Определение № 674 от 06.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. София, 06.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600779 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение №309, постановено в съдебно заседание на 13.06.2023г. по ЧНД №438/2023г. по описа на ОС- Враца, съдът е оставил без уважение молбата на С. Н. Н., с ЕГН:********** за условно-предсрочно освобождаване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 30 години, с което е заменено с Определение по ЧНД №407/2021год. на ОС-Враца наложеното му с присъда по НОХД №292/99год. на ОСМонтана и решение по ВНОХД №406/2000год. по описа на АС-София и решение по КНД №431/2000год. по описа на ВКС, наказание „Доживотен затвор“, при първоначален „Специален режим“ за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.9 и по чл.209, ал.1 от НК, с остатък в размер на 5 години, 3 месеца и 16дни.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от адв.П. П. от АК-Враца, в качеството му на договорен защитник на осъденото лице С. Н. Н.. В частната жалба се иска да бъде отменено обжалваното определение, като въззивната инстанция постанови друго такова, с което да допусне условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка на наказанието на осъденото лице Н..

Навеждат се доводи, че така постановеното определение от ОС-Враца е неправилно и необосновано. Акцентира се, че от събраните по делото доказателства, съдът неправилно е игнорирал тези за поправянето на осъдения и необосновано и в противоречие с доказателствата е приел, че следва да се върши работа с осъдения и че има риск от рецидив.

В тази връзка се сочат конкретно обстоятелства от поведението на осъденото лице, въз основа на което защитата твърди, че може да се направи извод за трайна и необратима положителна промяна в поведението на Н.. Във връзка с мотивите на окръжния съд, че не са изпълнени всички дейности по наблюдение на поведението на осъденото лице, с оглед краткия период от замяната на наказанието „Доживотен затвор“ с наказанието „Лишаване от 1 свобода“, а именно само две години, защитата обръща внимание на поведението на осъденото лице и в периода от повече от 15 години, в който е търпял по – тежкото наказание. Именно в посочения период, лицето е полагало и доброволен труд на осн. чл.80 от ЗИНЗС, като са налице единствено и само награди за поведението му.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК, констатира, че жалбата като подадена в законоустановения срок е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Производството по делото е било образувано пред ОС-Враца с искане от осъденото лице С. Н. Н. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка в размер на 5 години, 3 месеца и 16 дни от търпяното наказание тридесет години „Лишаване от свобода”.

Същото, с Определение по ЧНД №407/2021год. на ОС-Враца, е заменило наказанието „Доживотен затвор“. При така направената замяна е бил определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. Към настоящия момент има издадена заповед №1617/25.05.2023год. на Началника на Затвора – Враца за замяна на режима от „строг“ на „общ“ такъв. Липсват данни дали е влязла в законна сила към настоящия момент посочената заповед.

Към 13.06.2023год., осъденият Н. е изтърпял фактически 24 години, 1 месеца и 15 дни и от работа - 6 месеца и 29 дни, или всичко изтърпяно от наказанието е в размер на 24 години, 8 месеца и 14 дни. Неизтърпеният остатък към 13.06.2023год., е в размер на 5 години, 3 месеца и 16 дни.

При така изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че е налице формалната законова предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като осъденият Н. фактически е изтърпял повече от една втора от наложеното му наказание, в предвид на обстоятелството, че осъждането му не касае квалификация във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК.

Неправилни и незаконосъобразни са обаче направените изводи в постановеното от ОСВраца определение, че не е налице другата законова предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, във вр. чл.439а от НПК, а именно да са налице всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че е налице несъмнен извод за добро поведение в затвора на осъденото лице, констатирал е намаляване на първоначалната оценка на риска от рецидив от 53 точки на 29 точки към настоящия момент, че са налице утвърдени трудови навици, съхранен е контактът с близките и е налице подкрепа от тях, няма зависимост към алкохол и наркотици, налице е нисък риск за служителите и останалите лишени от свобода, не са констатирани деструктивни прояви в контролираната среда, нисък риск от бягство. Т.с. рискът от вреди е с ниски стойности за всички категории по време на изтърпяното наказание, а средният риск към обществото е 2 определен на база деянието за което е осъден.

Въз основа на досието на осъденото лице, в което се съдържат данни, че същото се е съобразявало изцяло с установените в затвора правила и норми; не е влизало в конфликтни ситуации; не е било наказвано, дори напротив – било е многократно награждавано, което е довело и до промяна на режима на изтърпяване на наказанието; констатираното намаляване на оценката на риска от рецидив, окръжният съд е констатирал желание за положителна промяна в поведението. В тази връзка е изброено, че осъденото лице проявява интерес по отношение на предлаганите възможности за пълноценно оползотворяване на свободното време; редовното посещава спортната зала; трудовата ангажираност като общ работник в затворническата лафка; включването в дейността по почистване, подреждане и разтоварване на стоки; изпълняването на дейността магазинер и МОЛ по заместване, с подаване на коректни заявки за зареждане на магазина, окомплектоването на счетоводни документи и редовното им предаване за осчетоводяване; поддържането на добра хигиена в търговския обект. В определението, също така са изброени различни дейности и програми, в които осъденото лице е участвало, включително и като доброволец в разяснителни програми.

Съдът е посочил, че липсват и регистрирани случаи на въвличане в конфликтни отношения с други лишени от свобода, както и че е в поведението на осъденият е налице подбор на лицата, с които контактува, като се дистанцира от лишени от свобода с деструктивни прояви. Изброени са и множеството награди от 2021год. насам и липсата на наказания.

Въпреки изложеното, първоинстанционният съд е приел, че не е завършена корекционната работа по дефицитните зони в плана по изпълнение на присъдата, като се е позовал на приетото от затворническата администрация в представения доклад, че е налице дефицитна зона у осъдения относно умението му за мислене, средните стойности на риск към обществото, посочените дефицитни зони в плана по изпълнение на присъдата.

САС не споделя посочения по – горе подход на решаващия съд относно доказателствата по делото, които подход е довел и до направения извод, че молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието следва да бъде оставена без уважение. Съображенията за това са следните:

По време на изтърпяване на наказанието, осъденият Н. е награждаван многократно, като последно със Заповед №1119/12.04.2023год.- удължено свиждане – срок от 4 часа. Налице е и намаляване на оценката на риска от рецидив, която е редуцирана съответно и последователно на 53т., 52т., 49т., 33т., 31т., 30т. и към настоящия момент на 29т. Отчетена е положителна промяна отношение към правонарушението и маркирани дефицитни стойности в зоната „Умение за мислене“, въпреки отразеното в доклада за напредък в това отношение /„опитва се да дефинира проблемите си, да формулира алтернативни решения и да предвижда възможни отрицателни последствия. Има известен напредък в това отношение – преценява ситуацията и действа съобразно обстоятелствата и околните“/.

При препланирането на работата с осъдения във връзка с изтърпяване на присъдата като цели, по който според затворническата администрация следва да се работи, са: 1/ „Отношение към правонарушението“ – доразвиване процеса на съзнаване на отговорността 3 за собственото си поведение и самокритичност към действията си, 2/„Трудова заетост“ – затвърдяване на трудови знания и навици, 3/„Умение за мислене“ – изграждане на умения за правилно разпознаване на проблемите, формиране на способност за адекватно решаване на проблемите, 4/„Правен статус“ – прилагане на прогресивна система по време на изтърпяване на наложеното наказание и замяна на режима. Като дефицитни зони в доклада пък са приети: 1/„Отношение към правонарушението“, тъй като в определена степен поема отговорност за извършеното деяние, но омаловажава деянията, не разбира факторите, довели до извършеното престъпление и 2/„Умение за мислене“, тъй като разпознава част от проблемите си, но не винаги предвижда всички последствия от действията си, привидно показва добро поведение, но при засягане на личен интерес, все още е склонен да действа импулсивно и необмислено. Липсва обосноваване с конкретни данни и прояви на осъдения за тези общо формулирани дефицити в посочените проблемни зони. В този доклад обаче се сочат и конкретни факти във връзка с положителното поведение на осъдения в затвора: осъденото лице проявява интерес по отношение на предлаганите възможности за пълноценно оползотворяване на свободното време. Редовно посещава спортната зала.

Трудовата му ангажираност като общ работник в затворническата лафка, включването му в дейността по почистване, подреждане и разтоварване на стоки, изпълняване на дейността магазинер и МОЛ по заместване, с подаване на коректни заявки за зареждане на магазина, окомплектоване на счетоводни документи и редовното им предаване за осчетоводяване, поддържане на добра хигиена в търговския обект. Участвал е в различни общопенитециарни дейности, изброени са различни дейности и програми, в които осъденото лице се е включило, включително и като доброволец в разяснителни програми. Посочено е, че не са регистрирани случаи на въвличане в конфликтни отношения с други лишени от свобода, както и че е налице подбор на лицата, с които осъденото лице контактува, като се дистанцира от лишени от свобода с деструктивни прояви. Изброени са и множеството награди от 2021год. насам и липсата на наказани. Посочено е и положително отношение на осъденото лице към плана на присъдата. Приетият в доклада риск от вреди е с ниски стойности за всички категории по време на изтърпяване на присъдата, а рискът за вреди за обществото е определен като среден без посочване на конкретни причини.

Посоченото в обжалваното определение във връзка с това, че осъденото лице се е съобразявало изцяло с установените в затвора правила и норми, не е влизал в конфликтни ситуации, не е бил наказван, дори напротив – бил е многократно награждаван, което е довело и до промяна на режима на изтърпяване на наказанието, намаляване на оценката на риска от рецидив и констатираното желание за положителна промяна в поведението, както и възприетото положително поведение в плана по изпълнение на присъдата, се възприема от настоящия въззивен състав като обстоятелства, установени от доказателствата по делото, въз основа на които може да се направи извод за трайна и необратима положителна промяна в поведението на Н..

Преценявайки в съвкупност данните за осъдения, въззивният съд намери, че определението на първоинстанционния съд да откаже условно предсрочно освобождаване е необосновано и 4 в противоречие с установеното от фактическа страна. Видно от доказателствата по делото, са налице положителни факти за постигнатите резултати в периода на изтърпяване на наказанието, без нито една отрицателна констатация. Данните от затворническата администрация са вътрешно противоречиви и без конкретно обосноваване: от една страна се твърди с обща формулировка наличие на проблеми относно отношението към правонарушението и уменията за мислене – но без конкретизиране на причините, обусловили тези заключителни по естеството си твърдения, а от друга страна се сочат конкретни факти, сочещи на поправянето на дееца.