Решение № 106 от 20.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в заседание при закрити врати на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100902089 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитора ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК: ******* срещу Е. И.-Е. ЕООД, ЕИК: ******* за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност.

Молителят твърди да има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания.

Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В производството молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, при осъществяване на търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.

Ответникът, от своя страна, носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства:

1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност. Изясняването на обстоятелства във връзка с неплатежоспособността и началната й дата предполага необходимост от изслушване на поисканата от молителя експертиза за изследване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество в периода преди подаване на молбата на база на структурата на активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по 1 несъстоятелност.

На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по следните съображения. Този факт се установява от представените по делото доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Видно от същите страните са били обвързани от два договора за кредите - Договор №000LD-S-001683 за банков кредит между „Първа Инвестиционна Банка“ АД – Банката и „Е. И.-Е.“ ЕООД – като кредитополучател, от 30.12.2021 година, по който на ответника е предоставен банков кредит в размер на 2 000 000,00 лева за оборотни средства – разплащане на възникнали текущи задължения към доставчици, както и за бъдещи доставки на плодове внос от Еквадор и Колумбия, за работни заплати, услуги, наеми и други, присъщи за дейността разход. От извършената от вещото лице проверка се установява, че по този договор, ответникът има задължения от 2 136 060,74 лева, формирани, както следва: 1 987 974,06 лева – непогасена главница; 45 637,51 лева - договорна лихва за периода от 01.02.2024 г. до 19.06.2024 г.; 11 875,69 лева – непогасено обезщетение за забава за просрочените плащания /наказателни лихи/, начислено за периода 20.01.2024 г. – 19.06.2024 г.; 90 417,48 лева, законна лихва, начислена за периода 20.06.2024 г. – 17.10.2024 г.; 156,00 лева – разноски за връчване на покани. Ответникът не доказа след извършените и отразени в извлечение от сметки плащания по кредита от 28.02.2024 г. – 12 025,94 лева погасена главница и 26 229,04 лева погасена лихва, да са извършвани и друг, вкл. в хода на процеса. Според вещото лице, от 22.01.2024 г. ответникът е изпаднал в забава в плащанията на своите изискуеми задължения по кредита. Страните също така са обвързани и от договор от 14.03.2022 г. е сключен Договор №000LD-S-001698 за банков кредит, по който на кредитополучателя са предоставени средства в размер на 1 000 000,00 лева за оборотни средства свързано с увеличаване на оборотния ресурс на допълнително количество зърнени култури на Кредитополучателя по договори, сключени с контрагенти, което налага предплащане на стоката към производителя, с цел по-ниски изкупни цени и реализиране на повече продажби. От извършената от вещото лице проверка се установява, че по този договор, ответникът има задължения 1 080 017,40 лева, както следва: 1 000 000,00 лева – непогасена главница; 23 085,58 лева - договорна лихва за периода от 26.02.2024 г. до 19.06.2024 г.; 1 293,59 лева – непогасено обезщетение за забава за просрочените плащания /наказателни лихи/, начислено за периода 25.04.2024 г. – 19.06.2024 г.; 45 482,22 лева – законна лихва начислена за периода 20.06.2024 г. – 17.10.2024 г.;10 000,00 лева – комисиона управление;

156,00 лева – разноски за връчване на покани, а считано от 25.03.2024 година, ответникът е изпаднал в забава за погасяване на задълженията си по договора. Според вещото лице, последното плащане по договора е от 28.02.2024 г. за 12 748,73 лева, с които е погасена лихва.

Следователно, доказа се в процеса, че задълженията на ответника произтичат от търговска сделка по смисъла на чл. 430 ТЗ, тъй като договорите представляват абсолютни търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ и съответно - задълженията на ответника по тези сделки, възникнали във връзка с неизпълнението за погасяване на предоставените от банката суми, съобразно уговорените условия и погасителен план, са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредитора по него да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Както беше посочено по-горе, същите са и изискуеми и ответникът е изпаднал в забава по отношение на част от погасителните вноски по договорите.

По делото от ответника не се твърди, а и не се представят доказателства да е изпълнил възникналите в негова тежест задължения, поради което е установено, че молителят притежава срещу ответника изискуеми парични вземания, породени от търговска 2 сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и съответно - притежава активна материалноправна легитимация на кредитор да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: неплатежоспособност общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници и свръхзадълженост специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай молителят са е позовал на наличието и едно, от предвидени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни или че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и именно това са причините за неизпълнението. След измененията с ДВ, бр. 105/2016 година, законът установява три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. В конкретния е приложима, както тази по ал. 2 от ТЗ /ответното дружество не е обявявало финансови отчети след 2020 година/, така и втората презумпция – предполага се, че е неплатежоспособен онзи търговец, който е спрял плащанията, без значение дали по всички или само на част от изискуемите си задължения стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът е спрял плащанията, както на изискуми парични задължения по търговски сделки /вкл. към молителя/, така и на публични задължения в общ размер съгласно заключението на вещото лице от 4 566 768 лева – задължения към НАП за данъци, здравни и осигурителни вноски и лихва върху тях.

Презумпцията не е оборена в процеса. Според Приложение 1 на експертизата най-старите изискуеми публични задължения, които не са погасени от длъжника са били с падеж, настъпил през м. 08.2018 година /с изтичане на срока за доброволното им погасяване, установен в закона/, а последните погасявания от страна на длъжника са на 17.02.2022 година. Вземанията на държавата представляват вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване, данъци и лихва за забава върху неплатените в срок вноски. Вземанията на държавата за получаване на данъци, задължителни осигурителни вноски представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, а на основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок задължения от горния вид.

Тези публичноправни задължения съдът приема да са пряко свързани с търговската му дейност и дължимите в резултат на осъществяването й данъци, както и са възникнали във връзка с работници и служители, които са наети от него, за да бъде осигурено осъществяването на тази търговска дейност.

Следователно, и тази предпоставка за уважаване на молбата по чл. 625 ТЗ се установи в процеса.

Неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.

608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/, 3 посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания.

Изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност се налага за отговор на въпроса дали същото е неплатежоспособно.

Най-голяма тежест в преценката за платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, които се категоризират на материални запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е., за препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства, при което за длъжника да са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.

Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок.