Решение № 29 от 26.02.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. В., 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря НИН като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20251300500355 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от П. М. К. от гр.Д., ул.“К***, чрез адв .Л. С. от ВАК против Решение № 158/30.03.2025г. по грд №2171 /2023г. по описа на ВдРС.

Поддържа във въззивната жалба, че посоченото решение н а ВРС е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалните и процесуални правила и норми

Твърди се, че ВРС е описал фактическата обстановка по делото , но не е извел правилен анализ на събраните по делото доказателства, което е довело и до постановяване на неправилен съдебен акт. Решението на съда било постановено при неправилно прилагане на чл 135 от ЗЗД и на чл 74 от ЗЗД.

Налице е Нотариалният акт за учредена договорна ипотека върху недвижими имоти вх p e r № 2285 /16.08.2002г , акт № 63, том2, дело 1689/2002г на ВРС , по която договорна ипотека с изплащане на съществена ч а с т о т сумата от П. М. е настъпила законна суброгация в правата на първоначалния кредитор ТБ" Б. ,„ , който Нот акт е посочен и цитиран от 1 ищеца, „ОББ „АД , представен е от ищеца и му е било известно качеството му на ипотекарен длъжник.

Посочва се, че П. М. е закупил имота -жилище на втори етаж от жилищна сграда в гр Д. , ул „К*** ,в качеството си на кредитор на Р. М. Л. и И. С. Л., което задължение предхожда с години -от 2002г задължението им към банката- ищец и е частично изплатено .

По изтегления договор за кредит на 16.03.2002г от едноличния търговец „Р. Л.

,„ същата в качеството си на кредитополучател е изтеглила заем от ТБ" Б. „АД в размер на 50 000 лева , за обезпечение на кредита е ипотекирана цялата жилищна сграда от трите етажа в гр Д. , вкл е ипотекиран и втория етаж от жилищната сграда. Вторият етаж е единственият от трите етажа, собственост на Р. и И. Л.и.

По този договор за кредит о т Р. Л. жалбоподателя подписал договора за учредената договорна ипотека в качеството си на ИПОТЕКАРЕН ДЛЪЖНИК обезпечен с учредена договорна ипотека върху недвижими имоти вх рег № 2286 /16.08.2002г , акт № 63, том2, дело 1689/2002г на ВРС. От изтегления от сестра му Р. Л. кредит в размер на 50 000лева , твърди, че й е дал назаем и изплатил 28 000 лева /Двадесет и осем хиляди лева / главница от целия банков кредит , от които 12 490 лева са лично внесени от него, а останалата част от сумата до 28 000 е дадена на части .

Твърди се , че е налице плащане от страна на П. М. К. на задължения на Р. М.

Л. по договор за банков кредит , което води до правен извод за НАСТЪПИЛА СУБРОГАЦИЯ по отношение на П. М. К. .

Счита, че липсата на правилен правен извод от съда за настъпилата суброгация е довела и до неправилен съдебен акт.

Твърди, че ищецът „ОББ" АД не може да претендира недействителност на сделка върху имот , върху който за него са възникнали права на кредитор преди тях , защото бил първи по ред кредитор , встъпил в суброгационното право с изплащане на сумата по кредита на Р. Л. през 2003г и с допълнителни доказано предоставени заеми през 2014г , което м у суброгационно право е обезпечено с правата на кредитора тб „ б.,, върху ипотекирания имот.

Сочи, че Съдът изцяло е игнорирал представените по делото писмени доказателства- ордери за получени суми , по които е предоставил на Р. и И.

2

Л.и в заем сумата от 12 000 лева / дванадесет , както и представените писмени доказателства по удостоверението от банката за платена в брой сума от 12 490 лева по изтегления кредит.

Поради горното моли Съда да постанови решение, с което отмени Решение № 158 от 30.03.2025г по гр дело № 20231320102171 /2023г по описа на ВРС к а т о неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалните и процесуални правила и норми , като постанови ново , с което отхвърли предявените искове по чл 135 от ЗЗД от „ОББ" АД, като неоснователни и недоказани.

Постъпил е ОТГОВОР НА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от „ОББ“ АД, ЕИК:

000694959, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В***, чрез пълномощника си В. Т.-М. – юрисконсулт.

Счита подадената от ответната страна въззивна жалба за неоснователна, а Решение № 158/30.03.2025г„ постановено по гр.д.№ 2171/2023г. на Районен съд- гр. В. за правилно, законосъобразно и обосновано.

Твърди, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е доказал в хода на съдебното производство трите кумулативно предвидени в състава на чл.135 ЗЗД предпоставки, а именно: 1/ наличието на вземане; 2/ извършеното действие да уврежда кредитора, и 3/ знание за увреждането.

Съдът е обсъдил приетите и неоспорени от ответниците в първа съдебна инстанция писмени доказателства по делото, от които се извежда изводът, че ищецът ОББ АД е кредитор на двама от ответниците (И. Л. и Р. Л.) с вземания, произтичащи от два броя договори за кредит.

По Договор за банков кредит-овърдрафт №20Б-000618/09.06.2020 г., СОБМЕ кредит за оборотни средства „ОББ” АД (ОББ) - сключен между „ОББ“ АД -кредитор, „Д.“ АД, ЕИК *** - като кредитополучател, И. С. Л., ЕГН ********** - като СЪДЛЪЖНИК и Р. М. Л., ЕГН ********** - като СЪДЛЪЖНИК.

Р. М. Л. е встъпила на основание чл.101 от ЗЗД в дълга като съдлъжник по Договора за кредит с подписването на Анекс №4 от 07.09.2021 г.

По Договор овърдрафт от 20.11.2019 г. - сключен между „ОББ“ АД— кредитор, „Д.“ АД, ЕИК ***- като кредитополучател и И. С. Л., ЕГН ********** - като СЪДЛЪЖНИК

3

Като доказателства, че задълженията на ответниците И. Л. и Р. Л. към банката по тези договори за кредит не са погасени в първото по делото заседание са представени 2 броя удостоверения от ЧСИ МЦ по изп.дело № 359/2024г. и изп.дело №2 648/2024г„ ведно с копия на изпълнителните листове, въз основа на които са образувани, с посочване на размерите на задълженията на Р. Л. и И. Л..

От представените по делото писмени доказателства се твърди, че било доказано, че вземанията на кредитора и ищец в първоинстанционното съдебно производство - „ОББ“ АД, са възникнали преди извършване на процесната увреждаща сделка. Вземанията са възникнали на датата на подписване на договорите, а именно 2019г. и 2020г., а сделката, с която кредиторът е увреден е сключена след това през 2023г.

Сочат като правилни и изводите на съда и по отношение на следващата предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, а именно: извършването на определено действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора.

Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Със сключената на 23.06.2023г. разпоредителна сделка, първият и вторият ответници са увеличили платежната си неспособност и по този начин пряко и непосредствено са увредили кредитора си „ОББ“ АД, намалявайки имуществото си и създавайки затруднения за удовлетворяване на вземанията.

След извършване на процесната разпоредителна сделка двамата съдлъжници И. и Р. Л.и остават с единствено жилище — апартамент, находящ се в гр. С..

Това жилище представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444, т.7 от ТПК, поради което „ОББ“ АД като кредитор на И. Л. и Р. Л. е възпрепятствана да насочи принудително изпълнение спрямо този имот.

В откритото производство по несъстоятелност по отношение на основния кредитополучател „Д.“ АД са предявени и приети вземания на много други кредитори на дружеството, освен тези, които имат „ОББ“ АД и обезпечения кредитор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“.

По този начин вероятността „ОББ“ АД да се удовлетвори като хирографарен кредитор в производството по несъстоятелност на основния длъжник „Д.“ АД е изключително малка, от друга страна с извършването на процесната разпоредителна сделка „ОББ“ АД е възпрепятствана да се удовлетвори и от 4 имуществото на задължените по двата договора за кредит физически лица, доколкото след тази сделка единственото им жилище е несеквестируемо и попада по закрилата на чл.447, т.7 ГПК.

Твърди се , че правилно първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че е налице и следващата предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно: знание у длъжника и у приобретателя за увреждането, като от страна на ответниците не е била оборена законовата презумпция за знание за увреда спрямо кредитора.

В случая, ответниците в първоинстанционното съдебно производство И.

Л. и Р. Л. са съдлъжници по горепосочените договори за кредит, като действителни собственици в акционерното дружество са вписани И. С. Л. и Р. М. Л..

От дружеството, чрез ответника И. Л. изхожда и молбата за обявяването на „Д.“ АД в несъстоятелност, в която детайлно са описани всички кредитори и вземанията им, в това число и „ОББ“ АД.

Сочи се, че е налице и Знание у приобретателя за увреждащия характер на сделката:

По отношение на третото лице - ответник, участвал в сделката, разпоредбата на ал.2 чл. 135 ЗЗД установява презумпция за знание на увреждането при наличие на родствена връзка между страните по разпоредителната сделка, а именно: приобретателят на недвижимия имот П. М. К. е брат на единия от продавачите - Р. М. Л..От страна на ответниците не е оборена законовата презумпция за знание за увреда спрямо кредитора на процесната сделка чл.135, ал. 2, вр. с чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Сочи се ,че са неправилни са и твърденията на ответника, че решението на съда е постановено при неправилно прилагане на чл. 74 от ЗЗД. Твърди се, че са правилни изводите на съда, че твърдяната от ответника суброгация, настъпила въз основа на подписаното между страните „ Споразумение и предварителен договор“ от 14.09.2015г. е неотносима към иска по чл.135 З З Д , тъй като на първо място представеното от ответната страна „споразумение и предварителен договор“ урежда лични взаимоотношения между ответните страни, а на второ място въпросният документ е оспорен като частен писмен документ без достоверна дата.

5

Споразумението не било доказателство, че датата, която съставителите на документа са написали в него, е вярната календарна дата, на която в действителност е издаден (съставен).

Сочат, че са неверни са твърденията във въззивната жалба, че „съдът е подходил субективно, като е извел неправилни правни изводи и без основание е игнорирал показанията на всички разпитани по делото свидетели“, напротив съдът е обсъдил подробно свидетелските показания на всички свидетели, в това число и тези на счетоводителката на „Б.“. Същата свидетелства за изплащането на суми, за които били представени в съдебно заседание ордери, на гърба на които имало съставени на ръка разписки за дадени в заем парични суми от брата П. К. на сестра му Р. Л..

Правилни били изводите на съда, че дори и да са давани тези суми на Р. Л., не става ясно кога и на какво основание, отделно по делото е представено извлечение от ТР по партидата на дружество, в което е видно, че по това време и по-назад в годините съдружници са били П. К., И. Л. и бащата на Р. Л.. Ако изобщо е имало някакъв вид изплащане на тези суми, то те вероятно касаят и дружествените отношения между двама от ответниците.

Съдът е изложил мотиви защо не кредитира свидетелските показания на счетоводителката на фирмата и това е заради нейната заинтересованост основана на твърдините дългогодишни служебни взаимоотношения с П. К..

Сочат като неправилни изложенията на ответната страна относно представеното от Уникредит Булбанк като правоприемник на ТБ „Б.“ извлечение, от което е видно, че ответникът П. К. е внасял определени суми по сметка на ЕТ „Р. Л.“ и с което се опитва да докаже т.нар. суброгация., тъй като не се доказва , че тези вноски са конкретно за погасяване на ползвания от едноличния търговец ипотечен кредит, като е видно от извлечението, че вноски е правила и самата Р. Л..

Поради горното молят Съда да постанови Решение, с което да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди изцяло Решение № 158/30.03.2025г„ постановено по гр.д.№ 2171 /2023г. на Районен съд-гр. В. като правилно, законосъобразно и обосновано.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :