Решение № 2717 от 31.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2717 гр. Пловдив, 31.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330111114 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Т. Н. Н. срещу „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която моли съдът да прогласи нищожността на клауза по договор за кредит от 20.05.2024 г., която предвижда неустойка в размер на 1824,84 лв. Намира, че същата накърнява добрите нрави, заобикаля закона, неравноправна е и противоречи на 11 ЗПК.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът намира иска за неоснователен, цитира решения по идентичен казус и тълкувателна практика.

Намира, че уговорената неустойка е значително под размера на главницата по заема. Счита, че в основата на взаимоотношенията е договорната свобода за определяне размера на неустойката. Счита, че неустойката изпълнява трите си функции и че длъжникът винаги може да погаси предсрочно задълженията си.

Обезпечението не било условие за сключване на договора. Клаузата била индивидуално уговорена и не била неравноправна. Допълнителното акцесорно задължение било свързано с поемане на задължение от кредитора да осигури допълнителни преференциални условия и услуги. Сочи, че лихвеният процент е фиксиран. Също така за ГПР нямало изискване да бъде посочено как точно е изчислено. Счита, че се смесват понятията нищожност и неяснота на договорна клауза. Прави възражение за адвокатския хонорар, като счита, че не са налице предпоставките на чл. 38 ЗА, а при евентуалност следва да се намали. Представя рекапитулация по кредит. Моли искането за ССЕ да 1 се остави без уважение.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК.

Основателността на първия иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е предпоставена от наличието на сключен между страните договор за заем, в който да е уговорена неустойка при условията и в размера, посочени от ищеца, както и установяването на такива характеристики на клаузата за неустойка, които я определят като накърняваща добрите нрави.

Страните не спорят по сключването на договора и клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение. Това се установява и от представения от ищеца погасителен план, който дава сведения за номера и датата на договора, за размера на неустойката и за дължимостта й в случай на непредставяне на обезпечение. Погасителният план е подписан от ответника.

Тези характеристики на клаузата водят до извода за нейната нищожност.

Предвиждането на неустойка за неизпълнение на задължение, което не води до преки вреди, а само увеличава кредитния риск, няма обезщетителен, а възнаградителен характер. Тя съставлява скрита печалба за кредитора. Този извод не се променя от предвиждането на преференциални условия срещу задължението за обезпечаване. Кредиторовото задължение за преференции е обвързано с обезпечаването, а не с дължимата неустойка, но дори в обратния случай, липсват вреди, които неустойката да обезщетява. Налице е само увеличен кредитен риск, при липса на обезпечение. Дължимостта на неустойка за увеличения кредитен риск съставлява всъщност възнаграждение.

Уговарянето му като неустойка, с цел прикриване на действителната функция на това плащане, води до извод за накърняване на добрите нрави от клаузата и нейната нищожност. Искът следва да се уважи на това основание и да не се разглеждат останалите.

Поради изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да плати адвокатско възнаграждение, платено от ищцата. Доказва се плащане на сумата от 1000 лв. Възнаграждението се явява прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, която е ниска, проведено едно съдебно заседание, липса на процесуален представител в него и доказване изцяло с писмени доказателства. Следва да се присъди сумата от 300 лв. Ответникът следва да плати държавна такса по сметка на съда с оглед освобождаването на ищцата от държавна такса – 73 лв.

Така мотивиран, съдът:

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АДЕССО

КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:202250289, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, бул. „З-ти март" №83, ет. 7, по предявения от Т. Н.

Н., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.

3 от ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката от Договор за кредит № ***/20.05.2024г., сключен между страните, с която се предвижда неустойка в размер на 1824,84 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение от заемополучателя.

ОСЪЖДА „АДЕССО

КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ”

ЕООД, ЕИК:

202250289, да плати: в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт, по сметка на ПРС, сумата от 73 лв. за държавна такса; на Т. Н. Н., ЕГН **********, сумата от 300 лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3