалваното определение.

В постъпилия отговор от Н. Д. Г., същият застъпва становище, че адвокатското възнаграждение следва да се определи към редакцията на Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, актуална към датата устните състезания и върху него да се начисли ДДС, доколкото не е безвъзмездна услуга. Дължимият адвокатски хонорар е 2436лв. с ДДС. Посочена е съдебна практика.

Моли за потвърждаване на постановеното определение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба вх.№4854/21.07.2023г. срещу решението, с което е отхвърлено искането с правно основание чл.241 от ГПК е подадена в 3 едноседмичния срок на чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С решение №179/11.07.2023г., постановено по гр. дело № 2023130100937/2023г. на Районен съд – Провадия са уважени исковете на Н.

Д. Г. и са прогласени за нищожни Договор за потребителски кредит № 2588343/14.06.2022г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11 от Закона за потребителския кредит и договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2022г., сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, поради заобикаляне закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. С решението съдът е уважил предявения от „Кредисимо“ ЕАД насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД като е осъдил Н. Г. да заплати сумата от 6000.00лв., представляваща чистата стойност на кредита и е отхвърлил искането на същия за разсрочване изпълнението на решението.

Според нормата на чл.241, ал.1 от ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.

В случая съдът съобрази, че се касае за главница от 6000.00лв., връщането на която е вече разсрочено със споразумение между частния жалбоподател и кредитодателя, представено с отговора на частната жалба, на 22 вноски от по 250.00лв. и последна 23 вноска от 168.00лв.

Не са ангажирани никакви доказателства, които да сочат, че частният жалбоподател е във влошено финансово състояние, няма стабилни доходи от трудови или други правоотношения, не разполага с имущество, от което може да се извлекат ежемесечни доходи. Напротив от представената справка л. 154 от първоинстанционното дело се установява, че Н. Г. е трудово ангажиран, като осигурителния му доход средно около 2400.00лв. Няма и доказателства за наличие на други изискуеми задължения в големи размери. С оглед това следва да се приеме, че същият не е препятстван финансово да изпълни месечна вноска от 250.00лв.

Предвид изложеното искането се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, а решението, имащо характер на определение по реда на чл.241 4 от ГПК следва да бъде потвърдено.

Частна жалба вх. №6218/21.09.2023г. срещу определение, с което е намален размера на присъденото в полза на адв. М. В. М. за адвокатско възнаграждение до размера от 1243.88лева е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С решението съдът е осъдил „Кредисимо“ ЕАД да заплати на адв. М. В.

М. първоначално сумата 1723.88 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Дълъжимото адвокатско възнаграждение е определено с ДДС.

Оплакванията във въззивната частната жалба се свеждат до това, коя е приложимата редакция на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

Настоящата инстанция намира, че меродавен за определянето на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, тъй като отговорността за разноски е материалноправен институт. По отношение на нея изменението на нормативния акт, определящ размера на адвокатското възнаграждение, няма обратно действие. Договорът за предоставяне на безплатна правна защита и съдействие на ищеца е от 16.08.2022 г., като към него момент е действала редакцията на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приета с измененията в ДВ бр. 68/31.07.2020 г. На следващото й изменение от 04.11.2022г. (ДВ бр. 88/04.11.2022 г.) не е придадено обратно действие.

Следователно за уважения главен иск за нищожност срещу този ответник се дължи адвокатско възнаграждение при приложение на чл.7, ал.2, т.3 на посочената редакция 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. или 698.28лв. без ДДС и 837.94лв. с ДДС. Присъденото адвокатско възнаграждение за този иск със съдебното решение в размер на 1243.88лв. е изчислено по новата редакция на наредбата, която не е към датата на сключване на договора.

Следователно на частния жалбоподател Г. му е присъдено в повече 5 адвокатско възнаграждение от дължимото, но доколкото има забрана за влошаване на положението на жалбоподателя при липса на частна жалба от страна на „Кредисимо“ ЕАД /чл.271, ал.1, пр.второ от ГПК/ определението в тази му част следва да бъде оставено в сила.

Само за пълнота следва да се посочи, че съдът зачита постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и по-специално т.60 според която цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това и с оглед разрешението на СЕС, дадено в т.61 настоящата инстанция намира за необходимо да подчертае, че съдът при необходимост ще извърши анализ на реално извършената работа по договора за адвокатски услуги, която да подложи на адекватната парична оценка. Като при несъответствие на предложената цена за услугата по наредбата/договора и реалната й пазарната стойност, да приложи последната дори и да е под минимума на наредбата, включително и при осъществена защита по чл.38 от ЗА.

По частна жалба вх. №7030/23.10.2023г. от „Ай Тръст“ ЕООД срещу определение, в частта, с която е отхвърлено искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, въззивният съд намира, че същата е допустима и по същество основателна.

Съдът изложи мотиви, коя е приложимата редакция на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно тази, която е действала към момента на сключване на договора за безплатна правна помощ.