Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 348 от 23.07.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 371/2026
Вид
Решение № 348
Подписан
23.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 427, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 67 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500371 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 411 от 29.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1010/2025 г. по описа на РС – Ботевград, са отхвърлени предявените от А. Н. П. и В. Н. П. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основА.е чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника следните суми, за които са издадени заповед № 2117/06.06.2011 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК по гр. д. № 852/2011 г. по описа на РС – Ботевград и изпълнителен лист от 06.06.2011 г. и които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 2024928400524 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова с рег. № 928 в РКЧСИ, образувано срещу двамата ищци като солидарни длъжници: сумата от 7077.56 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 31.10.2007 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 35 лв., представляваща заемни такси по договора; сумата от 2222.23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2010 г. до 02.06.2011 г. вкл.; сумата на разноските по заповедното производство – сумата от 211 лв., представляваща държавна такса и сумата от 420.04 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. С решението са присъдени и разноски в полза на ответника.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното 1 производство с оплаквА.я за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е огрА.чен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а при преценка на правилността му от гледна точка на наведените оплаквА.я във въззивната жалба въззивният съд намира решението и за правилно.

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че след 26.06.2015 г. /датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдържащо разяснения относно това кои действия по принудителното изпълнение прекъсват погасителната давност/ в рамките на първоначално образуваното изп. д. № 6381/2011 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински са предприети действия, с които давността е прекъсвана, а именно наложен е запор на трудовото възнаграждение на длъжника А. Н. П., като по сметка на съдебния изпълнител ежемесечно са постъпвали суми от извършените удръжки, последната от които е извършена за м. май 2016 г. и сумата е преведена на съдебния изпълнител на 01.06.2016 г., след което давността е прекъсната с молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 05.05.2020 г., с която е поискано конституирането му като взискател по изпълнителното дело и е направено искане за предприемане на конкретно изпълнително действие опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжниците, след което е започнала да тече нова давност, която е щяла да изтече на 21.05.2025 г., но преди това е била прекъсната на 28.06.2024 г. с подаване на молба за образуване на ново изпълнително дело, в която също е поискано конкретно изпълнително действие – запор на вземА.я на длъжниците по банкови сметки.

Тези изводи са правилни, направени са въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото и се споделят от въззивния съд, поради което и на основА.е чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

Неоснователно е оплакването за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че молбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 05.05.2020 г. прекъсва давността.

При съобразяване с актуалната съдебна практика, вкл. задължителната такава /ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ първоинстанционният съд е направил правилния извод, че доколкото молбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 05.05.2020 г. съдържа изрично искане за 2 предприемане на конкретно изпълнително действие - опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжниците, то тя е редовна молба за изпълнение и извършено въз основа на нея изпълнително действие би било валидно. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателите, че молбата не прекъсва давността, тъй като не са платени съответните такси за поисканото действие и впоследствие тази нередовност не е отстранена. Изпълнителното действие не би било опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ, но то не се отразява на валидността на извършеното изпълнително действие /ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 11/. В случая изпълнителното действие не е извършено, но в постановената след приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК се приема, че водещо значение има искането на кредитора – взискател, което дори и да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искА.я изпълнителен способ, води до прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, вкл. бездействие на съдия-изпълнителя /определение № 5039 от 5.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2023 г., III г. о., решение № 50094 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 770/2022 г., I т. о./. В случая неизвършването на изпълнителното действие се дължи единствено на бездействието на ЧСИ, за което дори не е ясна причината, тъй като нито е дал указА.я за внасяне на дължимите авансови такси /за което притежава служебна компетентност/, нито е пристъпил към извършване на поисканото изпълнително действие.

Доводът на жалбоподателите, че молбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 05.05.2020 г. е подадена до местно некомпетентен съдебен изпълнител /което би имало отношение към извода дали с молбата е прекъсната давността/ е наведен едва в устните състезА.я пред въззивния съд, поради което не следва да се обсъжда, но за яснота следва да се отбележи, че от представените по изпълнителното дело адресни справки на длъжниците, актуални към 2011 г., се установява, че длъжницата А. Н. П. е била с настоящ адрес в гр. София /съгласно чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК мястото на изпълнението е постоянният или настоящият адрес на длъжника/, а от изискА.те служебно от въззивния съд актуални адресни справки на длъжниците е видно, че към момента А. Н. П. е с адресна регистрация в с. Трудовец, но едва от 06.03.2026 г., като няма данни в периода от 2011 г. до 06.03.2026 г. /и в частност към 2020 г./ да е променяла настоящия си адрес.

С оглед гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивниците не се дължат разноски за въззивното производство.

Въззиваемият не претендира разноски за въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 411 от 29.12.2025 г., постановено по гр. д.

№ 1010/2025 г. по описа на РС – Ботевград.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4