Решение № 189 от 11.12.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Кърджали, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20235100500240 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение N 111 от 21.03.2023 г. по гр.д. N 838/2022 г. по описа на РС – Кърджали е признато за установено по отношение на С. З. С. от гр.К., че дължи на кредитора „И.С.К“ *** с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.Л., бл.***, ет.*, офис **, с управител Д.В.Д, заплащане на следните суми: сумата 83.33 лв. – главница, представляваща непогасена сума по индивидуален договор за потребителски кредит ******** от дата 02.09.2021г. – 1 вноска /четвърта/ за периода от 01.01.2022г. до 01.01.2022г., както и сумата от 57.30 лв.– лихва за периода от 01.01.2022г. до 01.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена по ч.гр.д. N 67/2022г. по описа на КРС заповед N 19/21.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като С. З. С. е осъден да заплати на „И.С.К“ *** направените по делото разноски от 25 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство от 25 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение. С определение N 810/18.07.2023г. на основание чл.248, ал.1 от ГПК решението е 1 изменено в частта за разноски в заповедното производство по ч.гр.д. N 67/2022г., като адвокатското възнаграждение на ищеца е намалено от 400 лв. на 300 лв., като определението не е обжалваното от страните.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете С.

З. С., който чрез представител по пълномощие адв.М. Л. Л., с въззивна жалба вх. N 3405/13.04.2023 г. по входящия регистър на РС – Кърджали, подадена по електронен път и подписана с КЕП на 12.04.2023г., го обжалва като неправилно в частта, с която предявените по чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове за парични вземания за главница и лихва по индивидуален договор за потребителски кредит са уважени, с искане в обжалваната част решението да се отмени и на въззивника да се присъдят направените в заповедното производство и в настоящото въззивно производство разноски. Оплакванията на жалбоподателя са следните: за недопустимост на иска по арг. от чл.57, ал.2 от КРБ поради това, че ищецът „И.С.К“ *** завел още три отделни съдебни заповедни производства за вземания за отделни вноски по същия договор, по всяко от което претендира заплащане на съдебни разноски, в т.ч. адвокатски хонорар от 400 лв., с което цели увреждане на интересите на длъжника, и в която връзка първоинстанционният съд не извършил исканата служебна проверка, за да констатира както други съдилища, че посредством законоустановени средства се цели постигане на противоправен резултат и неоснователно обогатяване на заявителя, с калкулиране в тежест на длъжника на неимоверно високи по размер разноски в рамките на заповедното производство, а впоследствие и в изпълнителното производство/определение N 20 от 14.01.2022г. по гр.д. N 4 на ОС-Шумен/; за неоснователност на иска поради липса на постигнато съгласие за сключване на договора, установено от липса на подписи на страните в него, в стандартния европейски формуляр, заявка и общи условия на хартиен носител, като с оглед посочения в общите условия неприсъствен начин на възникване на правоотношението не е установено да са изпълнени изискванията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП/сега ЗЕДЕУУ/ в редакция към сключване на договора/, при липса на съгласие на страните да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, както и да са изпълнени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПФУР за предоставяне на цялата информация за всички условия на договора; за неоснователност на иска поради нищожност на договора като нарушаващ чл.11, ал.2 от ЗПК-неподписани общи условия, чл.11, ал.1, т.6 от ЗПК – непосочен срок на договора за кредит, като погасителният план на вноски не следва да се тълкува като срок на договора, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - не са взети предвид всички допускания и компоненти, включени в годишния процент на разходите, в частност не е посочен методът на изчисляване на посочения като цифрова величина ГПР; чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК – не е посочена информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за 2 целите на погасяването; чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК - не съдържа посочената в разпоредбата информация. Наред с това, уговореният годишен лихвен процент от 37.87 % и ГПР от 45.19 % са в противоречие с добрите нрави, с извод, че при недействителен потребителски кредит на връщане съгласно чл.22, вр. чл.23 от ЗПК подлежи само чистата стойност на кредита.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „И.С.К“ *** гр.С., чрез представител по пълномощие, с който жалбата се оспорва като неоснователна, с искане обжалваното решение да се потвърди и да му се присъдят направените в настоящото въззивно производство разноски.

В съдебно заседание въззивникът С. З. С. не се явява и не се представлява, поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата със становище на представител по пълномощие, с приложен списък на разноски.

В съдебно заседание въззиваемият „И.С.К“ *** гр.С. не се представлява, поддържа оспорването на въззивната жалба по съображенията, изложени в отговора по нея, със становище на представител по пълномощие, с приложен списък на разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено от въззивника.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от ищеца „И.С.К” *** с ЕИК *********, гр.С., с която срещу ответника С. З.

С. от гр.К. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за парични вземания за главница от 83.33 лв., представляваща четвърта падежирала на 01.01.2022г. вноска и за договорна лихва от 57.30 лв. за периода от 01.01.2022г. до 01.01.2022г., произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит ** * **** от дата 02.09.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които е издадена в полза на кредитора „И.С.К” *** Заповед N 19 от 21.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. N 67/2022 г. по описа на РС-Кърджали, възразена от длъжника С. З. С. в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. С посочената заповед на длъжника е разпоредено да заплати на кредитора и разноските в заповедното производство от 25 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът С. З. С., чрез 3 представител по пълномощие, е оспорил исковете по съображения, изложени и във въззивната жалба.

Оплакването за недопустимост на предявените искове при упражняване на правото на иск при злоупотреба в противоречие с чл.57, ал.2 от КРБ е неоснователно.

Образуването на отделни съдебни производства при твърдения за неудовлетворени притезания не е ограничено от закона, в т.ч. и ако всяко от тях води до генериране на разноски, тъй като предмет на спора е потвърждаването или отричането на спорното право, а разноските по делото са последица от неговия изход.

Установява се от доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, че между „И.С.К” *** като кредитор и С. З. С. като кредитополучател е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит ** * **** от дата 02.09.2021г., за кредит от сумата 3 000 лв., със срок на кредита 36 месеца, при месечна погаситена вноска от 383.33 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 37.87 % и ГПР от 45.19 %, с общ размер на всички плащания 13 800 лв., в т. ч. с включена такса експресно разглеждане, с приложен погасителен план, с посочени пореден номер на вноски и падежни дати, общо 36 на брой, размер на вноска от ….., от която за главница 83.33 лв., лихва 57.30 лв. и такса за експресно разглеждане 242.70 лв./каквато не се претендира и не е предмет на делото/, платими по банков път от кредитополучателя С. по посочени банкови сметки на кредитора „И.С.К” ***. В договора се съдържа изрично изявление на кредитополучателя, че предварително му е предоставен СЕС чрез средство за комуникация от разстояние, посочващ индивидуалните условия и цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, както и предварително е запознат със съдържанието на документа и го разбира, така че да може да вземе информирано решение за сключване на индивидуалния договор за кредит, като е съгласен и приема предоставените му общи условия, които заедно с договора, заявлението с искане за потребителски кредит и дадени с изрчини декларации съгласия за обработване и съхранение на лични данни, представляват единно споразумение, договорът по което се сключва във формата на електронен документ при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗПК.

Изрично е посочено, че сумата по кредита се усвоява от кредитополучателя по посочената в заявлението с искане за потребителски кредит/профил лична банкова сметка. Договорът съдържа правила за погасяването му и за предсрочна изискуемост, като в края на текста му се съдържа запис от името на кредитополучателя, че договорът е подписан с обикновен електронен подпис на 02.09.2021г. 08:36:19 от С. З.

С. посредством SMS персонален идентификационен код за потвърждение ******, получен на номер **********, който има сила на саморъчен подпис в отношенията му с И.С.К ***, съгласно чл.13, ал.4, вр. с ал.1 от ЗЕДЕП. В тази връзка, с оглед оспорванията на ответника с отговора на исковата молба за постигнато съгласие за сключване на договора и за придаване стойността на саморъчен подпис на 4 обикновения електронен подпис, от ищеца е представено досието по сключения договор, съдържащо заявка за кредит и за потребител с всички лични данни, в т.ч. и електронни, удостоверяващи профила му в уеб-сайта на кредитора, посредством който се сключва договора чрез средства за комуникация от разстояние, с удостоверяване на предоставените документи и данни, а именно декларация за обработване и съхраняване на лични данни за целите на сключване и изпълнение на договор за кредит; декларация за обработване и съхранение на лични данни за целите на директния маркетинг, страндартен европейски формуляр, декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП и индивидуален договор за потребителски кредит, ведно с данните за сметката на кредитополучателя и дебитната карта към тази сметка, по която е усвоен кредита от 3 000 лв., наред с което към исковата молба е представено преводно нареждане по същата сметка, от кредитора към кредитополучателя, с дата 02.09.2021г., на сумата по кредита.

При това, следва да се приеме, че страните по делото са желаели да сключат договор за кредит от разстояние при условията на ЗПФУР. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и е получил съгласието на потребителя за сключването на договора. За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях –чл.18, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен усъвършенстван или квалифициран електронен подпис/чл.13, ал.2 и 3 от ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен/чл.13, ал.4 от 5