Решение № 131 от 13.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. В.Т., 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – В.Т., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

Г.А КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500149 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 342/08.07.2023 год., постановено по гр. д. № 482/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е прието за установено по претенцията на Г. Р. Х., ЕГН **********, от гр. В.Т., ул. „А“, № 9, чрез адв. Н. против „Черноморски фар“ ЕАД, ЕИК 147111873, гр. Горна Оряховица, ул. „Вичо Грънчаров“, № 9А, ет. 2, че „Черноморски фар“ ЕАД, ЕИК 147111873, гр. Горна Оряховица е нарушил авторските права на Г. Р. Х., ЕГН ********** от гр. В.Т. върху кръстословица при публикацията й в брой 130 (7029) от 10.07.2015 г. на в-к „Черноморски фар“. Със същото решение е осъдено „Черноморски фар“ ЕАД, ЕИК 147111873, гр. Горна Оряховица, ул. „Вичо Грънчаров“, № 9А, ет. 2 да заплати на Г. Р. Х., ЕГН **********, от гр. В.Т., ул. „А“, № 9 сума, общо в размер на 1 106.79 лв. – разноски по делото.

С Определение № 1377/14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 482/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е отхвърлено искането на „Черноморски фар“ ЕАД за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 342/08.07.2023 г., в частта за разноските, като неоснователно.

Постъпила е въззивна жалба от „Черноморски фар“ ЕАД, ЕИК 147111873, със 1 седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Вичо Грънчаров“, № 9А, ет. 2, чрез адв. Д. Б. от АК – В.Т. против Решение № 342/08.07.2023 год., постановено по гр. д. № 482/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че ответникът е нарушил авторските права на ищеца. Съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не бил обсъдил доказателствата в тяхната цялост, не бил извършил преценка на събрания фактически и доказателствен материал и е формирал изводи в противоречие с приложимите материалноправни норми. В оспорваното решение нямало анализ на събраните по делото доказателства. Оспорват се и присъдените разноски.

Претендира се да се отмени обжалваният съдебния акт и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Г. Р. Х., ЕГН **********, от гр. В.Т., ул. „А“, № 9, съд. адрес: гр. В.Т.: ул. „Х № 2А, чрез адв. Н. Н. от АК – В.Т..

В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Постъпила е частна жалба от „Черноморски фар“ ЕАД, гр. Горна Оряховица, чрез адв. Д. Б. от АК – В.Т. против Определение № 1377/14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 482/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В частната жалба, че обжалваното определение е неправилно и немотивирано. Излага се, че нито в решението, нито в определението съдът бил изложил мотиви за това кои разноски приема за доказани и в какъв размер.

Претендира се да се отмени обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от Г. Р. Х. от гр. В.Т..

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е автор на процесната кръстословица, а ответникът издава в-к „Черноморски фар“, който е регионален ежедневник за гр. Бургас.

Прието е, че в бр. 130 (7029) от 10.07.2015 г. на този вестник е публикувано авторско произведение на ищеца – кръстословица, представляващ обект на авторско право, и съгласно закона се ползва с неговата закрила, без неговото знание и съгласие, като при публикуването е премахнат надписа, обозначаващ неговото авторство. Счел е, че по този начин ответникът е нарушил авторското право чрез следните действия: използване на произведение на ищеца без разрешението му (нарушение на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП) и премахване на надписа обозначаващ авторството на ищеца (нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП).

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – В.Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен установителен иск с правно основание чл.

95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

В тежест на ищеца е да докаже чрез пълно и главно доказване правнорелевантните факти: авторското си право върху процесното произведение, описано в исковата молба и нарушение на това авторско право, извършено от ответника, чрез възпроизвеждането му в печатно издание, без разрешение на автора и без обозначаване на авторството.

Безспорно се установява, че на 01.10.2012 г. между страните е сключен договор, по силата на който ищецът, като автор изпраща на ответника, като издател на в-к „Черноморски фар“ по 5 бр. кръстословици, с определен размер, на седмица срещу заплащане. От своя страна издателят е поел задължение, освен да заплаща уговореното на автора възнаграждение, да не променя вида или съдържанието на кръстословиците, изпратени от него, както и съпътстващите ги надписи и обозначения. Задължил се е още и да не публикува повторно в това или друго свое издание произведения на автора, които вече са били публикувани във на в-к „Черноморски фар“. Срокът на договора е безсрочен.

От събраните по делото доказателства се установява, че в бр. 89 (5996) от 13.05.2011 г. на в-к „Черноморски фар“ е публикувана кръстословица, под която има поставен надпис „© 2011 Г. Х. ******“, т.е. като неин автор е посочен ищецът Г. Р. Х.. Не е спорно, че ответното дружество, като издател на в-к „Черноморски фар“ е публикувал в бр. 130 (7029) от 10.07.2015 г. на този вестник авторско произведение на ищеца – кръстословица, идентична с публикуваната такава в посочения по-горе бр. 89 (5996) от 13.05.2011 г. на в-к „Черноморски фар“, като надписът „© 2011 Г. Х. ******“ липсва.

3

Идентичността на двете кръстословици (по съдържание и графично оформление) е лесно установима дори при обикновения преглед на представените заверени копия от посочените броеве на горепосочените печатни издания. При извършената съпоставка между двата вестника обаче се установява, че при публикуването на кръстословицата в бр. 130 (7029) от 10.07.2015 г. на в-к „Черноморски фар“ липсва указание за нейното авторство, налично при предходното й публикуване във в-к „Черноморски фар“.

От показанията на св. С. Ш – главен редактор на в-к „Черноморски фар“ се установява, че от 2012 г. страните по делото са в договорни отношения с предмет предоставяне на кръстословици от ищеца за публикуване от ответника. В изпълнение на договора ищецът периодично е изпращал на вестника кръстословици, при задължение за издателството да ги публикува еднократно. Според свидетелката процесната кръстословица е изпратена на вестника и е публикувана, така както им е предоставена, без да е посочен автора й.

Обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, вкл. кръстословици (чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП). Кръстословицата безспорно е произведение, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 1, резултат от творческата дейност на ищеца, посочен като неин автор по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП, поради което съдът намира, че е обект на авторско право. Установява се от представеното копие от в-к „Черноморски фар“ – бр. 89 (5996) от 13.05.2011 г., че при първата публикация на кръстословицата има обозначаване на съставител, като посочването на името на ищеца е достатъчно, за да се приеме, че той е автор на това произведение по см. на чл. 5, изр. първо от ЗАПСП.

Предвид нормата на чл. 5 от ЗАПСП автор е физическото лице, в резултатът на чиято творческа дейност е създадено произведението. С нормата на чл. 6 от ЗАПСП е създадена оборима презумпция, че до доказване на противното, за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него. Установено е по делото, че при първата публикация в издавания от ответника вестник на процесната кръстословица по обичайния за това начин под кръстословицата за автор на същата е изписано името на ищеца Г. Х., предвид на което и с оглед липсата на проведено доказване от ответника за оборване на презумпцията по чл. 6 от ЗАПСП, съдът приема, че ищецът е авторът и се ползва с авторските права върху процесната кръстословица. Освен това между страните не е спорно, че автор на процесната кръстословица е именно ищецът.

Правото да се използва обект на авторско право или да се разрешава използването му е предоставено на автора му (в случая ищеца), съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, респ. публикуването на кръстословицата без такова разрешение е в нарушение на авторските права, който факт може да бъде установен по реда на чл. 95б ал. 1, т. 1 ЗАПСП.

Съдържанието на авторското право включва неимуществени и имуществени права, подробно регламентирани в чл. 15 и чл. 18 от ЗАПСП, вкл. правото на автора да иска името 4 му да бъде обозначено по съответния начин при всяко използване на произведението (чл. 15, ал. 1, т. 4); както и изключителното право да използва произведението и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които законът разпорежда друго (чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП). Използването на произведението включва различни действия, вкл. възпроизвеждането му (чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП); разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението (чл. 18, ал. 2, т. 2); публичното представяне или изпълнение на произведението (чл. 18, ал. 2, т. 3). Възпроизвеждане на произведение е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма (§ 2, т. 3 от закона). Разпространение е продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението (§ 2, т. 4).

Публикуването на кръстословицата от ответното дружество в бр. 130 (7029) от 10.07.2015 г. на в-к „Черноморски фар“, безспорно представлява използване на обекта на авторско право по см. на чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП, тъй като съставлява действие по неговото възпроизвеждане и разпространение сред неограничен брой лица. Използването на кръстословицата, чрез публикуването й във вестника на ответника, сочи че то е осъществено от лице различно от нейния автор. Правомерността на това действие изисква последният да е дал предварително съгласието си (чл. 35 от ЗАПСП) или да е налице законова възможност, която да не изисква даването на подобна воля от него. Съгласието следва да бъде дадено чрез някои от уредените в закона договори, включително такъв за използване на произведение по см. на 36 от ЗАПСП.