Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 118 от 08.08.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 127/2022
Вид
Решение № 118
Подписан
08.08.2022
В сила
21.11.2023
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 284, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Велико Търново, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500127 по описа за 2022 година намери за установено следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 308 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д.

№

312/2021 г. Русенският окръжен съд е отхвърлил предявения от Н. Р. Х. иск с правно основание чл. 282, ал. 3, във вр. с ал. 5 от КЗ (отм.), против Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, Булстат 130764706, гр. София за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., причинени от смъртта на В. Д. М., настъпила при ПТП на 25.08.2015 г. в гр. Русе товарен автомобил „МАН“ с турски регистрационен номер 31 ASE 35, управляван от Д. Д., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба на 20.09.2018 г. до окончателното плащане.

Осъдил е Н. Р. Х., ЕГН **********, от гр. Русе, да заплати на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи сумата от 920 лв. – деловодни разноски.

С определение № 29 от 07.01.2022 г., постановено по гр.д.

1

№

312/2021 г. Русенският окръжен съд е изменил решение № 308 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 312/2021 г. на РОС в частта му за разноските, като е осъдил Н. Р. Х. да заплати на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи още 996 лв. – деловодни разноски.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ищцата Н. Р. Х., чрез адв. Г.Х., с оплакване, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Оплакването е, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и утвърдената съдебна практика, като не е извършил надлежна съпоставка на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Необосновано и неправилно първоинстанционният съд не е допуснал изслушването на повторна съдебна автотехническа експертиза за установяване на всички обстоятелства около механизма на настъпване на процесното ПТП и причините за реализирането му. Жалбоподателката счита, че отказът на съда да допусне повторна САТЕ представлява съществено процесуално нарушение. Обжалваното решение е неправилно и необосновано в частта, в която съдът приема, че в конкретния случай не са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция. Съдът е мотивирал приетите от него изводи относно основателността на иска единствено и само на база оспореното по делото заключение по КСМАТЕ и противоречивите свидетелски показания на Б. Ж.. Жалбоподателката счита, че в настоящото производство първоинстанционният съд неправилно е кредитирал приетото по делото заключение и като последица е постановил неправилен съдебен акт.

Този погрешен извод е довел и до формиране на още едно неправилно заключение на съдебния състав, че в случая не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателката моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът да бъде уважен.

От ответника по въззивната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ - гр.София е постъпил писмен отговор, в който намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение.

По делото е постъпила частна жалба от Н.Х., чрез адв. Г.Х., против определение № 29/07.01.2022 г. Жалбоподателката моли да бъде отменено 2 определението, с което са присъдени допълнителни разноски на ответника по жалба в размер на 996 лв.

От ответника по частната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е постъпил писмен отговор, в който заема становище, че частната жалба е неоснователна и необоснована.

Моли да бъде оставена без уважение и определението да бъде потвърдено.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Ищцата Н. Р. Х. твърди, че на 25.08.2015 г. в гр. Русе товарен автомобил „МАН“ с турски регистрационен номер 31 ASE 35, управляван от Д. Д. се е движил в дясната лента на северното платно на бул. „България“ в посока гр.

София. Счита, че управлявал камиона с превишена скорост и поради това блъснал пешеходеца В. Д. М., с когото тя била във фактическо съжителство.

Вследствие настъпило ПТП, пешеходецът загинал поради множество несъвместими с живота телесни увреждания. По случая било образувано ДП № 1587/2015 г. по описа на РОП (ДП № 1933/2015 г. по описа на ОД на МВР Русе). Отношенията й с починалия били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Ищцата преживявала изключително тежко загубата на своя партньор, изпаднала в тежка депресия, станала затворена и неконтактна. Тъй като процесното ПТП било причинено на територията на Република България от турско МПС със застраховка в чужбина, счита, че за обезщетяването на причинените й неимуществени вреди следва да отговаря НББАЗ. Остойностява същите на 1000 000 лв., от които предявява частичен иск от 1000 лв., увеличен на 30 000 лв. Моли да се осъди ответникът да й заплати 30 000 лв., частичен иск от 100 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.09.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва иска. Възразява водачът на товарния автомобил да е виновен за настъпването на процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.

От фактическа страна се установява следното:

По делото не е спорно, че на 25.08.2015 г. в гр. Русе, бул. „България“ 3 товарен автомобил „МАН“ с рег.№ 31ASE35, с полуремарке, управляван от Д.

Д., движещ се в посока гр. София, блъснал пешеходеца В. Д. М., при което последният загинал, поради множество несъвместими с живота телесни увреждания. За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1110/252 от 25.08.2015 г. по описа на ОД на МВР – Русе.

По случая било образувано ДП № 1587/2015 г. по описа на РОП (ДП № 1933/2015 г. по описа на ОД на МВР Русе), прекратено с постановление на РОП на 01.12.2017 г.

На 13.07.2018 г. ищцата Н.Х. е подала молба до Сдружение

„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ –гр.София с искане да бъде обезщетена за претърпените неимуществени вреди в резултат от смъртта на В. Д. М., с когото е живяла съвместно във фактическо съжителство.

На 16.07.2018 г. Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“- гр.София е уведомило ищцата, че не са налице основания за уважаване на предявената от нея претенция за застрахователно обезщетение поради това, че наказателното производство срещу водача на товарния автомобил Д. Д., е прекратено и същият е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено само административно наказание за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, с наказателно постановление от 5.01.2018 г. по описа на ОД на МВР – Русе.

Не е спорно, че процесното ПТП е причинено на територията на Република България от МПС със застраховка в Република Турция при Застрахователна компания „Бармак“.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при процесното ПТП В. Д. М. е получил следните увреждания: Съчетана травма: тежка черепно-мозъчна травма – многофрагментно открито счупване на черепа, с разкъсвания и размачквания на мозъка; счупване на лицеви кости; тежка гръдна травма – счупване на гръдната кост, многофрагментни счупвания на всички ребра по всички линии с размествания и разкъсвания на тъканната плевра; многофрагментни счупвания на гръбначния стълб; контузии и разкъсване на белите дробове; разкъсване на околосърцевата торбичка; разкъсване на сърцето; тежка 4 коремна травма – разкъсвания и размачквания на черния дроб; размачкване на левия бъбрек; разкъсвания на опоръка на тънките черва; счупвания на тазови кости и множество счупвания на крайниците. С оглед на тези увреждания, заключението на вещото лице е, че причината за настъпване на смъртта следва да се отдаде на установената съчетана травма, довела до тежки несъвместими с живота увреждания на централната нервна система и вътрешните органи. Заключението на посочената експертиза е, че настъпването на смъртта на В. М. е в пряка причинна връзка с уврежданията, които могат да бъдат получени от ПТП на 25.08.2015 г.

От показанията на св. Б. Ж. се установява, че в деня на произшествието е пътувал към КАТ - Русе и движейки се в лявата лента, с периферното си зрение видял как от лявата страна на насрещното платно изскочил един човек и излязъл на средата на насрещното платно, което е срещу свидетеля. Човекът излязъл откъм лявата мантинела на платното, бил облечен с черни дрехи и качулка на главата. Според свидетеля Ж. самото му поведение на пътя било странно, необичайно, неадекватно, нестандартно поведение. Човекът излязъл, затичал се. Стигнал до средата до осевата линия, оттам се върнал пак назад, продължил пак напред, после се обърнал с лице към срещу него идващите коли и започнал да прави някакви необичайни, ненормални жестове с ръце.

Свидетелят посочва, че на него това му привлякло вниманието. Пешеходецът бил от лявата страна на движението на свидетеля. Свидетелят се движел с около 70 км/час. Като видял тези негови необичайни действия, свидетелят си помислил, че някой може да го блъсне и тогава погледнал напред дали идва кола и видял един бял ТИР с бяло ремарке. Пак погледнал към човека и видял този човек да се хвърля напред, все едно, че скача в басейн. Камионът явно се опитвал да спре рязко, свидетелят видял, че пушели колелата. Свидетелят се разминал с камиона. Гледал в огледалото, но там вече нямал видимост.

Свидетелят в показанията си посочва, че не е видял удар. Не е видял дали камионът е успял да удари човека, но просто по неговите движения му се струвало, че няма как да се избегне сблъсъкът с камиона. Според показанията на същия свидетел човекът стоял някъде около 3-4 секунди на пътното платно. Нямало тогава движение на платното, и двете ленти били свободни, празни и той можел да пресече и свидетелят си помислил първия момент, че излиза да пресече. В показанията си свидетелят Ж. посочва, че човекът е излязъл на платното тичайки и прескочил мантинелата. Изскочил от едни 5 храсти. Движенията му били бързи.

От показанията на свидетелката М. Т. Х. – дъщеря на ищцата се установява, че нейната майка живеела с В. М. от 2003 г. Живеели заедно на семейни начала. От начало живеели в Мартен, а след това се преместили в гр.

Русе в жилището на нейната майка. Двамата живеели като семейство, разбирали се добре. Ищцата не работела. В. М. предпочитал тя да си стои в къщи и да си бъдат заедно. Когато станало произшествието свидетелката заварила майка си в шок. Тя не искала да повярва, че това й се случва на нея, ридаела. Свидетелката, която била медицинско лице, й поставила успокоително, но въпреки това ищцата продължавала да плаче и според показанията на свидетелката това било най-тежкото състояние, в което е виждала майка си. Същата свидетелка посочва, че загубата на В. М. й се е отразила трудно. Ищцата се научила някак си да живее сама. Страдала по В..

Казвала, че й липсва. Това й се отразило и за определено време тя намалила контактите си с други хора. Свидетелката посочва, че майка й не й е казвала поведението на М. преди инцидента да е било по-различно. В. М. бил пенсионер, но работел допълнително.

Ищцата е дала обяснения пред първостепенния съд, в които посочва, че в деня на произшествието с В. М. са щели да пият кафе. Той й казал че отива на разходка, поведението му било като всеки друг път. М. се измил, избръснал се, не бил разстроен. Казал й, че ще пие кафе с приятели. Според ищцата М. не е искал да сложи край на живота си същия ден. Дъщеря му била починала две-три години преди това.