Решение № 3216 от 17.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3216 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330113221 по описа за 2023 година

Ищецът „Йеттел България” ЕАД е предявил обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответната страна Р. С. Н., че последната дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 315, 09 лв., представляваща сбор от незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода ********************, от която: 66, 69 лв. по Договор за мобилен номер *********** от *********, 3, 98 лв. по Договор за мобилен номер ************ от ***********, 13, 96 лв. по Договор за мобилен номер ************* от ***********, 169, 89 лв. по Договор за мобилен номер ************* от ********* и 60, 57 лв. по Договор за мобилен номер ************* от *********; сумата от 670, 62 лв., представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг, от която: 559, 08 лв.- лизингови вноски за периода от м.11.2021г. до м.09. 2022г. по Договор за лизинг от ********* за мобилен номер *************, по силата на който е предоставено устройство „*****” и 111, 54 лв.- лизингови вноски за периода от м.10.2021г. до м.09.2022г. по Договор за лизинг от ********* за мобилен номер *************, по силата на който е предоставено устройство

„**************************”; сумата от 645, 78 лв., представляваща сбор от неустойки, от която: сумата от 117, 58 лв.- неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор от ********* за мобилен номер ***********, сумата от 53, 99 лв. - неустойка в размер на 3 месечни 1 абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор от *********** за мобилен номер *************, сумата от 364, 10 лв.- неустойка представляваща разликата между редовната и преференциалната цена на предоставеното устройство „*****” по силата на Договор за лизинг от ********* и сумата от 110, 11 лв. - неустойка представляваща разликата между редовната и преференциалната цена на предоставеното устройство „**************************” по силата на Договор за лизинг от *********, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.06.2023 г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4514/ 04.07.2023 г. по ч. гр.д. № 8060/ 2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXI-ви гр. с-в. ( исковите претенции са описани съобразно уточняваща молба на ищеца вх. № 109511/ 30.11.2023г. ).

В исковата молба се сочи, че между страните са сключени горепосочените договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг с предоставени за ползване мобилни устройства. Ответникът преустановил плащанията по договорите за предоставяне на мобилни услуги и по лизинговите правоотношения. Предвид това, договорите за предоставяне на мобилни услуги били предсрочно прекратени поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Предвид прекратяването на договорите за предоставяне на мобилни услуги, то предсрочно изискуеми станали и всички задължения на потребителя за заплащане на месечни лизингови вноски по договорите за лизинг. Доколкото е налице предсрочно прекратяване на договори, то се претендират и горепосочените суми за неустойка.

Неустойката по всеки от договорите е в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за мобилни номера. Доколкото вземанията по договорите за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми, то като неустойка се претендира и разликата между редовната и преференциалната цена на предоставените лизингови устройства.

Моли се исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

Макар и ответната страна да е получила редовно препис от исковата молба и приложенията към нея, в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2024г. (л. 127), ответната страна, чрез процесуалния си представител, бланкетно оспорва предявените от ищеца искови претенции.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8060/ 2023 г. по описа на Районен съдПловдив, XXI- ви гр. с- в, в полза на ищеца е издадена заповед № 4514 от 04.07.2023 г.

2 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Вземанията, обективирани в издадената заповед по чл. 410 ГПК, по пера са идентични с тези, заявени с исковата молба и уточненията към нея (с уточнението към исковата молба от 30.11.2023г.- л.

104- 105 от настоящото дело, се поясняват включените в исковата претенция компоненти, съответстващи като обща сума и пера на отразеното в заповедта по чл.

410 ГПК).

Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника на 06.07.2023г., като в разписания в чл. 414 ГПК месечен срок (на 31.07.2023г.) е подадено възражение. Впоследствие, в предоставения на ищеца едномесечен срок, е подадена настоящата искова молба - съобщението с указанията е връчено 09.08.2023г., а исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на 11.09.2023г.

(09.09.2023г. и 10.09.2023г. са почивни дни, съответно събота и неделя). Ето защо и предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По претенцията за заплащане на предоставени телекомуникационни услуги:

От приетите по делото Договор за мобилен номер ************ от ***********, Договор за мобилен номер ************* от ***********, Договор за мобилен номер ************* от ********* и Договор за мобилен номер ************* от ********* се установява, че между страните са възникнали правоотношения по повод предоставяне на телекомуникационни услуги. В тази връзка, ответната страна не е оспорила горепосочените договори, поради което съдът приема, че същите валидно обвързват страните по делото. Допълнително, съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Не съществува спор между страните по делото и че за процесните периоди, ищецът като доставчик на услугата е предоставил на ответницата като потребител достъп до телекомуникационната си мрежа. От приложените към процесните фактури и неоспорени справки за потребени услуги, се установява, че за фактурираните периоди ответникът, като потребител на мобилни услуги, действително е ползвал същите. В тази насока следва да се посочи, че в случая е достатъчно същият да е имал възможност да ползва услугите, а не реално да се е възползвал от тях. Таксите по горепосочените договори са абонаментни, поради което е ирелевантно в какъв обем е потребената услуга от страна на ответника – потребител.

За пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи и че с подаденото възражение по чл. 414 ГПК в рамките на заповедното производство, ответникът е 3 представил фискални бонове за осъществени плащания в полза на ответника на дати 08.11.2022г., 14.09.2022г., 20.06.2022г. и 01.09.2021г. Тези плащания обаче, са извършени преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда и са съобразени от кредитора – ищец при формулиране на претенциите в рамките на заповедното производство. Предвид изложеното, тези плащания не следва отново да бъдат отнесени към погасяване на процесните задължения.

Предвид гореизложеното, предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени и да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 315, 09 лв., представляваща сбор от незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода ********************, от която: 66, 69 лв. по Договор за мобилен номер *********** от *********, 3, 98 лв. по Договор за мобилен номер ************ от ***********, 13, 96 лв. по Договор за мобилен номер ************* от ***********, 169, 89 лв. по Договор за мобилен номер ************* от ********* и 60, 57 лв. по Договор за мобилен номер ************* от ********* Върху посочената сума от 315, 09 лв. се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 05.06.2023г./ до окончателното й погашение.

По отношение на претенцията за лизингови вноски за предоставени за ползване мобилни устройства:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните са сключени Договор за лизинг от ********* за мобилен номер *************, по силата на който е предоставено устройство „*****” и Договор за лизинг от ********* за мобилен номер *************, по силата на който е предоставено устройство „**************************”. Нужно е да се посочи, че договорите за лизинг не са оспорени от ответната страна, поради което и съдът приема, че същите валидно я обвързват. По силата на цитираните правоотношения, на ответницата са предоставени за временно и възмездно ползване с опцията да се придобият след изтичане на лизинговия период, мобилно устройство „*****” и мобилно устройство „**************************”.

Самото предаване на лизинговите вещи се установява от съдържанието на договорите, служещи като доказателство за предаването – чл. 4 от съответните договори за лизинг (л. 44 и л. 57 гръб от делото). С факта на предаването на лизинговите активи, за ответната страна като лизингополучател възниква корелативното задължение да заплаща месечните лизингови вноски съобразно приложимите към договорите погасителни планове. При възложена доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се установи плащане на дължимите вноски за лизинг. Съдът счита за нужно да посочи и че към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, е настъпил 4 падежът на всички вноски по всеки от двата договора за лизинг.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на тези задължения, поради което предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД следва да бъдат уважени и да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 670, 62 лв., представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски по договори за лизинг, от която: 559, 08 лв.лизингови вноски за периода от м.11.2021г. до м.09. 2022г. по Договор за лизинг от ********* за мобилен номер *************, по силата на който е предоставено устройство „*****” и 111, 54 лв.- лизингови вноски за периода от м.10.2021г. до м.09.2022г. по Договор за лизинг от ********* за мобилен номер *************, по силата на който е предоставено устройство „**************************”.

Върху посочената сума от 670, 62 лв. се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 05.06.2023г./ до окончателното й погашение.

По отношение на претенциите за неустойка:

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.

Във всеки от представените договори за мобилни услуги и всяко от допълнителните споразумения страните са уговорили дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване поради неизпълнение или при нарушение на задълженията по тях в предвиден максимален размер на неустойката при прекратяване на договора – до три стандартни месечни абонаментни такси, като в допълнение на тази неустойка потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Уговорена по този начин обаче, дори и с предвиждането на максимален размер, клаузата за неустойка за нищожна, вкл. и като неравноправна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.