Решение № 132 от 24.07.2018, Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е № ………

23.07.2018 година,гр.Велинград

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в с ъ с т а в :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

СЕКРЕТАР:МАРИЯ ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от районния съдия ИВАНОВА а.н.дело № 236 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Д.С.Я., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й адв.Р.А..

Жалбата е подадена против

Наказателно постановление № 18-0367-000720/09.05.2018г. издадено от Началника на РУП-Велинград към ОД на МВР - гр.Пазарджик.

С това Наказателно постановление (НП) на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид "глоба" в размер от 1000.00 лева и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, като и на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 точки.

С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Твърди се, че същото е необосновано, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалните и процесуални правила.

Посочва, че е налице издаден талон по чл. 3, ал.2 от Наредба № 30 и дадена от жалбоподателя кръвна проба. Настоява се на това, че имало съставени 2 бр. АУАН, съответно АУАН № 0263533/1612.2017г. и втори от 28.03.2018г. В тази връзка се настоява на следното: Съставеният АУАН бил в нарушение на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН, тъй като било е необходимо още да съдържа минимума реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. А посоченият АУАН в Наказателното постановление Д521850 от 28.03.2018 год. бил издаден в грубо нарушение на чл. 40, ал.

1 от ЗАНН.

Така издаденото

Наказателно постановление било издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, тъй като не било описано при какви точно обстоятелства е извършено вмененото нарушение, не били посочени и доказателствата, които потвърждавали повдигнатото административно обвинение по смисъла на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като и точните обстоятелства при които се твърдяло, че е извършено съобразно сочения в него АУАН. Докато в първия АУАН Бл. № 0263533 от 16.12.2017 год. се твърдяло, че е нарушен чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Твърди също, че за същия случай на жалбоподателя били връчени и два броя Заповеди за прилагане на принудителни мерки, като в тях бил посочени АУАН от 16.12.2017г., въз основа на който именно били иззети СУМПС, СРМПС и КТ.

Счита, че ако АНО е искал да извърши някаква промяна и отстраняване на техническа грешка допусната в първия АУАН, чрез издаване на втори такъв, то за такива случаи законодателят с императивната си разпоредба на чл. 34 от ЗАНН му е дал 3-месечен срок за подобни поправки. 

В конкретния случай не можело да се говори дори и за поправка, тъй като с АУАН от 28.03.2018г. се повдигало ново административно обвинение по съвсем различен ред. Абсолютно незаконосъобразно и изцяло неоснователно с втория АУАН била отнета възможността на жалбоподателя да възрази по това обвинение, тъй като нито той бил съставян в нейно присъствие, нито пък й било обяснено на какво законово основание за един и същи случай и се съставя втори акт.

Счита също, че съставя втори акт спрямо жалбоподателя е резултата от личностно и тенденциозно отношение възникнало след нейно оплакване и жалба до Директора на ОДМВР гр. Пазарджик г-н Рогачев.

Освен това и обжалваното

Наказателно постановление не било издадено в законоустановеният срок, което било още един порок от категорията на съществените нарушения.

Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, е поискано жалбата да бъде оставена без последствия, като неоснователна и необоснована по следните съображения:

Съгласно констатациите направени в акта с деянието си г-жа Я. е извършила административно нарушение по смисъла на чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП. удостоверено с подписа на свидетеля Т.З.У. ***, очевидец и присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Нарушителката е не била подписала АУАН на „Нарушител“, а само на разписката. Не било направено писмено възражение по същия и на същата бил й даден екземпляр от съставеният акт серия „Д” с бл. № 521850/2018г. От жалбоподателя не било представено писмено възражение до Началник РУ-Велинград в три дневен срок, съгласно разпоредбите на ЗАНН.

Твърди актът да е съставен от компетентно длъжностно лице, да съдържа изискуемите реквизити на чл. 42 ЗАНН и да е предявен за подпис на нарушителя, съобразно дискрецията на власт, който го е подписал в качеството си на нарушител. Ето защо актът бил редовно съставен и имал доказателствена сила до доказване на противното.

Счита, че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52 ал. 4; чл.53 ал.1 от ЗАНН .

Жалбоподателя бил осъществил състава на посочените административни нарушения, имайки предвид това и след като на същата е издадено наказателно постановление № 18-0367-000720/18г. на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, което и било връчено на 09.05.2018г.

Твърди още, че на

16.12.2017г., на жалбоподателя Я. бил съставен АУАН серия „Д“ с № 0263533 за това, че същата отказала да бъде изпробвана с техническо средство, за наличието на алкохол в кръвта. Издаден й би талон за медицинско изследване №0007783. От протокола за химическа експертиза с техен № 1138/19.12.2017г. и Рег. № 367000-12381/19.12.17г. по описа на РУ-Велинград било видно, че се е доказало етилов алкохол от 0,97 промила.

На база същия протокол бил съставен нов АУАН за извършено нарушение по чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП, след което било издадено и наказателно постановление.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА

ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на жалбоподателя Д.Я., но не лично , а на адв.Румен Апостлов срещу подпис на 09.05.2018 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 10.05.2018г. с рег.№ 367000-4349/10.05.2018г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл. 59, ал.2 във връзка с чл. 84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят е водач на МПС. На 16.12.2017г. и около 17:10 часа в гр.Велинград жалбоподателя Д.С. Я. е бил спрян от служители на МВР за проверка, докато управлявал лек автомобил Тойота рег.№ РА0068КВ по улица "Осми март" до дом без посочен №. Той отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер Алкотест" с № 0096. Поради това му бил издаден Талон № 0007783 за медицинско изследване (Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 от отменената Наредба № 30 – л.6 от делото), който жалбоподателя приел.

За така направената на 16.12.2017г. проверка и отказа за изпробване за употреба на алкохол с техническо средство дрегер, на място и в тримесечния давностен срок по чл. 34, ал.1, изр.2 ЗАНН, бил съставен АУАН № 9699/18.12.2017г. от актосътавителя -автоконтрольор Т.М. в присъствието на свидетелите Т.У. и Владимир Стаматов – служители в РУП –Велинград, за извършено нарушение по чл.174,, ал.3 от ЗДвП, а в словесен – за това, че на същата дата 16.12.2017г.

Д.Я.е отказала да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство.

От показанията на свидетелите актосътавителя Т.М. и свидетеля Т.У. се установява, че при извършената проверка на горната дата Я. не е отказала да бъде изпробвана с техническото средство, а при предоставянето на такова за даване на проба не изпълнявала указанията и в резултат не получен изобщо отчет от дрегера. След това Я. взела талона за даване на кръвна проба и дала такава до МБАЛ-Велинград, като била придружена за целта от автопатрула до болницата.

За процесния случай и във връзка с издадения АУАН № 9699/18.12.2017г. има издадени 2 бр. заповед за налагане на принудителни административни мерки с №№ 17-0367-000356 и 17-0367-000357 и двете от 16.12.2017г.

В резултат на даването на кръвна проба бил съставен Протокол № 1138/19.12.2017г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и урината от специализиранат химическа лаборатория при УМБАЛ-Пловдив. С него се установило наличие на 0,97 промила алкохол в кръвта на Д.Я..

Въпросния протокол за химическа експертиза е получен от АНО на 19.12.2017г. с входящ № 12381, като е занесен лично Я. ***. Нещо повече на самия протокол има поставена резолюция от 20.12.2017г. до служителя Боков, да провери кога е дадена пробата.

Именно в резултата на така получения на 19.12.2017г. от АНО Протокол № 1138/19.12.2017г. за химическа експертиза и отчитайки същия е издаден втори АУАН № 1201/28.03.2018г. с бл.№ 521850, който вече е съставен в сградата на РУП –Велинград и в отсъствие на нарушителя Я.. Така е съставен от актосътавителя Т.М. в присъствието на свидетелите Б.Т. и Т.У. против жалбоподателя Я. Акт № 1201/28.03.2018г. с бл.№ 521850 за установяване на административно нарушение (АУАН), с който в цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а в словесен – за това, че на 16.12.2017г. в 17,10 часа Д.Я. е управлявал лек автомобил Тойота рег.№ РА0068КВ на кръстовището на ул."Осми март" и ул.“Хр.Боянов“ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,50 на хиляда, а именно с 0,97 на хиляда, установено при извършена химична изследвана с Протокол № 1138/19.12.2017г. въз основа на издаден Талон № 0007783/16.12.2017г.

Препис от АУАН от

28.03.2018г. е отбелязано да е отказан да се получи от Я. в деня на издаването му, в присъствието на свидетеля Д.Б.- началник РУП Велинград. Спорде приложаната към него пазписка е получен от жабоподателя Я. срещу подпис на същата дата 28.03.2018г. след запознаване. В предоставения тридневен срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН жалбоподателя не е депозирал възражения по съставения му АУАН или поне такива не са предоставени на съда.

На същата дата 09.05.2018г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл. 52, ал.1 от ЗАНН, но в давностния шестмесечен срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното НП № 18-0367-000720/09.05.2018г., което както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 09.05.2018 г., чрез адв.Р.Апостолов. Конкретно посоченото нарушение на ЗДвП, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН от 28.03.2018г., както в словесен, така и в цифров вид, а именно за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът установи процесуални нарушения при съставяне на НП и АУАН, които обуславят настоящото отменително решение.

Действително АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл. 189, ал.1 и ал.12 ЗДвП във връзка със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.1, ал.1 от

Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) (Наредбата), с нея се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи и самоходни машини. На следващо място и съгласно ал.3 употребата на алкохол се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания.

Според чл. 5, ал.1 от

Наредбата, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на алкохол и наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. По делото не са събрани доказателства, от които да се направи извода, че тримата присъстващи на място полицаи са установили наличие на външни признаци у водача Д.Я., негово поведение или реакции, които да са ги довели до извода, че следва да му бъде направен тест за алкохол или да бъде изпратен за медицинско изследване. Независимо от това е попълнен Протокол за извършване на проверка за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози (Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от Наредбата.