Решение № 169 от 20.11.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. гр.Несебър, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20242150200357 по описа за 2024 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба вх. № 5895/27.06.2024 г. от Х. К. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. ***, срещу наказателно постановление № 23-0304001186/02.10.2023 г. на началника на РУ в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършвано нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Правят се оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на производствените правила и на материалния закон

Насрещната страна по жалба – началника на РУ – Несебър, изразява становище по оплакванията на жалбоподателя, като счита същите за несъстоятелни и недоказани.

Релевира се възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Заявява, че не оспорва констатациите на наказващия орган, обосноваващи нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, нито наложената във връзка с него санкция.

Оспорва приетата с обжалваното НП фактическа обстановка, обосноваваща констатираното нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като заявява, че същата е непълна.

Посочва, че на процесната дата се е движил с 50-60 км/ч – изцяло в рамките на ограничението за пътния участък, като ПТП е настъпило безвиновно - вследствие подхлъзване на разлято моторно масло по средата на лентата за движение в ляв завой.

Твърди, че обективно е било невъзможно да възприеме разлятото моторно масло преди да навлезе в завоя, съответно – да избегне преминаването на управлявания от 1 него мотор през него, което не е било взето предвид при издаване на НП.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 23.07.2023 г., около 11,50 часа, на главен път I-9 /Варна-Бургас/, км 183+300 в общ. Несебър, посока на движение север-юг, жалбоподателят управлявал ППС мотоциклет марка „Хонда“ с рег. № В6202К. Навлизайки в ляв завой управляваният от жалбоподателя мотоциклет се подхлъзнал на разлято на пътното платно автомобилно масло, което било разположено под формата на дълга ивица/следа/ в средата на лентата за движение. Вследствие на подхлъзването, жалбоподателят допуснал самостоятелно ПТП - загубил контрол над ППС-то и то паднало на пътното платно, което довело до нанасяне на материални щети върху същото. Във връзка със случая на мястото на ПТП-то бил изпратен свидетеля Д. К. – командирован служител на ОДМВР – Казанлък на длъжност мл.автоконтрольор в полицейски участък Обзор при РУ Несебър, осъществяващ контрол за спазване на правилата за движение по пътищата на дневна смяна за времето от 07,30 часа до 19,30 часа на 23.07.2023 г. При проверка документите на водача – жалбоподател се установило, че същият не носи в себе си свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон. По случая бил съставен АУАН Серия GA № 1047359/23.07.2023 г. в присъствието на жалбоподателя. С възражение от 28.07.2023 г. жалбоподателят е оспорил констатациите на актосъставителя, като е заявил, че ПТП е настъпило по независеща от волята му причина – подхлъзване на моторно масло, разлято в средата на завоя, което му е било невъзможно да предвиди, види и избегне. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящата инстанция.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия GA № 1047359/23.07.2023 г.; заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР; както и показанията на свидетеля Д. К. и изявленията на представителя на жалбоподателя за признаване на изложените от него факти и обстоятелства пред съда. Самият жалбоподател не оспорва така приетите от съда констатации, изложени и от изслушания свидетел, като възраженията му касаят правната страна на спора и процедурата по установяване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, като същевременно АУАН е издаден от младши автоконтрольор при РУ Казамнлък, ОДМВР Стара Загора, командирован на процесната дата в ПУ Обзор, РУ Несебър, който е разполагал с териториалната и материална компетентност да осъществява контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, което не се оспорва и от жалбоподателя.

Независимо от посоченото, съдът намира, че в случая се констатира посочените от жалбоподателката съществено процесуално нарушение и нарушение на 2 материалния закон, които налагат отмяната на наказателното постановление в обжалваната част.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за нарушението на която е санкциониран в процесния случай жалбоподателя, е въведено задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

В случая няма спор, че жалбоподателят към датата на твърдяното нарушение е управлявал двуколесно моторно превозно средство – мотоциклет, както и че е допуснал самостоятелно ПТП след поднасяне на мотоциклета, вследствие преминаване през разлято по пътната настилка моторно масло. Същевременно, с обжалваното НП му е вменено неспазване на задължението му да избира съобразена с релефа на местността и състоянието на пътя /разлято моторно масло на пътното платно/ скорост.

Съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, като се съдържа описание на всички признаци от състава на твърдяното нарушение. В конкретния случай това изискване не е спазено, доколкото в АУАН действителното фактическо положение по случая е неправилно и непълно установено, като не са посочени релевантните към основанието за налагане на санкция факти – описание на релефа на местността /наличие или отсъствие на видимост в процесната отсечка, характеристики на завоя – наклон, вираж/, описание на състоянието на пътя /наличие на неравности, брой на лентите за движение, пътна маркировка, размер и форма на разлятото моторно масло, местоположение на разлива/, степента на екипираност на жалбоподателя-мотоциклетист, атмосферните условия и др. Така, установената от актосъставителя фактическа обстановка не кореспондира със собствените му показания, дадени пред съда, като се явява непълна и дублира формулировката на закона, без да съдържа достатъчно конкретика за обстоятелствата, квалифициращи процесния случай като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Тази непълна фактология е формално преповторена с обстоятелствената част на НП, без да са изложени изрични мотиви във връзка с възражението на жалбоподателя срещу АУАН, като наказващият орган не е установил приетите от него факти с необходимите за това доказателства.

Предвид изложеното безспорно е нарушено правото на жалбоподателя на защита, като е препятствана възможността да разбере какво конкретно негово поведение се квалифицира като нарушение на ЗДвП. Непълното установяване на релевантните към твърдяното нарушение факти препятстват и съда в осъществяване надлежна преценка за съставомерността на деянието, съответно в случая не може да се направи безусловния извод за наличност на допуснато нарушение по смисъла на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП.

Следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП законодателят е въвел изискване за движение със съобразена с посочените фактори скорост от водачите на ППС, но с цел да бъдат в състояние да спрат „пред всяко предвидимо препятствие“. Предвидимостта съставлява абстрактната възможност на база обективните факти и заобикалящата ги действителност, както и взаимодействията между тях, да е налице очакване за настъпването на нови такива, както желани, така и нежелани. Предвидимостта има съществено отношение към казуси като процесния – свързани с управлението на ППС, доколкото именно тя е ключова за избора на водача 3 на конкретна скорост на движение на превозното средство. Напр. ако водач управлява ППС в усойна планинска местност с множество завои през зимния сезон, обосновано могат да се очакват заледявания на пътя в някои участъци, което се явява предвидимо обстоятелство и предпоставя вината на водача при загубване контрол на превозното средство. Няма как обаче да се приеме, че водач на ППС е в състояние да предвиди, че при движение по сух планински път, в разгара на лятото, през светлата част на денонощието, навлизайки в завой може да попадне в участък от пътя, върху който е разлята мазна течност – моторно масло. От друга страна, в процесния случай следва да се отчете, че мотоциклетът е особено ППС и веднъж навлязло в завой е значително по нестабилно от лек автомобил, като промяната на избраната вече траектория на изпълнение на завоя от водача е почти невъзможна след навлизане в същия. Също така, задължителната за носене при управление на мотоциклет предпазна каска обикновено притежава затъмнен /слънцезащитен/ визьор, който би затруднил визуалното възприятие от водача на разлятото по пътната настилка масло, а на съда е известно от опитно правило, че съприкосновението на гумите на ППС с мазна течност прави същото неконтролируемо, независимо от скоростта, с която се движи. В пободен случай и при настъпване на ПТП не би следвало да се ангажира наказателноадминистративната отговорност на водача, доколкото същият нито е знаел, нито е могъл да предвиди наличието на разлято моторно масло, което безспорно значително променя характеристиките на пътя. В този смисъл, с оглед данните по случая, съдът намира, че не се установява жалбоподателят – водач да е пропуснал преценката на релевантните фактори, влияещи пътната обстановка и възможността му да спре пред предвидимо препятствие. Разливът на моторно масло в ляв завой, в неговата лента за движение, във формата на дълга ивица в средата на платното, за който няма данни по делото водачът да е имал видимост или обективно да е можел да избегне, не може да се квалифицира като предвидимо препятствие, съответно водачът не е бил длъжен да реагира по начин, чрез който да го избегне.

Същевременно НП страда и от тежка материална незаконосъобразност, доколкото в случая и съобразно изложеното по-горе нарушението се явява и недоказано от субективна страна. Обективната невъзможност да бъде предвидено процесното препятствие изключва субективното отношение на жалбоподателя- водач към деянието, респ. виновното му извършване. Доколкото вината е абсолютна предпоставка за ангажиране личната отговорност на нарушителя – физическо лице, то отсъствието предпоставя незаконосъобразност на наложената санкция.