Решение № 5212 от 23.12.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5212 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330116347 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск по член 439 ГПК на А. Д.

Г. ЕГН **********, против „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ АД, ЕИК 202423225 за признаване за установено по отношение на ответника „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ АД, че ищецът А. Д. Г. ЕГН *** не му дължи сумите, посочени в издаден изпълнителен лист на *** година по ч.гр.д. № *** година, *** гр.с., ПРС, както следва: 3189,73 лева главница;

1386,51 лв. възнаградителна лихва за периода от 5.06.2009 г. – 3.02.2012 г.;

766,22 лв. мораторна лихва за периода 3.07.2009 г. – 2.09.2011 г.; 106,85 лева разноски в производството за заплатена държавна такса и 100 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е образувано принудително изпълнение, поради изтекла погасителна давност и се обезсили издадения изп. лист.

Ищецът сочи, че на 1.08.2023 г. по месторабота му е връчено съобщение за образуване на изпълнително дело № *** по описа на *** № ***, с район на действие ПОС, на основание представен изпълнителен лист, издаден на *** година по ч.гр.д. №*** година, *** гр.с., ПРС, който бил издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по член 410 ГПК. срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** година *** гр.с. на ПРС, с който се разпорежда да заплати на „***“ ЕАД ЕИК *** следните суми: 3 189,73 главница; 1386,51 лв. възнаградителна лихва от 5.06.2009 година до 3.02.2012 година; 766,22 лв. мораторна лихва от 3.07.2009 година до 2.09.2011 година на 1 основание договор за потребителски кредит № *** от *** година; законна лихва от 21.09.2011 година до изплащане на вземането; 105, 85 лв. разноски в производството за заплатена държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение. Също така счита, че в съобщението за образуваното изп. дело било посочено, че „***“ ЕАД е прехвърлила процесното вземане на „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ АД на ***г., който бил конституиран като взискател по делото. Твърди се, че в изпълнителното производство не са представени доказателства за твърдяното прехвърляне на вземането и за извършеното уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като ищецът не бил уведомен за прехвърлянето на вземането, а узнал за това от съобщение, изпратено от ***. Настоява на това, че от 15.05.2015 г. до 29.06.2023 г. – датата на образуване на изпълнителното дело, били изтекли осем години, един месец и четиринадесет дни, като процесното вземане е погасено по давност на 16.05.2020 г.. Също така излага, че в изп. производство било релевирано възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на вземането на ответника с искане за прекратяване на изп. дело, което не било прекратено.

Ответникът в отговора на исковата молба, че на 04.04.2009 г. между „***" ЕАД (предишно наименование „***" АД), в качеството му на Кредитор, от една страна, и А. Д. Г., в качеството му на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит №***, като „***" ЕАД финансирала кредитополучателя, а за А. Д. Г. възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията на сключения договор. Също така се посочва, че по молба на "***" ЕАД на 02.06.2012 г. било образувано изп. дело № ***г. по описа на ***, на основание представен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №**** г. по описа на Районен съд – Пловдив и по което изпълнително производство били предприети следните изпълнителни действия, всяко от които прекъсвало погасителната давност: с молбата за образуване на изпълнително дело на ***г. "***" ЕАД възложило правомощия по чл.18 от ЗЧСИ на ***; с удостоверение от НАП - Вх. № *** г. е присъединен ТД НАП Пловдив; На 18.12.2012 г. било изходирано съобщение за налагане на запор на МПС; На 01.09.2015 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „Кредит И. И. БГ" ЕАД; На 04.11.2015 г. били изходирани запорни съобщения до *** АД и *** АД ; На 06.04.2017 г. било изходирано разпореждане за насрочване на опис на движими вещи за 19.06.2017 г.; На 20.12.2017 г. била депозирана молба от взискателя за посочване на изпълнителен способ, за извършване на справка БНБ и налагане на запор с алтернативно искане, в случай че не бъдат открити банкови сметки на името на длъжника, да се насрочи опис на движими вещи; на 15.01.2018г. било изпратено запорно съобщение до *** АД; На 20.02.2019 г. била депозирана Молба за опис на движими вещи; на 04.02.2021 г. била 2 изходирана Призовка за принудително изпълнение с насрочен опис движими вещи на 26.03.2021 г.; на 18.01.2023 г. била изходирана Призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи за 24.03.2023 г.; на 30.03.2023г. било изходирано съобщение за налагане на запор на МПС и до работодател ****ЕООД. След което изп. дело № ***г. било прекратено от **** след изтегляне на изпълнителния лист, като на 29.06.2023 г. било образувано изп. дело № ***г. по описа на ***, като с молба за образуване взискателят К. И. поискала справка в електронния регистър на БНБ на името на А. Д. Г., налагане на запор върху банкови сметки, насрочване на опис на движими вещи и възлагане на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител; с Удостоверение с вх. № *** г. е присъединен ТД на НАП Пловдив ; На 31.07.2023 г. е изходирано съобщение за образувано изпълнително дело; На 31.07.2023 г. са изходирани запорни съобщения до работодател ***, както и до ***. - на 15.05.2015 г. между "***" ЕАД, в качеството му на Цедент и „Кредит И. И. БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, в качеството му на Цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който "****" ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с А.

Д. Г. Договор за кредит № *** на „Кредит И. И. БГ" ЕАД.

Съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "***" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит И. И. БГ" ЕАД, бил изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника А. Д. Г., което не било получено от него, а било върнато с отбелязване „Непотърсен", удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален *** „***" ООД, за което се прилага копие към отговора. Излага се довода, че уведомяването на длъжника за прехвърленото вземане не било елемент от фактическия състав на договора за цесия, като уведомяването му имало за цел единствено да информира длъжника за наличието на нов кредитор и да го предпази от лошо изпълнение, като счита извършеното прехвърляне на вземането за валидно, а ответникът „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД за надлежна страна. Настоява, в случай, че съдът приеме, че ищецът не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието приложеното към отговора уведомление за прехвърляне на вземания. Иска се присъждане на разноски за юрисконсулт. Направено е изрично възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца, с искане за намаляването му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните признават следните факти и обстоятелства, като същите са 3 обявени за ненуждаещи се от доказване и те са: издаден в полза на „***“ ЕАД изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д. №*** година, ***гр.с., ПРС, както следва: 3 189 лева главница; 1386,51 лв. възнаградителна лихва за периода от 5.06.2009 г. – 3.02.2012 г.; 766 6,22 лв. мораторна лихва за периода 3.07.2009 г. – 2.09.2011 г.; 1055,85 лева разноски в производството за заплатена държавна такса и 100 лева адвокатско възнаграждение, както и че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ***.

Процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по член 410 ГПК, и доколкото по делото няма установени данни за датата на която е влязла в сила заповедта за изпълнение, най-късният момент, от който същата следва да се счита влязла в сила е датата на издаване на изп. лист- ***г. Давността, с която се изсрочват процесните вземания е петгодишна, в който смисъл е и натрупаната и утвърдена съдебна практика, обосноваваща се с доводите, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).

Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). В този смисъл е решение на ВКС по гр.д. № 50295/23.01.2023г. по гр.д. № 1030/2022г.

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтичане на давностния срок), които водят до погасяване на изпълняемото право на ответника.

Предмет на настоящето производство е доколко спрямо процесните вземания по изпълнителен лист от *** година е настъпил ефектът на погасителната давност. В процесния случай изпълнителното основание е издадено на *** година.

От изисканото и приложено в заверен препис на изп. дело № ***г. по описа на *** е установено, че въз основа на молба от 2.06.2021г. на взискателя "***" ЕАД е образувано изп. дело, и в която молба са възложени на *** действия по член 18 от ЗЧСИ. На 18.12.2012г. с ППИ върху МПС на длъжника е наложен запор. На 4.11.2015г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в *** и ***АД. На ***г. е насрочен опис на дв. вещи в дома на длъжника за ***г., който не е извършен. На 15.01.2018г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в ***.

На ***г. е депозирана молба за насрочване на опис дв.вещи.

4

На***г. *** насрочва опис дв. вещи за 26.03.2021г.., какъвто не е извършен. На 18.01.2023г. отново е насрочен опис дв. вещи за 24.03.2023г., но не извършен. На 30.03.2023г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в ***, но удръжки не са направени поради обстоятелството, че длъжникът получава минималната работна заплата.

Според задължителната за съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно решение 2/2013 година от 26 юни 2015 година, ОСГТК, ВКС, т.

10, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа. Не прекъсва давността и молбата за изпълнение, ако в нея не е посочен конкретен способ или ако не е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

Съдът намира, че в процесния случай давността е прекъсната с молбата за образуване на изпълнително производство – *** година, доколкото със същата е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Давностният срок е прекъснат и с налагането на запор върху МПС на длъжника на 18.12.2012г. Отново давностният срок е прекъснат на 4.11.2015г., когато са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в *** и ***. Също така давностния срок е прекъснат на 15.01.2018г. с налагането на запор върху банковите сметки на длъжник в ***. На 30.03.2023г. върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен запор. Отделно от това разпорежданията на *** за насрочването на няколко описа на дв. вещи в дома на длъжника не прекъсват давността, защото такова прекъсване по смисъла на ТР № 2/2013 година от 26 юни 2015 година, ОСГТК, ВКС, т. 10, настъпва с извършването на опис и оценка на дв. вещи, каквито изп. действия по изп. дело данни не се намират. Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 5 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник".