Решение № 415 от 03.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Благоевград, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20261200500567 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК 121887848, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Ивайло“ №12, ет.5, ап.8, против решение №58/30.01.2026г на РС-Благоевград по гр.д.№2103/25г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение се отхвърлят като неоснователни исковете чл.422 ГПК и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първонистанционното решение, за което подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания. Претендира разноските по делото пред настоящата инстанция.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, 1 налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че на 27.09.2023г между „Уникредит Лизинг“ ЕАД, като лизингодател, „СК Електрик“ ЕООД, като лизингополучател, и С. К., като солидарен длъжник, е сключен договор за оперативен лизинг на пътно превозно средство №157751/27.09.2023г с нотариална заверка на подписите, по силата на който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване, при условията на оперативен лизинг, следния обект: „Нов лек автомобил Mercedes-Benz GLE 450 4 Matic AMG, рама W1NFBKEHRA995605, вътрешен номер 1001403807“, подробно описан в Приложение №1, неразделна част от договора, а лизингополучателят се задължава да го приеме от лизингодателя и да го ползва в съответствие с уговореното в договора (чл.1, ал.1). Страните са постигнали съгласие за заплащане от страна на лизингополучателя на общо лизингово (наемно) възнаграждение за предоставеното ползване, платимо на 60 месечни вноски по 2754, 94лв всяка, подробно посочени в Приложение №2, неразделна част от договора, с падеж до 7-мо число на месеца, за периода от 07.10.2023г до 07.09.2028г, като е определена и административна такса при сключване на договора в размер на 2908, 30лв без ДДС или 3489, 96лв с ДДС, платима в срок до 07.10.2023г.

С чл.30, ал.1 от договора солидарният длъжник се задължава неотменно и безусловно да отговаря солидарно с лизингополучателя за изпълнение на всички негови задължения по договора, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на лизингополучателя.

Според чл.23, ал.1 от договора при неизпълнение на задълженията на лизингополучателя по този договор, същият дължи на лизингодателя неустойка, както следва: а) за забава на плащане – съгласно приложение №1; б) при разваляне на договора по вина на лизингополучателя или предсрочно връщане на обекта на лизинга, лизингополучателят дължи неустойка за неизпълнение на договора в размер на: по 9 лизингови (наемни) вноски при разваляне на договора по вина на лизингополучателя или предсрочно връщане на обекта на лизинга за периода от първия до дванадесетия месец от срока на договора и по 5 лизингови (наемни) вноски за всяка следваща година до края 2 на срока на договора.

Съгласно чл.23, ал.3 от договора лизингополучателят може да върне предсрочно обекта на лизинга само с изричното предварително писмено съгласие на лизингодателя. В този случай лизингополучателят дължи неустойка за предсрочно връщане на обекта на лизинга в горните размери.

С приемо-предавателен протокол от 09.10.2023г лизинговият обект е предаден от лизингодателя на лизингополучателя.

Липсва спор по делото, че лизингополучателят едностранно е прекратил договора за оперативен лизинг и на 07.12.2023г е върнал предсрочно лизинговия автомобил, за което е подписан приемно-предавателен протокол, изпратен на същата дата по електронната поща до лизинговото дружество.

Видно от приложените по делото материали по ч.гр.д.№133/25г по описа на РС-Благоевград със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въззивното дружество е поискало и получило от РС заповед за изпълнение срещу длъжниците, произтичащи от процесния лизингов договорг, за следните суми: 20 661, 93лв, неустойки по чл.23, ал.1, б.“б“ от договора за оперативен лизинг, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; 413, 24лв, заплатена държавна такса; 1595, 74лв, заплатено адвокатско възнаграждение.

Въпросната заповед е била връчена на длъжниците на 09.06.2025г, които в законоустановения срок подали възражение срещу нея, поради което и по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК е иницииран настоящия процес.

При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на доказателствения материал, закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви.

Несъстоятелни са основните доводи на жалбоподателя, според които към момента на сключване на лизинга от 27.09.2023г клаузата за заплащане на неустойка за разваляне на договора от страна на лизингополучателя и предсрочно връщане на лизинговия актив не е нищожна, понеже не била уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. С чл.23, ал.1, б.“б“ от договора страните са уговорили едностранна неустойка в полза на лизингодателя, дължима от лизингополучателя при 3 разваляне на договора по негова вина или при предсрочно връщане на обекта на лизинга, възлизаща в размер на 9 лизингови вноски в периода от първия до дванадесетия месец от срока на договора и по 5 лизингови вноски за всяка следваща година до края на срока на договора.

В случая ищецът основава претенцията си именно на посочената клауза, която обаче според въззивният състав правилно е счетена от РС за нищожна, поради накърняване на добрите нрави.Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС уговарянето от страните на неустойка за вредите от развалянето на договора е допустимо, с оглед договорната свобода по чл.9 ЗЗД, но неустойката следва да бъде в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай, клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи и служебно, независимо от характера на сключената сделка, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, не с оглед конкретното неизпълнение. Конкретната преценка за нищожност следва да се извърши въз основа на различни критерии – естеството на задълженията, вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна), вида на неизпълнението на задължението – съществено или за незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди (вж.т.3 на цитираното ТР).

В настоящия случай се установява, че лизингополучателят е ползвал лизинговия автомобил за период от 2 месеца, като същият е върнат на 07.12.2023г с приемо-предавателен протокол. Същевременно, за така предприетото връщане на автомобила, респ. за развалянето на договора, на основание чл.23, ал.1, б.“б“ от процесния договор, се дължи неустойка в размер на 29 лизингови вноски, в това число претендираните 9 вноски плюс още 20 за останалите 4 години от договора. Общият размер на дължимата според клаузата неустойка, част от която е и претендираната, възлиза на сумата от 79 893, 26лв с ДДС, а общият дължим размер по договора за лизинг възлиза на 165 295, 20лв с ДДС. При това положение, съдът намира, че процесната уговорка за неустойка излиза извън очертаните по-горе функции на неустойката, тъй като лизингодателят по разваления договор ще получи имуществена облага от насрещната страна за половината от срока на договора, респ. за 9 месеца при претендираните в случая 9 месечни вноски, без реално да му е предоставено ползването на веща, което нарушава 4 принципа на справедливостта и води до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.второ ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен характер (вж.Р№219/09.05.2016г на ВКС по т.д.№203/15г, I т.о., Р№193/09.05.2016г на ВКС по т.д.№2659/14г, I т.о. и др.).

Отделно от горното следва да се посочи, че съобразно константната съдебна практика прекратяването на договора за лизинг има действие занапред, като при предсрочно прекратяване/разваляне на договора за лизинг и връщане на лизинговата вещ, с оглед отпадане на облигационната връзка, всяка от страните се освобождава от основните задължения по лизинговия договор, поради което лизинговите вноски, чийто падеж не е настъпил към датата на прекратяване, респ. разваляне на договора, не се дължат от лизингодателя (вж.Р№253/08.01.2015г на ВКС по т.д.№3881/13г, I т.о. и др.).

Следователно, поради настъпилото прекратяване на договора и връщането на веща, лизингополучателят не дължи процесните 9 броя вноски, доколкото техният падеж не е настъпил. След 07.12.2023г, когато е развален договора за лизинг и вещта е върната на ищеца, лизингополучателят не разполага с лизинговата вещ и липсва основание за плащане на възнаграждение за ползване по разваления договор.

Предвид изложеното, решаващия състав правилно е приел клаузата за неустойка по чл.23, ал.1, б.“б“ от процесния договор за нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а изложените в обратната насока доводи на жалбоподателя са неоснователни.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че лизинговия договор имал характер на оперативен, а не на финансов лизинг. Процесният договор за лизинг има характера на финансов лизинг, тъй като лизингодателят се е задължил да придобие конкретен лек автомобил, избран от лизингополучателя, срещу задължението да заплати цената на отделни лизингови вноски, което не се оспорва от ищеца(вж.исковата молба). По арг. от чл.342, ал.2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния 5 елемент – поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски. В случая е налице именно финансов лизинг, поради което и доводите на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни (вж.Р№102/03.08.2010г на ВКС по т.д.№897/09г, II т.о. и др.).

За пълнота следва да се отбележи, че в случая е ирелевантен характера на договора, доколкото процесната клауза е нищожна по изложените съображения, поради противоречието й с добрите нрави, и въз основа на нея не може да се претендира заплащане на неустойка.

В контекста на горното обжалваният акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Предвид възприетото разрешение в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 евро (вж.договора за правна защита и извлечението от банкова сметка на л.30 и л.31 от въззивното дело).

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд