Решение № 12 от 08.01.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Перник, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20231700100754 по описа за 2023 година

Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и следващите от този кодекс – решение по исков спор.

Делото е образувано по искова молба на Г. Я., МБ ***, и М. Я. МБ ***, и двамата с адрес : ***, и със съдебен адрес: ***, депозирана против Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявано от председателя на управителния съвет Я.Й.Й., и искове с с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че на ***, около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, и съответно - част от републиканската пътна мрежа, в посока към отбивката за ***, област Перник, е настъпило ПТП /самокатастрофа/ с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски рег. № ***. Сочат, че причините за настъпване на ПТП са комплексни и се състоят в: 1. управление на автобуса с леко завишена спрямо релефа на пътя /десен завой/ скорост, обуславяща по - малко време за преценка на конкретната пътната обстановка и предприемане на адекватна реакция от страна на водача и 2. състоянието на пътя, свързано с неправилно изпълнение /изграждане/, обезопасяване и поддръжка на процесният участък от пътното платно, който не е отговарял на актуалните към датата на ПТП изисквания за магистрален път, неправилно поставени обезопасителни мантинели с недостатъчна носимоустойчивост и височина, липса на коректно поставена пътна сигнализация за наличие на отбивка, което обуславя риск от объркване за водачите по отношение на главният път и платното, по което следва да се движат, липса на надлежна и адекватна вертикална и хоризонтална пътна 1 сигнализация - изтрита маркировка, липса на работещи светлоотразителни елементи и др., на надлъжна релефна шумна пътна маркировка и други.

Съвкупността от посочените обстоятелства довела до загубване на ориентация на водача, а впоследствие - и на контрол над движението на автобуса в границите на правилната пътна лента, като се е отклонил в дясно, реализирал е удар в дясна предпазна мантинела по посока на движението, с последващ такъв в лява предпазна мантинела, което е довело до цялостна деформация на МПС, вклиняване на автобуса между двете леви предпазни мантинели и самозапалване.

Сочат, че в самокатастрофиралия автобус пътувала дъщеря им И. Я., която в резултат на произшествието получила травми, несъвместими с живота и починала на място по мъчителен начин от задушаване и изгаряне. Поддържат, че отношенията им с нея са били основана на обич, привързаност, разбирателство и задружност. Смъртта й, ги е лишила от най-близкия им човек и им е причинила силни страдания, на чиято висока интензивност се е отразила и преждевременността и внезапността на загубата, както и ужасяващия начин на настъпването й. Ищците сочат, че са лишени завинаги от подкрепата, помощта и моралната опора, на които са разчитали за в бъдеще, че към настоящият момент продължават да страдат от депресия и посттравматичен стресов синдром, съпроводени с нарушения в съня, главоболие и тревожност.

Считат, че претърпените от тях неимуществени вреди могат да бъдат справедливо репарирани с обезщетение за всеки от тях в размер на по 160000 лв. Твърдят, че на 13.07.2023 г. са били частично обезщетени с изплатено на всеки от тях застрахователно обезщетение от „ГРАВЕ Застраховане Неживот“ АД в размер на по 79000. Затова считат, че им се дължи сумата от по още 81000 лева . Претендират част от нея , в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увредата – 23.11.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и обезщетение за забава върху изплатеното застрахователно обезщетение в размер на по 13775.79 лв. за периода от 23.11.2021 г. до датата на заплащането му, 13.07.2023 г. Претендират и направените по делото разходи и хонорар на адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Поддържа се, че отговорност за причинените им неимуществени вреди носи ответникът, тъй като ПТП е настъпило в резултат на неизпълнение на задълженията му, следващи от ЗП и ЗДвП да поддържа процесния пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа, в изправно състояние и да осигурява безопасността му при ползването му по предназначение.

Излагат, че считано от 23.07.2013 г. разрешената скорост по процесния път е 120 км/ч., при положение, че за същия не е издаден акт 16, позволяващ експлоатацията му. Считат, че поради липса на Акт 16, както и предвид изграждането на пътя, сигнализирането, обезопасяване и поддържане му по начин, създаващ дезориентация на водачите на ПТП, ответникът е бил длъжен да не допуска преминаването на превозни средства по него. Твърдят, че той е бездействал в продължение на повече от 14 години, като не е извършил необходимите действия за надлежното въвеждане на пътя в експлоатация, 2 респективно, при невъзможност за това - за ограничаване на достъпа на превозни средства до него. Считат, че пътят е бил изграден в разрез с т. 4 „Достъпност и безопасност при експлоатация“ от Приложение № 1 „Основни изисквания към строежите“ към Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, съобразно която „строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че да не създават неприемливи рискове от инциденти или повреди при използване или експлоатация, като подхлъзване, падане, сблъсък, изгаряния, токов удар, нараняване вследствие на експлозия и кражби с взлом“ и затова ответникът е бил длъжен да приложи чл. 9, ал. 4 от Закона за пътищата /ЗП/, като въведе забрана за общественото и специалното му ползване, за да осигури безопасността на движението.

Считат, че процесният пътен участък не е конструиран правилно и липсва сигнализация, която да информира водача на автобуса дали пътят има характер на автомагистрала или е т.нар. скоростен път, тъй като към датата на процесното ПТП са били налични табели, сигнализиращи, че участъкът е автомагистрала и други - че е скоростен път.

Твърдят, че е изграден и се поддържа некачествено, тъй като маркировката не е съответна на нормативните изисквания. Сочат, че не са поставени знаци Д7а и Д8а за начало и край на скоростни пътища, и знак Е22, съдържащ поле за скоростен път с ограничение на скоростта до 120 км/ч. Също, че са липсвали знаци Е18 „Вода за пиене“ за процесната отбивка, съответно – 250 метра и 1 000 метра преди нея. В разделителната ивица, непосредствено след площадката за отдих, не е бил поставен знак Г1 - „Движение само направо след знака“, като веднага след това е налична табела "Кулата -129 км", която също не предупреждава, че предстои отбивка. Не е бил изграден „буфер“, явяващ се елемент за начало на ограничителната система, която се монтира при опасност с цел разделяне на транспортните потоци и отбивки. Поддържат, че светлоотразителните тела на мантинелите от двете страни на пътните ленти по посока на движенето на автобуса от 1 км преди процесното място на ПТП до намиращата се в дясно на посоката на движение мантинела на 31 км са били с неправилно местоположение и с влошено техническо състояние. Сочат, че вложените строителни продукти при използваната в процесния пътен участък пътна маркировка не са отговаряли на методите и изискванията за изпитване на БДС ЕИ 1436 „Материали за пътна маркировка, Експлоатационни характеристики на пътната маркировка" и/или на БДС ЕN 1790 „Материали за пътна маркировка, готови материали за пътна маркировка" и/или на БДС ЕИ 1463 „Материали за пътна маркировка.

Светлоотразителни пътни кабари“, както и че е липсвала надлъжна релефна шумна пътна маркировка осигуряваща разлика от 1,00 до 3,00 dВ(А) между нивата на шума на маркировката и на пътната настилка, която да сигнализира на водача, че напуска пътната лента, която е задължителна съгласно чл. 20а, ал, 4 вр. ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка /Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г, в сила от 18.05.2015 г./.

Твърдят, че пътната маркировка не е била изпълнена правилно, че с 3 годините използваните материали са се амортизирали и не е извършвана необходимата поддръжка на състоянието й. Сочат, че към момента на ПТП маркировката е била слабо видима и не е била светлоотразителна, като на 100 метра преди завоя се появяват остатъци от двойна непрекъсната линия, която трудно би могла да бъде забелязана. Неправилно е бил позициониран и единственият наличен предупредителен знак за място за отдих, а едновременно с това е била налице и неясна маркировка с разделителен знак Г11 („Преминаване отляво или отдясно на знака“) и С6.3 („Табела с направляващи линии“), като върху него е залепена и рекламна обява за тегличи.

Ответната администрация ги оспорва исковете като неоснователни.

Признава факта, че пътният участък на АМ „Струма“, на която е станало произшествието е част от републиканската пътна мрежа и като такава се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура”, както и че на територията на Пернишка област тази дейност се извършва чрез специализираното звено – Областно пътно управление-Перник. Признава и обстоятелствата, че за процесния участък от АМ „Струма няма издаден акт 16 за автомагистрала и поради това е със статут на скоростен път, като отсечката е пусната за движение през 2007 г. на етап акт 15. Оспорва твърденията, че в пътния участък липсват пътни знаци или те са поставени неправилно. Сочи, че пътните знаци в процесния участък са поставени съгласно изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. и не са допуснати сочените от ищеца нарушения. Оспорва твърденията, че яркостта и физичните свойства на двете мантинели не са отговаряли на изискванията за техническа изправност по БДС „ EN 1436“, както и че не са се намирали на безопасно разстояние от пътната лента. Сочи, че стандартът е неприложим за колове за прикрепване към земята на ограничителна система за пътища, както и за яркостта и физичните свойства на самата ограничителна система. Оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм на настъпване на ПТП, както и сочените от тях причини, касаещи характеристиките, маркировката и поставените пътни знаци, довели до дезориентираност на водача на МПС и последвалото тежко произшествие .

Оспорва размера на претендираните обезщетения, като го счита за прекомерен. Възразено е също така , че вредоносния резултат е изцяло причинен от поведението на водача на автобуса , или , ако съпричиняване има – то ответника отговаря само за 1 % от стойността на вредите. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят разноските по делото.

„Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III, № 215, ет. 4, е лице, конституирано да помага на ответника. То също оспорва исковете като неоснователни.

Признава съществуването на договор за пътна поддръжка на процесния учаскът от пътя, действал и към датата на ПТП , но отрича каквото и да било неизпълнение по него ; оспорва и наличието на деликт , в частност противоправно поведение у ответника, и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Исковете са допустими. Съдът , за да се произнесе , съобрази:

І . По фактите :

4

1.Не се спори по делото , че на дата ***, в България, област Перник , по трасето на автомагистрала „ Струма „, е самокатастрофирал автобус марка „Мерцедес „ модел „ 7010“ с държавен ( на Република Македония) контролен номер ***, като при катастрофата е починал македонския гражданин И. Я., и смъртта й е причинена от тази катастрофа. Не се спори, че процесния пътен участък - от пътен възел „Даскалово „ / Перник до с. Долна Диканя - е с разрешение за строеж на автомагистрала , че функционира фактически като такава , без обаче да има разрешение за експлоатация по смисъла на чл. 177 ал.