Решение № 258 от 13.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Плевен, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20244400100731 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Л. Г. В. от гр. Плевен, подадена чрез пълномощника й адв. В. П. от Плевенска АК против ОБЩИНА - ЛЕВСКИ, представлявана от Кмета Л. В. А., с която е предявен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2228,09 лв. и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лв., претърпени от ищцата, вследствие на счупване на долен ляв крайник при падане на 17.08.2024г. на тротоар на ********** в с.

**********, Плевенска област, на необезопасено след ремонтни дейности място на тротоара, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата Л. Г. В. е на 88 години и е живеела сама в с. **********, като въпреки напредналата си възраст е била жизнена, енергична, обслужвала се е сама и без проблеми е посрещала обикновените си житейски потребности, без да търси чужда помощ. Ищцата твърди, че на 17.08.2024 г. към 8,30-9,00 часа е вървяла по тротоара на ********** вдясно, в посока центъра на селото, като в този период на същата улица са се извършвали строителни дейности, изразяващи се в изкопаване на 1 дупки с дълбочина около 1 метър за полагане на тръби и кабели. Ищцата посочва, че поради тази причина е била много внимателна и се движила по тротоара, встрани от изкопана дупка, но въпреки това се е спънала в стърчаща от дупката тръба, която не се виждала. Твърди, че при падането си е изпитала силни болки в ляв долен крайник в областта на бедрото. Твърди, че мястото на ремонтните дейности не е било обезопасено с предупредителни ленти и знаци.

Твърди, че известно време, след като се е спънала и е паднала в дупката, не е имало кой да й помогне, след което покрай мястото на инцидента е минала жена от селото - М. А.а Г. и с помощта на съседа А. В. Д. са я извадили от дупката и са се обадили на тел.112, за да изпратят медицински екип. Обадили са се и на нейни близки в гр. Плевен.

Ищцата твърди, че в Спешния кабинет при УМБАЛ „Д-р Георги Странски" - гр. Плевен й е била поставена метална тръба, за да се фиксира крайника, както и екстензия. Твърди, че хемоглобинът й е бил с ниски стойности, поради което се е наложило да й бъде прелята кръв. Била е настанена за лечение в Клиника по Ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски" - гр. Плевен. На 20.08.2024г. й е извършена оперативна интервенция, при която са й били поставени метална синтеза с 2 бр. интерфрагментарни винта, заключваща плака и заключващи винтове. Ищцата твърди и това, че след операцията е изпитвала силни болки в областта на фрактурата, както и силни болки в коремната област. Приливали са й кръв, а предвид възрастта й, тя е правила и дементни кризи - била объркана, не осъзнавала къде се намира и какво се случва с нея, не познавала близките си.

Ищцата твърди, че е заплатила за медицинско изследване 1820,00 лв. с ДДС, както и за коленна шина и медицинско изделие Тургор сумата от 135,00 лв. По време на престоя й в болничното заведение й били закупени медицински материали и санитарни принадлежности на стойност 98.50 лв. На 26.08.2024 г. ищцата е била изписана от здравното заведение с диагноза „ФРАКТУРА ФЕМОРИС СУБТРОХАНТЕРИКА СИНИСТРА" и била откарана в дома на нейна племенница в гр. Плевен - Д. И.а. Ищцата твърди, че не е можела сама да се придвижва, била е на носилка, не е можела, а и към настоящия момент не може сама да се обслужва, не може да става от леглото и да извършва физиологичните си нужди, както и да задоволява обикновените си ежедневни потребности. Не може и да се храни сама. Твърди, че въпреки 2 оперативната намеса и продължилото лечение, продължава да търпи болки и страдания, което налага постоянен прием на обезболяващи.

В исковата молба се твърди и това, че вследствие на преживяния инцидент животът на ищцата се е променил, като от жизнен човек, полагащ ежедневни грижи за себе си и своето домакинство, тя се е превърнала в лежащ по цял ден човек, който се обслужва от племенницата и Д. И.а. Изпитва постоянни болки в счупения крайник и постоянен дискомфорт, не може да става от леглото, не може сама да се облича и съблича и извършва найелементарни действия по обслужването си в битов план. Освен физическите болки и страдания, ищцата твърди, че изпитва силен стрес, чувства се тревожна и изнервена, нарушена е и способността й да спи, затруднен е нормалния й начин на живот, както и този на близките й, които полагат грижи за нея, поради невъзможността й да се обслужва самостоятелно.

Ищцата се позовава на разпоредбата на чл.11 от ЗОС, като счита, че в тежест на общината е задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона, с грижата на добър стопанин. Позовава се и на чл.31 от Закона за пътищата, съгласно който изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища и тротоари се осъществява от Общините, тъй като съгл. чл.8, ал.3 от ЗП общинските пътища са публична общинска собственост.Счита, че съгл. чл.31 от ЗП, вр. чл.48 т.3 б."а" от ППЗП, организирането на дейностите по поддръжката на пътищата и прилежащите им тротоари, е задължение на съответната община. Ответникът осъществява тази дейност чрез своите служители и/или други лица, на които са възложени съответните дейности по поддръжката. В случая поддръжката на тротоара, върху които е станал инцидента, е в задължение на Община Левски.

Ищцата твърди, че е налице бездействие от страна на общината, която не е изпълнила вменените й със закон задължения, изразяващо се в противоправно поведение/бездействие/ от страна на служителите на ответника, които не са извършили необходимите действия. Те не са обезопасили мястото, на което са извършвани ремонтни дейности с оглед предотвратяването на инциденти.

Поради изложеното ищцата обобщава, че причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания при лечение на настъпило трайно затруднение движението на долен ляв крайник, са причинени от бездействията на служители при Община - Левски и по3 специално да обезопасят мястото на извършване на ремонтни дейности по пътната настилка и прилежащия тротоар в с. ********** на ********** и да осигурят проходимост по тротоара. Счита, че направените разходи за лечението и ежедневните санитарни разходи и медикаменти са в пряка връзка с причинените травматични увреждания и имат характер на имуществени вреди, които също подлежат на обезщетяване от Община - Левски.

В заключение, ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден, на основание чл.49 вр. чл.52 от ЗЗД ответника Община Левски да й заплати сумата от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на долен ляв крайник при падане на 17.08.2024 г. на тротоар на ********** в с. **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата от 2 228.09 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за медицински изделия и услуги, представляваща разход за извършена операция и болнично лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната ОБЩИНА - ЛЕВСКИ, ЕИК **********, представлявана от кмета Л. А., чрез пълномощника адв. Б. Б. от ПлАК, в който ответникът оспорва предявените искове, като счита, че не е отговорен за причинените на ищцата вреди.Ответникът не оспорва, че в резултат на соченото от ищцата събитие на 17.08.2024г. - падане в изкоп /дупка с дълбочина около 1 метър/, разположен на тротоар в с. **********, общ. Левски, е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Уточнява, че събитието не е станало на посочената в ИМ **********, а на улица ********** и възразява срещу твърдението, че изкопа, в който ищцата е паднала е бил изкопан за полагане на тръби и кабели.

Противопоставя насрещно твърдение, че изкопът е бил за полагане на вътрешен водопровод от „ВиК“ – Плевен, което установява с приложеното към отговора писмо изх. № 2709/9/27.08.2024г. на „ВиК" ЕООД – Плевен.

Ответникът не оспорва, че изкопът, в който ищцата е паднала не е бил обезопасен и/или сигнализиран по какъвто и да е начин. Оспорва само 4 твърдението, че причинената й вреда е резултат от неговото поведение, в частност, в резултат от бездействието му да поддържа в изправност тротоара, на който е станал инцидента и/или да обезопаси изкопа, в който тя е паднала.

В отговора се твърди, че причинената на ищцата вреда е пряк и непосредствен резултат от поведението на трето за производството лице -„ВиК" ЕООД - Плевен, в резултат на бездействието му като „строител на съоръжения от техническата инфраструктура" по смисъла на чл.74, ал.1 от ЗУТ, имащ по закон монополното право да изгражда и експлоатира водоснабдителните и канализационни проводи /мрежи/ и съоръжения, публична държавна и публична общинска собственост, да изпълни задълженията си по чл.74, ал.1, т.1 от ЗУТ - преди започване на строителството и в хода на самото строителство по водопроводните съоръжения на ул. ********** в с. ********** „да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи ограждения и прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други".

Поради това, ответникът счита, че не е субекта, който следва да понесе отговорността за причинените на ищцата вреди; не е субекта, които следва да е пасивно материално легитимиран по предявените искове, както и че не са налице основания за ангажиране на отговорността му за вреди. Счита, че в случая не става въпрос за причинени вреди от действия/бездействия, свързани с изграждането и поддръжката на пътната инфраструктура и/или за причинена вреда от елементи на пътната инфраструктура в резултат на лошо изпълнение, амортизации, повреди и други подобни, за които по закон отговорност носят общините, а става въпрос за причинена вреда от строително-ремонтни дейности на оператора по чл.198п от ЗВ в лицето на „ВиК" ЕООД - Плевен, на когото по закон са предоставени изключителни права по поддръжката и ремонта на водоснабдителните и канализационни мрежи и съоръжения. Твърди, че става въпрос за текущ и неприключил ремонт, при който намесата на Общината е обективно невъзможна и недопустима, и при който задължението за обозначаване, сигнализиране и осигуряване на безопасността по силата на правилата в ЗУТ е на лицето, извършващо строителството.

Поради всичко изложено, ответникът счита, че липсват не само фактически, но и правни аргументи Община Левски да бъде ангажирана с 5 отговорността за виновните действия/бездействия на другиго и за причинените от него вреди. Позовавайки се на разпоредбите на ЗМСМА, ЗВ и ЗУТ, ответникът твърди, че правата по стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията на територията на с.

**********, общ. Левски е било предоставено по реда на чл.198п, ал.1 от ЗВ на „ВиК" ЕООД – Плевен, което се установява от приложените с отговора писмени доказателства и че причинената на ищцата вреда е от дейности, различни от тези по изграждането и поддръжката на пътната инфраструктура; от дейности, чието извършване по силата на закона и като права, и като задължения, е възложено на лице, различно от собственика на пътя и ВиК мрежите и съоръженията; от дейности, в които собственикът на пътя и ВиК мрежите не участва, на които не може да се противопостави и които като начин на организация и изпълнение не може да контролира.

В отговора на исковата молба се твърди и това, че ответната Община Левски няма каквато и да е вина за увреждането на ищцата; липсва каквато и да е причинна връзка между поведението на Община Левски /респ. на служителите и администрацията/ и увреждането на ищцата; липсват както фактически, така и правни основания за ангажиране на отговорността за вреди по отношение на Община Левски. С оглед на това, ответникът твърди, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.