Решение № 19309 от 23.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19309 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20221110136568 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „***“ ЕООД обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация по чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника И. К. П. за сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 653817 от 19.04.2016 г., сключен с „***” ЕАД, ведно със законна лихва за период от 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 256,71 лева, представляваща договорна лихва за период от 19.04.2016 г. до 19.05.2016 г., сумата 534,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.04.2016 г. до 23.02.2021 г. и сумата 407,84 лева, представляваща мораторна лихва за период от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г. ч.гр.д.

№ 16580/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.

Ищецът „***“ ЕООД твърди, че ответникът сключил Договор за потребителски кредит № 653817 от 19.04.2016 г. с „***“ ЕАД, по силата на който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1000 лв. срещу задължението да го върне ведно с възнаградителна лихва в размер на 41,24 % и ГПР от 50 % с краен падеж20.05.2017 г., с плащането на една погасителна вноска. Посочва, че ответникът подписал договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „***“ ЕООД на 19.04.2016 г., въз основа на който бил сключен договор за поръчителство между „***“ ЕООД и „***“ ЕАД на същата дата. Поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника поръчителят „***“ ЕООД погасило дължимите суми по кредита на 23.02.2021 г.- 1000 лв., представляваща главница по договора за кредит, 256,71 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.04.2016 г. до 19.05.2016 г., 534,68 лв., представляваща обезщетение за забава. Сочи се, че на 23.02.2021 г. „***“ ЕООД уведомило чрез имейл ответника за извършеното плащане, с оглед което бил встъпил в правата на първоначалния кредитор ( „***“ ЕАД), както и за задължението 1 на ответника да заплати възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, ведно с обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение.

Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. и Приложение № 1 от 19.04.2016 г. „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, в качеството си на цеденти, прехвърлили всички свои вземания към И. К. П. по процесния договор за потребителски кредит към цесионера и ищец в настоящото дело- „***“ ЕООД, за което длъжникът бил уведомен с имейл от 31.03.2021 г. В случай че съдът приеме уведомлението за ненадлежно извършено, ищецът моли да се счете за редовно съобщаване на цесията връчването на уведомление чрез исковата молба. Посочва, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не е била начислявана лихва за забава съгласно нормата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноските.

Ответникът И. К. П. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва съществуването на облигационни отношения с „***“ ЕАД въз основа на писмен договор или такъв сключен от разстояние. Оспорва да получил сумата, сочена за главница по договора, по банков път или в брой. Оспорва автентичността на представената с исковата молба „Разписка за изплатена сума по кредит“ /лист 31 по делото/. Оспорва да е сключил и договор с „***“ ЕООД, респективно оспорва да е възложил на последното лице да поръчителства по процесния договор за кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че „***“ ЕООД е заплатило на „***“ ЕАД сумата в общ размер на 1791,39 лв. Оспорва вземането за процесната сума да е било прехвърлено на ищеца чрез договора за цесия, респективно оспорва да е бил сключен договор за цесия между сочените в исковата молба страни.

При условията на евентуалност релевира възражение за погасителна давност.

Поддържа, че задължението е станало изискуемо на 20.05.2016 г., с оглед което към 28.07.2021 г. било погасено по давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са от ищеца „***“ ЕООД обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация по чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредит между ответника и третото лице, включително клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, изискуемостта на претендираната част от кредитните задължения и изпадането в забава за тяхното заплащане, както и валидното прехвърляне на кредитните задължения в негова полза и уведомяването на ответника за това прехвърляне. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. По възражението за давност, в тежест на ищеца е да докаже, че от момента на настъпване на изискуемостта на процесните вземани са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество; заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено. Според чл. 138, ал. 1 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да 2 бъде извършен в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това; предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне; прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит /чл. 9/, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл.

10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/. ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по, ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си 3 предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /виж Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК /.