Определение № 4172 от 20.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4172 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100501273 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 423 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпило е възражение по чл. 423 ГПК от длъжника О. П. М. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 27085/2024 г. по описа на СРС, 52 състав. Длъжникът твърди, че заповедта за изпълнение не му е връчена редовно, въпреки което е прието, че е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. Ето защо, моли да бъде прието възражението по реда на чл. 423 ГПК, изпълнението на издадената заповед за изпълнение да бъде спряно, а издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист – обезсилени.

Заявителят – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, не взема становище във връзка с подаденото възражение.

Съдът намира подаденото възражение по чл. 423 ГПК за основателно и същото на основание чл. 423, ал. 3 ГПК следва да бъде прието по следните съображения:

Възражението е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 ГПК. Видно от представеното ч.гр.д. № 27085/2024 г. по описа на СРС, 52 състав, заповедният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист, въпреки че не са налице данни за редовно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника. Последният е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, вх. № 387807/02.12.2024 г., в което е оспорил именно процедурата по връчването на заповедта за изпълнение, което обаче не е администрирано надлежно по реда на чл. 423 ГПК (доколкото към датата на подаване на възражението първоинстанционният съд е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила), а е върнато като просрочено. Възражението срещу заповед за 1 изпълнение по чл. 410 ГПК не подлежи на връщане (за разлика от това срещу заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК), а преценката за влизане в сила на заповедта за изпълнение се прави или в производството по чл. 423 ГПК, или при обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. В случая, заповедният съд е следвало да администрира още първото възражение, вх. № 387807/02.12.2024 г. като такова по реда на чл. 423 ГПК, тъй като в него са изложени доводи за липсата на редовно връчена заповед за изпълнение. Следователно, налице е подадено в срок възражение по чл. 423 ГПК срещу процесната заповед за изпълнение.

Следва да се уточни, че изложените от жалбоподателя факти сочат на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, при която хипотеза заповедта за изпълнение не е била връчена редовно на длъжника.

Видно от ч.гр.д. № 27085/2024 г. по описа на СРС, 52 състав, заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника, а по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление.

На основание чл.47, ал. 1 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Видно от приложените по делото съобщения за връчване на заповедта за изпълнение, адресирани до длъжника, същите са изпратени на адрес: гр. София, ул.

„********, който се явява постоянен и настоящ адрес на длъжника, както и на адрес: гр. София, ул. „******** (407 и 414), бл. ********. Връчителят е отбелязал, че е посетил адреса, намиращ се в гр. София, ул. „********, на 25.06.2024 г., 18.07.2024 г. и 28.07.2024 г., като не е намерил длъжника, както и друго лице за информация, като на 28.07.2024 г. е залепил уведомление на входната врата на имота. Адресът, намиращ се гр. София, ул. „******** (407 и 414), бл. ********, е посетен на 25.06.2024 г., 14.07.2024 г. и 24.07.2024 г., като е отбелязано, че адресатът не е открит и е залепено уведомление на входната врата на вх. А. В същото време, липсват данни за начина, по който връчителят е търсил адресата, за състоянието на имота, както и дали изобщо има достъп до него и по какъв начин се осъществява такъв. При липсата на посочените 2 данни, както и с оглед удостоверяването, извършено от връчителя, което е бланкетно и не дава информация за обстоятелствата, които трябва да бъдат налице за редовно връчване по реда на чл. 47 ГПК, то следва да се приеме, че такова не е извършено надлежно.

Освен това, видно от ч.гр.д. № 27085/2024 г. по описа на СРС, 52 състав, заповедният съд не е приел с нарочен акт редовно връчване по реда на чл. 47 ГПК, от който акт да са ясни датата, на която е счел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и от която тече срокът за възражение, както и адресът, на който е връчена заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК, предвид обстоятелството, че са направени опити за връчване на два адреса.

По горните мотиви и на основание чл. 423, ал. 3 ГПК възражението срещу издадената по делото заповед следва да бъде прието, а изпълнението по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - спряно на основание чл. 423, ал.

1, изр. 2-ро ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл. 423 ГПК на О. П. М., ЕГН **********, срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 27085/2024 г. по описа на СРС, 52 състав.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро ГПК изпълнението на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 27085/2024 г. по описа на СРС, 52 състав.

Делото да се върне на СРС за продължаване на производството с указания по чл. 415 ГПК на основание чл. 423, ал. 4 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3