Решение № 9593 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9593 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110109722 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща част от сума в общ размер на 951,32 лева /увеличена на основание чл. 214, ал. 1 ГПК до размера на 951,32 лева, съгласно протоколно определение от 16.03.2023г./, представляваща регресна претенция по щета № .....-2018, ведно със законна лихва считано от дата на подаване на исковата молба /24.02.2022 г./ до окончателно изплащане на задължението и 10 лева, представляваща част от сума в общ размер на 289,91 лева /увеличена на основание чл. 214, ал. 1 ГПК до размера на 289,91 лева, съгласно протоколно определение от 16.03.2023г./, представляваща мораторна лихва за периода от 23.02.2019 г. до 23.02.2022 г.

Ищецът твърди, че на 26.02.2018 г. около 12:00 ч. в гр. С. МПС марка „...“, с рег. № ...., управлявано от В. С. З., при навлизане на главен път, не пропуска движещото се на път с предимство МПС марка „Ф.“, модел „...“ с рег. № ...., управлявано от Б. Д. П., и го блъска странично, вследствие на което настъпва ПТП. Излага, че е съставен двустранен констативен протокол за ПТП № ..../26.02.2018 г., от който било видно, че действията на водача на л.а. марка „...“, с рег. № ...., са станали причина за настъпване на процесното ПТП, както и че водачът е признал вината си. Сочи, че към дата на ПТП, МПС марка „Ф.“, модел „...“ с рег. № .... е имало застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество. Излага, че след настъпване на застрахователното събитие на 06.03.2018 г., водачът на увреденото МПС, подал уведомление, въз основа на което била заведена щета № .....-2018. Сочи, че експерти на ищцовото дружество извършили огледи на увредения автомобил и изготвили опис. С възлагателно писмо от 19.06.2018 г., ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз „В.“ ЕООД и с платежно нареждане ищцовото дружество изплатило на сервиза стойността на извършените ремонтни дейности. Излага, че към момента на настъпване на процесното ПТП, МПС марка „...“, с рег. № ...., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Поддържа и че с покана с изх. № А3154298/12.06.2018 г., ответното дружество било поканено доброволно да заплати сумата от 936,22 лева, ведно с ликвидационни разноски в размер на 15 лева или обща сума в размер на 951,32 лева, но до момента не било постъпило плащане. Моли съда да уважи предявените 1 искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „...“, с рег. № ..... Оспорва механизма на ПТП. Излага, че двустранният протокол за ПТП не е попълнен коректно, т.к. не е отбелязано кой е виновен за настъпването на ПТП, както и че не са посочени улиците, на които е настъпило ПТП-то, също и кой от участниците в каква посока се е движел. Оспорва да е осъществен фактическият състав на деликта. Счита, че претендираната цена за ремонт е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите. Оспорва автомобилът да е бил в гаранция, т.к. към дата на ПТП бил в експлоатация от 10 години и не се налагало възстановяването на автомобила да бъде в оторизиран или официален сервиз. Счита, че са надписани ремонтновъзстановителни дейности, които не били необходими, както и дейности и части, които не били увредени следствие на процесното събитие. Оспорва и преди настъпването на ПТП, МПС марка „Ф.“, модел „...“ с рег. № ...., да е било в добро състояние и без щети. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата на ПТП – между ищеца и собственика на лек автомобил „Ф.“, модел „...“ с рег. № .... по застраховка „Каско на МПС” и между ответника и собственика на лек автомобил „...“, с рег. № .... по застраховка „Гражданска отговорност“. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца преписка по щета № .....-2018 е определено и платено застрахователно обезщетение в размер на 936,32 лева за претърпените от процесното ПТП вреди. Не е спорно, че ответникът е бил поканен да възстанови на ищеца платеното обезщетение, което не е сторил.

По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП, от който се установява, че на 26.02.2018г. около 12:00 часа в гр. С.“ водачът на лек автомобил „...“, с рег. № .... се движел в кв. „С.“ и в района на кръстовище не спазва знак с предимство, като не пропуска идващия от лявата страна по път с предимство лек автомобил „Ф.“, модел „...“ с рег. № .... и реализира ПТП с него.

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел В. З. и свидетел Б. П..

От показанията на свидетел В. З., водач на лек автомобил „...“, с рег. № ...., се установява, че през 2018г. е била участник в процесното ПТП. Споделя, че управлявала МПС в кв. „С.“ с посока на движение с. Г., при заснежена и хлъзгава пътна обстановка.

Твърди, че се е движела по път с предимство когато пътят й бил пресечен от бус и настъпилото процесното ПТП. Твърди, че на кръстовището е възнамерявала да предприеме маневра завой на ляво, като спряла преди да навлезе в кръстовището и не видяла буса когато настъпил удар между предната лява част на лек автомобил „...“, с рег. № .... и страничната дясна част на лек автомобил „Ф.“, модел „...“ с рег. № ..... Заявява, че в момента на удара лекият й автомобил е бил в покой.

От показанията на свидетел Б. П., водач на лек автомобил „Ф.“, модел „...“ с рег. № .... се установява, че през 2018г. е бил участник в процесното ПТП. Свидетелят споделя, че се движел по главен път под бул. „С.Ш.“ с около 30-40 км/час когато водачът на лек автомобил „...“, с рег. № .... навлязъл на пътното платно и ударил задната част на лек автомобил „Ф.“, модел „...“. Описва, че уврежданията по автомобила били в задната част на страничната плъзгаща врата.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че уврежданията на лек 2 автомобил „Ф.“, модел „...“ с рег. № ...., отразени в протокола за ПТП и описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 1149,84 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя ФИРМА АД и собственика на увредения лек автомобил „Ф.“, модел „...“ с рег. № ...., има сключен договор за застраховка „Каско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по щета № .....-2018 във връзка с настъпило на 26.02.2018г. в гр.

С.“ ПТП като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 936,32 лева (и са направени ликвидационни разноски от 15 лева).

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл.411 от КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, заключение на САТЕ и показанията на свидетел Б. П., се установява, че на 26.02.2018г. в гр. С.“ по вина на водача на лек автомобил „...“, с рег. № .... са причинени материални щети на застрахования при ищеца лек автомобил. Виновният водач е реализирал ПТП с увредения автомобил при маневра завой на ляво за навлизане в друг път, с което е нарушил правилото на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Съдът не кредитира показанията на свидетел В. З. в частта за механизма на процесното ПТП, доколкото същите са вътрешно противоречиви (твърди се, че е управлявала автомобила по път с предимство, а същевременно е спряла и се е огледала преди да се включи в кръстовището; твърди се, че автомобилът й не е бил в движение при настъпване на ПТП, а същевременно ударът е настъпил в задната част на лек автомобил „Ф.“) и се опровергават от разясненията на вещото лице по САТЕ, дадени в открито съдебно заседание (така напр. експертът е категоричен, че лек автомобил „...“ е навлязъл в кръстовището, а свидетелката твърди, че не е; с категоричност експертът дава разяснения, че и двата автомобила са били в движение, а свидетелката твърди, че нейният автомобил е бил в състояние на покой). Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. По делото не са ангажирани доказателства за опровергаването на установената презумпция.

3

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява размерът на причинените вреди и причинната връзка между тях с виновното деяние на водача на лек автомобил „...“, с рег. № ..... Следователно установяват се по делото наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 411 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско”, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „ГО” са изрично определени от закона - чл. 411 от КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дал категорично заключение, че всички повреди по изготвения опис от застрахователя са в резултат от процесното ПТП.