Решение № 141 от 03.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. *, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20261600500109 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на „П.к. ТВ“ ЕООД против решение № 515/23.10.2025 г. по гр. д. № 2464/2024 г. на Районен съд – *, с което е отхвърлен като неоснователен иск за присъждане на неустойка за неизпълнение на договор за аренда.

Жалбоподателят „П.к. ТВ“ ЕООД, представлявано от управителя Т.В., твърди в жалбата, че решението е нищожно поради неразбираемост на волята на съда.

Жалбоподателят открива противоречие в това, че от една страна съдът приема, че искът е допустим, като предявен от надлежна страна, а по същество стига до извод, че дружеството не е надлежна страна по арендното правоотношение – съществено противоречие в мотивите, което прави акта напълно неразбираем.

Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е дал указание на ищеца да представи доказателства за осъществена цесия и е допуснал смесване на правоприемство и цесия.

По същество съдът е игнорирал част от доказателствата и така е стигнал да неправилни правни изводи за неоснователност на иска. След като ответникът не е представил доказателства да е изпълнил задълженията си по арендния договор, то той дължи претендираната неустойка и само на това основание МРС е следвало да уважи иска.

Въззивникът моли решението да бъде отменено и делото върнато на МРС за 1 ново разглеждане.

Въззиваемата страна „П.“ ЕООД, представлявано от управителя А.И., оспорва доводите на жалбоподателя и моли решението на МРС да бъде потъврдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски за производството пред МОС.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Пред РС – * „П.к. ТВ“ ЕООД чрез управителя Т. В. е предявило иск по чл. 92 от ЗЗД за присъждане на неустойка от 10729,32 лв за неизпъленние на договор за аренда и иск по чл. 79 от ЗЗД за плащане на сумата 6 985,51 лв неплатен остатък от арендно плащане.

За да отхвърли исковете, МРС е приел, че договорът от 29 май 2015 г. за преаренда на земеделска земя, посочен от ищеца като основание за плащане, е бил сключен между „З. 1“ ЕООД като арендодател и „П.“ ЕООД като арендатор.

Твърдението на ищеца „П.к. ТВ“ ЕООД, че вземанията на арендодателя по този договор са му прехвърлени чрез цесия е останало недоказано. МРС е изложил и изводи, че уведомлението до длъжника за извършената цесия е било изпратено по електронна поща, но липсват доказателства това да е адрес на длъжника и дали въобще съобщението е достигнало до него. След като не е установено цесията да е надлежно сключена и съобщена на длъжника, то „П.к. ТВ“ ЕООД не е страна по арендното правоотношение и не разполага с претенция за плащане на основание договора за аренда от 29 май 2015 г.

Обжалваното решение е валидно. То не е нищожно, както се твърди във въззивната жалба. Мотивите на съда са лаконични, но ясни. Волята на съда е формуларана разбираемо, спазено е законовото изискване съдебният акт да е мотивиран.

МРС е приел, че исковете са процесуално допустими, предявени от надлежна страна в процеса. Допустимостта на иска се преценява с оглед твърденията в исковата молба. Ищцовото дружество, въззивник в настоящото производство, е твърдяло, че по силата на цесия е встъпило в договорната връзка с „П. „ЕООД на мястото на цедента „З. 1“ ЕООД. Това твърдение е достатъчно, за да се приеме за допустим иск за плащане на цедираните вземания, т.е. ищецът има процесуална легитимация, обосновал е фактите, от които черпи права. Въпрос по същество е да се установи дали е осъществена цесията. След като МРС е обсъдил събраните доказателства е приел, че 2 не се установява прехвърляне на вземане, което налага извод за липса на материална легитимация – „П.к. ТВ“ ЕООД не е страна по договорното правоотношение, следователно не разполага с притезание, затова искът е неоснователен. Процесуалната легитимация се преценява с оглед процесуалните предпоставки за допустимост на иска, а материалната се изследва при обсъждане на иска по същество. Двете не винаги съвпадат. Никакво противорчение не се наблюдава в акта на МРС, за да се стигне до толкова тежък порок като нищожността, релевирана от въззивника.

По съществото на спора се установява, че на 29 май 2015 г. „З. 1“ ЕООД е отдало под аренда на „П.“ ЕООД земеделски земи, по отношение на които първото дружество е арендатор. Договорът е със срок до изтичане действието на договорите, сключени между първоначалните арендодатели и „З. 1“ ЕООД. Договорена е арендна цена от 50 лв на декар. С анекс от 10 октомври 2016 г. договорът е изменен относно площта на отдадените под аренда земи и относно цената. Договорено е арендните плащания, които „З. 1“ ЕООД дължи на арендодателите по първоначалните договори за аренда за периода 2015 г. – 2020 г. да се плащат от преарендатора „П.“ ЕООД, като сумата 6985,51 лв се приспада от задължението на „П.“ ЕООД към „З. 1“ ЕООД с пояснението, че тази сума представлява дължимото от „З. 1“ ЕООД плащане на първоначалните арендатори за стопанските 2015/16 и 2016/17 години. По делото пред МРС е представена покана без дата, изпратена по електронна поща, от „З. 1“ ЕООД до „П.“ ЕООД с искане на информация дали преарендаторът е платил на първоначалните арендодатели. Отново по електронна поща на 19 ноември 2021 г. е отправена и покана до „П.“ ЕООД да плати задълженията към първоначалните арендодатели.

Ищецът „П.к. ТВ“ ЕООД твърди, че вземанията на „З. 1“ ЕООД по този договор са му цедирани. Договор за цесия не е представен. Приложено е уведомително писмо от „З. 1“ ЕООД до „П.“ ЕООД за извършена цесия. Писмото е изпратено по електронна поща и носи дата 10 юли 2022 г.

Ответникът по иска е приложил фактури № 22/29.04.2015 г; № 23 19.05.2015 г;

№ 24/10.10.2015 г; № 25/26.05.2016 г.; № 26/ 14.06.2016 г; № 27/10.10.2016г и № 28/01.02.2017 г. за извършени плащания към „З. 1“ ЕООД.

Между страните е било водено и гр. д. № 843/2022 г. по описа на Райнонен съд - *, предмет на което е бил иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на „П.к. ТВ“ ЕООД за годишни арендни вноски за периода 2015 г. – 2020 г. на основание договор за преаренда от 29 май 2015 г. и анекс към него от 10 октомври 2016 г., като искът е отхвърлен с решение № 352/12.07.2024 г. Справка в ЕПЕП показва, че решението е влязло в сила на 10 юни 2025 г. Служебно известно на съда е, че жалбата срещу решението е била върната като нередовна, по повод което се е провело частно производство по в. ч. гр. д. № 211/2025 г. на МОС.

Ищецът претендира плащане по един облигационен договор. За да бъде 3 основателен искът му, той трябва да установи, че е страна по него и че е изпълнил своите задължения, поети с договора. „П.к. ТВ“ ЕООД претендира вземания по договор за преаренда, по който не е страна, но твърди, че е придобило чрез цесия вземанията на „З. 1“ ЕООД по договора му с „П.“ ЕООД, сключен на 29 май 2015 г.

При въведеното възражение от страна на ответника „П.“ ЕООД за липса на цесия, в тежест на ищеца е било да установи прехвърляне на вземанията. Единствена индиция за цесия е уведомление по електронна поща от „З. 1“ ЕООД до „П.“ ЕООД, но няма данни това изявление да е стигнало до адресата. Ответникът заявява, че не е известен за цесията и представя писмени доказателства за извършени плащания на „З. 1“ ЕООД.

От съществено значение за решаване на настоящия спор е влязлото в сила решение № 352/12.07.2024 г. по гр. д. № 843/2023 г. на Районен съд - *. То е постановено по иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане на „П.к. ТВ“ ЕООД от „П.“ ЕООД за арендни плащания по същия договор за преаренда от 29 май 2015 г. за петте стопански години от 2015 г. до 2020 г. На основание чл. 297 от ГПК съдът е длъжен да зачете силата му. В решението е прието, че е налице правоприемство между „З. 1“ ЕООД и „П.к. ТВ“ ЕООД по силата на договор за цесия, в резултат на което между „П.к. ТВ“ ЕООД и „П.“ ЕООД е налице обилгационна връзка, но съдът е приел, че „П.“ ЕООД не е неизправна страна и не дължи арендни плащания за същия период: 2015 г. – 2020 г.

Спорният по настоящото дело въпрос дали „П.к. ТВ“ ЕООД е страна по договора за преаренда от 29 май 2015 г. по силата на цесия, сключена между това дружество и първоначалния преарендодател „З. 1“ ЕООД, е разрешен с решението по гр. д. № 843/2022 на МРС, затова МОС приема, че е налице такова прехвърляне на вземания. Силата на пресъдено нещо на решение № 352/2024 г. по гр. д. № 843/2023 г. на МРС обвързва „П.“ ЕООД, следователно на дружеството е известна цесията между „З. 1“ ЕООД и „П.к. ТВ“ ЕООД.

Искът за неустойка обаче е неоснователен. Неустойката е отнапред договорена санкция, която неизправната страна по договор ще плати, за да обезщети вредите на насрещната страна в случай на виновното неизпълнение. В чл. 11 от договора за преаренда от 29 май 2015 г. е уговорена неустойка за неизпълнение в размер на 1% на ден върху годишното плащане, но не повече от 30%. Задължението на преарендатора, поето с договора, е да плаща годишно възнаграждение за ползавне на земеделските земи, а това задължение е изпълнено. След като вече е прието с влязло в сила решение, че няма неизпълнение, то и не се следва санкция за „П.“ ЕООД.

В настоящото производство също са представени фактурите № 22/29.04.2015 г;

№ 23 19.05.2015 г; № 24/10.10.2015 г; № 25/26.05.2016 г.; № 26/ 14.06.2016 г; № 27/10.10.2016г и № 28/01.02.2017 г., от които е видно, че „П.“ ЕООД е изпълнило 4 договорните си задължения като арендатор и е платило годишните арендни плащания за петте стопански години от 2015 г. до 2020 г. Плащанията са осъществени в полза на цедента „З. 1“ ЕООД преди наличието на цесия да е станало известно на длъжника „П.“ ЕООД, поради което плащането е надлежно извършено и освобождава длъжника от задължението (по аргумент от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД).

Искът по чл. 79 от ЗЗД също е неоснователен.

Сумата 6985,51 лв представлява част от арендното плащане за две стопански години: 2015/16 г. и 2016/17 г. Тази част е следвало да се плати от първоначалния арендатор „З. 1“ ЕООД на арендодателите, с които той е имал договори, но след като с анекс към договора за преаранеда е прието, че плащанията към първоначалните арендодатели ще се извършват от преарендатора „П.“ ЕООД, сумата е приспадната от задължението на „П.“ ЕООД към преарендодателя „З. 1“ ЕООД и това е изрично уговорено в чл. 3/2/ от анекса.

В исковата молба липсват твърдения да е отпаднало основанието за задържане на сумата, поради което претенцията е неоснователна. Ответното дружество е задържало тази част от годишните плащания на правно основание – съобразно договореното между страните, и не дължи плащането й на цесионера. Не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на „П.“ ЕООД, защото дружеството не дължи тази сума на „З. 1“ ЕООД, респ. на „П.к. ТВ“ ЕООД. Точно обратното: „П.“ ЕООД е поело задължението да погаси задължения на „З. 1“ ЕООД към неговите кредитори – арендодатели и след това да приспадне плащането от дължимото арендно възнаграждение по договора за преаренда.

Единствено ако ищецът беше доказал, че самият той е покрил задълженията към първоначалните арендодатели, би било налице основание да търси сумата от преарендатора, но такива доказателства няма.

Плащането на сумата от „П.“ ЕООД на ищеца би довело до неоснователно обогатяване на последния: от една страна той не плаща своите задължения по първичните договори за аренда, а от друга страна ще получи от преарендатора плащане, което се дължи на арендодателите, а не на него. Правилно и законосъобразно е отхвърлен и този иск.