Решение № 127 от 20.07.2026, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пирдоп, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря П.Т.Л. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20251860100586 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.54, ал.2 ЗКИР.

Производството по делото е образувано по искова молба ( с петитум, изменен в с.з. на основание чл.214 ГПК) от Г. Н. С. с ЕГН **********, адрес за кореспонденция: с. С., общ.

М., п.к. ****, ул. „************“ №*, чрез адвокат Г. Л. В. от ПАК, адрес гр.

*******************, срещу 1.Г. С. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Е.П. - ****, ул.

„**********" №* и 2.Община М., Булстат: 000777248, адрес: с. М. - 2086, ул. „Александър Стамболийски" № 35.

В исковата молба се твърди, че ищецът Г. Н. С. е законен собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С., община М., С. област, одобрена със Заповед № РД-18-35/29.06.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК. Правото на собственост е придобито с Нотариален акт № 177, том I, дело 360/30.11.1981 г., издаден от Районен съд гр. Пирдоп. Съгласно посоченият документ за собственост Г. Н. С. е собственик на поземлен имот с пл.№ 91, кв. 21, съгласно архивен кадастрален план на с. С., одобрен със Заповед № Заповед № 576 / 1968 г. на ОНС София и действащ регулационен план на с. С., община М., С. област, одобрен със Заповед № 576 / 1968 г. на ОНС София, с площ 999 кв.м. При сравнителен анализ между действащата кадастрална карта, от една страна и архивния кадастрален план и действащия регулационен план, от друга е установено съществено несъответствие в границите и площта на имота на ищеца: по действащата КККР: ПИ *** е заснет с площ 968 кв.м; по архивния кадастрален план и действащия регулационен план: ПИ № 91, кв. 21 има площ 999 кв.м.

В исковата молба се твърди, че установената разлика от 31 кв.м. са реална част от имота на ищеца, която е погрешно включена в границите на съседни имоти. Грешката е 1 документирана в Проект за отстраняване на грешки в границите (февруари 2025 г.), изготвен от инж. П.А.П., правоспособно лице по ЗКИР с peг. №3139. Погрешно заснетата реална част от 31 кв.м е неправилно включена в: а) ПИ *** - собственост на ответницата Г. С. Г.:

•площ по действащата КKKР: 371 кв.м

• по архивния кадастрален план и действащия регулационен план: 349 кв.м б) ПИ *** - общинска публична собственост (улица): •собственик: Община М.

•площ по действащата КККР: 4585 кв.м

• по архивния кадастрален план и действащия регулационен план: 4576 кв.м.

В исковата молба се твърди, че в основната си част процесната реалната част от 31 кв.м. попада в улица тупик, образувана по съгласие на собствениците между имоти ПИ *** и ПИ ***, през който се осъществява достъпа на ищеца до собствения му имот, посредством изградена порта за внасяне на дърва и други материали.

Това фактическо положение съществува повече от петдесет години. Вярната имотната граница минава приблизително през средата на тупика, както точно е отразено в проекта за отстраняване на грешки в границите, изготвен от правоспособното лице по ЗКИР инж.

П.А.П.. В тази връзка пред Агенция по вписванията ищецът инициира административна процедура за отстраняване на грешки в границите на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С., община М., С. област. Със Заповед № РД 18-67-31.07.2025 г. на Началника на СГКК- С. област е отказано исканото изменение на КК и КР с мотива, че е налице е хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, защото между заинтересованите страни е установен спор за материално право. Възникналия спор за собственост обуславя правния интерес на ищеца Г. Н. С. от водене на настоящото дело.

В исковата молба се твърди, че ищецът е законен собственик на спорната реална част въз основа на валиден нотариален акт от 1981 г., който предхожда създаването на действащата кадастрална карта. Отделно спорната реална част, съгласно архивен кадастрален план на с.

С., одобрен със Заповед № Заповед № 576 / 1968 г. на ОНС София и действащия регулационен план на с. С., община М., С. област, одобрен със Заповед № 576 / 1968 г. на ОНС София, е част от имота на ищеца, който повече от петдесет години владее непрекъснато и необезпокоявано спорната част с намерение да я свои.

В исковата молба се твърди, че искът е насочен към установяване на съществуващо право на собственост, което поради грешка в кадастралната карта не е правилно отразено. Когато непълнотата или грешката в кадастралната карта е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата Г. С. Г. с ЕГН **********, че ищецът Г. Н. С. с ЕГН ********** е собственик на реална част с площ 22 кв.м. от имот пл. № 91, кв. 21 по кадастралния и регулационен план на с. С. от 1968 г., съответстващ на имота на ищеца, която реална част по действащата КККР на с. С., общ. М., С. област, одобрена със Заповед № РД-18-35/29.06.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, е неправилно заснет извън границите на ПИ *** и е отразена в границите на ПИ ***, собственост на ответницата, 2 като тази реална част е индивидуализирана в Приложение № 4 към СТЕ като обхват на застъпване от юг, очертан подробно от точки № 1, 2, 3 и 4, при координатите, посочени в координатния регистър към Приложение №4, както и да се признае за установено по отношение на ответника Община М. с ЕИК по БУЛСТАТ 000777248, че ищецът Г. Н. С. с ЕГН ********** е собственик на реална част с площ 16 кв.м от имот пл. № 91, кв. 21 по кадастралния и регулационен план на с. С. от 1968 г., съответстващ на имота на ищеца, която реална част по действащата КККР на с. С., общ. М., С. област, одобрена със Заповед № РД-18-35/29.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, е неправилно заснета извън границите на ПИ *** и е отразена в границите на ПИ ***, представляващ улица, като тази реална част е индивидуализирана в Приложение № 4 към СТЕ като обхват на застъпване от запад, очертан подробно от точки № 4, 5, 6, 7 и 8, при координатите, посочени в координатния регистър към Приложение № 4.

Също така, моли съдът да обяви скицата в Приложение №4 към СТЕ за неразделна част от съдебното решение.

Ответникът Г. С. Г., със съдебен адрес: гр. Е.П., пл. „***********" №*, етаж *, офис №* кантората на Адвокатско дружество „Г., П.", в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания. В писмения отговор се твърди, че така предявения иск е недопустим по следните съображения: На първо място, счита, че ищеца няма правен интерес от предявяване на иска.

Видно е от представения с исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177, том I, дело № 360/30.11.1981 г., издаден от районен съдия гр. Средногорие, че ищецът е придобил правото на собственост върху дворно място с къща, плевня и сайвант в с. С. с общо застроено и незастроено пространство от 940 кв.м., съставляващо парцел 1-91 в кв. 21 по плана на селото. От представената с исковата молба скица на поземлен имот е видно, че поземлен имот с идентификатор № ***, с номер по предходен план: 91, е с площ от 968 кв.м. В исковата молба са изложени твърдения, че площта на собствения на ищеца имот е 999 кв.м., които не само не са подкрепени с доказателства, но и противоречат на представения документ за собственост. Следователно, ищецът притежава имот на основание направено в негова полза дарение, който имот е с площ от 940 кв.м., така както е записано в нотариалния акт. В писмения отговор се твърди, че исковата молба е нередовна. Така заявения петитум е неясен, тъй като не е индивидуализирана реалната част от 31 кв.м., за която ищеца твърди да е собственик. Неясни са местоположение и границите на претендираната реална част, каква част се претендира да попада в имота на ответницата Г. и каква в улицата. В петитума липса и яснота досежно основанието, на което ищеца твърди, че е собственик на реалната част от 31 кв.м. В случай, че съда приеме, че искът е допустим, изразявам становище, че същият е неоснователен като съображенията са следните: Оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на реална част от собствения на ответницата имот и че е налице несъответствие между границите и площта на неговия имот и този на ответницата. Оспорва твърдението на ищеца, че площта на собствения му имот е 999 кв.м., тъй като представя документ за собственост за имота с площ от 940 кв.м. В писмения отговор се твърди, че ответницата е собственик на Поземлен имот с идентификатор 3

*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 29.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 18.06.2024 г.. с адрес на поземления имот: с. С., общ. М., обл. София, с площ от 371 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 90, при съседи на имота по скица: ***, ***. ***, ***,

***, заедно с разположение в имота сгради, както следва: Сграда с идентификатор: ***, със ЗП от 49 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, и Сграда с идентификатор ***, със ЗП от 15 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. Горепосочените имоти е придобила чрез покупко-продажба на 21.04.2021 година, като сделката е обективирана в Нотариален акт № 83, том 1, per. № 688, дело № 73 от 21.04.2021 г. на Нотариус Донка Апостолова, с per. № 275, с район на действие Районен съд - Пирдоп, вписан в Служба по вписванията при Районен съд — Пирдоп с peг. № 404/21.04.2021 г.. Акт № 80, том 2, дело № 223/21.04.2021 г. Видно е и от Нотариален акт № 90, том III, peг. № 3564, дело № 400 от 2012 г. на Нотариус Евгения Павлова, с peг. № 108, с район на действие Районен съд - Пирдоп, вписан в Служба по вписванията при Районен съд -Пирдоп с peг. № 2210/05.12.2012 г., Акт № 7, том 10, дело № 635/2012 г., прехвърлителите, от които е закупила ответницата имота, също са притежавали имота с площ от 371 кв.м. В писмения отговор се твърди, че преди предприемане на действия по поставяне на мрежа между имота на ответницата и този на ищеца на 06.01.2025 г. геодезист е трасирал собствения на ответницата имот, като е посочил, че квадратурата, която ищецът ми претендира за собствена е на ответницата. Оспорва твърдението на ищеца, че процесната реална част от 31 кв.м. попада в улица тупик, образувана по съгласие на собствениците между имоти ПИ *** и ПИ ***, през който се осъществява достъпа на ищеца до собствения му имот посредством изградена порта за внасяне на дърва и други материали. От датата на придобиване на поземления имот и към настоящия момент такава тупик улица не съществува, като ищецът няма достъп до имота на ответницата, било то до порта да си вкарва дърва или да преминава през него. Достъпа до имота на ищеца се осъществява от главната улица. На 14.11.2025 г. отново е извикан геодезист от ответницата и в присъствието на ищеца е направено трасиране на имота, което е идентично с предходното. Въз основа на изложеното, счита и за неоснователно твърдението на ищеца, че е законен собственик на спорната реална част въз основа на валиден нотариален акт от 1981 г., като в същия е посочена площ на имота от 940 кв.м. На следващо място, оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на реалната част въз основа на архивни заповеди и че е осъществявал владение върху имота на ответницата. Счита, че ищецът неоснователно се позовава на неактуален кадастрален план от 1968 г. Доколкото ищеца се позовава на стар кадастрален или регулационен план от 1968 г., който е действал към момента на придобиването му на имота, то в документа му за собственост е посочена по-малка от твърдяната площ, а именно 940 кв.м. Счита, че този план е с неизяснен статут към днешна дата. От 1968 г. досега са изминали почти 60 години, през които правния и фактическият статут на имотите в с. С.