Определение № 64 от 12.02.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. С., 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500042 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.130 ГПК.

С Определение № 865/02.12.2024 г. по гр.дело № 1354/2024 г.

С.ският районен съд ВРЪЩА исковата молба, подадена от И. Й. Й. против Л.Х.Ч., Б.Л.С., Н.Л.С., Х.Л.С., Д.Л.С., Ю.Ш.С., С.Х.Ч., М.Л.С. и В.Л.Ч., да се признае за установено, че подробно описаните в исковата молба сгради: с идентификатор *** със застроена площ от 78 кв.м. с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, и полумасивна сграда с идентификатор **, със застроена площ от 36 кв.м., с предназначение -селскостопанска сграда, които сгради са построени в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на с.В.д., общ.С., обл.С., за които ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение по силата на наследство по закон и на основание отказ от наследство *, рег.

№1478, д.№84/2019 г. на нотариус №122 по РНК с район на действие РС-С., са част от наследството на Х.Ю.Ч., бивш жител на с.В.д., общ.Б., обл.С., починал на 03.03.2016 г., поради недопустимост на иска.

С определението е ПРЕКРАТЕНО и производството по гр.д.

№1354/2024г. по описа на С.ски районен съд.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от И. Й. Й., чрез пълномощника му адв.С.Т., с искане да бъде отменено и 1 делото – върнато на С.ския съдопроизводствените действия. районен съд за продължаване на

На ответниците по исковете не е връчван препис от исковата молба, тъй като определението е постановено в производство по чл.130 ГПК, поради което и на осн.изр.второ от същия член, не им е връчван и препис от частната жалба.

Съдът установява следното:

За да върне исковата молба и прекрати производството по делото, С.ският районен съд приема, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на горните установителни искове срещу ответниците наследници на общия наследодател Ю.Х.Ч.. Това е така, тъй като ищецът е кредитор на ответника Л.Х.Ч., а последният от своя страна - негов длъжник, като за събиране на вземането му е образувано изпълнително дело, което към настоящия момент е висящо. Извършеният от длъжника по изпълнителното дело Л.Х.Ч. отказ от наследството на неговия баща Х.Ю.Ч. /син на Ю.Х.Ч./ е обявен за относително недействителен спрямо ищеца - негов кредитор с влязло в сила решение. При това положение за ищеца липсва правен интерес да установява със сила на пресъдено нещо спрямо всички наследници, че едно имуществено право принадлежи на бащата на длъжника и след смъртта му длъжникът го е придобил по наследство. С обявяването за относително недействителен спрямо ищеца на отказа на длъжника от наследството на неговия баща, за ищеца съществува възможността да упражни правата си на кредитор, като предяви срещу страните по последващите две прехвърлителни сделки иск по чл.135 от ЗЗД, какъвто съдът след служебна справка установява, че е прeдявен и е образувано гр.дело № 1357/2024 г. по описа на РС-С..

Именно в онова производство ще се изследва въпросът дали е налице увреждащо действие на длъжника, т.е., дали длъжникът с процесните разпоредителни сделки се е разпоредил със свое имущество, придобито от него по наследство от Х.Ю.Ч..

Въззивният съд намира, че определението е правилно и следва да се потвърди.

Съгласно чл.124, ал.4, изр.2 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. В случая са предявени от И. Й.

2 искове да се признае съществуването на факт с правно значение – принадлежност при завеждане на делото на целите сгради - масивната жилищна сграда с идентификатор *** и полумасивната селскостопанска сграда с идентификатор **, към наследството на бащата на длъжника Л.Х.Ч. – Х.Ю.Ч., бивш жител на с.В.д., общ.Б., починал на 03.03.2016 г. Установяване съществуването чрез иск на такъв факт с правно значение не е предвидено в закон, поради което и само на това основание исковете са недопустими.

Ако се приеме, че исковете не целят установяване на факт с правно значение, а на право или правоотношение, ищецът, като кредитор на Л.Х.Ч., няма никакъв правен интерес да установява, че сградите са част от наследството на неговия баща Х.Ю.Ч., тъй като това изобщо не означава, че правото на собственост върху сградите принадлежи понастоящем на неговия длъжник Л.Ч., доколкото само при това положение И. Й. може да насочи изпълнение върху тях за събиране на вземането си. Установяването само по себе си, че сградите са част от наследството на бащата Х.Ю.Ч. не прави възможно насочването на изпълнение върху тях за удовлетворяване вземане на кредитор /ищеца/ на един от наследниците на същото лице, какъвто е Л.Ч.

/негов син/, заедно с майка му С.Ч..

Видно от удостоверение за наследници № 17 от 26.02.2019 г. на община Б., длъжникът на ищеца Й. - Л.Ч., е наследник – внук от сина Х.Ю.Ч., на Ю.Х.Ч., починал на 13.12.1978 г. Ю.Ч. има общо три деца – син Х., починал на 03.03.2016 г., както и две дъщери – Х.С. и Ф.С.. Другият наследник на Х. Ч., освен Л.Ч., е съпругата му С.Ч., като нейната дъщеря и сестра на Л.Ч.

– С.Ч., е починала преди родителите си през 1997 г. и не е оставила други наследници.

Наследници на Х.С. са Ю., Н. и Х. С. и Д.Р..

Наследници на Ф.С. са Б. С. и М.С..

В удостоверението за наследници липсват лицата В.Л.Ч. и А.Л.К..

Ищцовият длъжник Л.Ч. се отказва от наследството на баща си Х. Ч., починал на 03.03.2016 г., който отказ е вписан под № 9/19.03.2019 г. на РС-С..

С нот. ** г. по нот.дело № 84/2019 г. на нотариус Невена 3

Кулишева, действаща в района на РС-С., така изброените останали наследници на Ю.Х.Ч., починал през 1978 г., без Л.Ю. Ч. и с оглед отказа на последния, както и лицата В.Л.Ч. и А.Л.К., за които, както се посочи, няма доказателства да са наследници на Ю.Ч., са признати за собственици по „давностно владение, наследство по закон и отказ от наследство“ на същите две сгради с идентификатори * и ** Лицата са признати за съсобственици на двете сгради при следните квоти: 1/3 ид.част общо за С.Х.Ч., В.Л.Ч. и А.Л.К., при равни права за тримата; 1/3 ид.част общо за Ю., Н. и Х. С. и Д.Р., при равни права за четиримата; и 1/3 ид.част общо за Б.С. и М.С. при равни права за двамата.

На 14.11.2019 г. с нот.акт № 80/14.11.2019 г. по нот.дело № 7709/2019 г. на нотариус Ана Шопова, действаща в района на С.ския районен съд, собствениците по предходния констативен нот.акт – М.С., Ю., Н. и Х. С. и Д.Р., С.Ч., В. Ч. и А.К. продават на съсобственика си Б.С. своите 5/6 ид.части от двете процесни сгради. Със същия нот.акт ищцовият длъжник Л.Ч. и останалите наследници на Ю.Ч., починал през 1978 г. - Ю., Н. и Х. С. и Д.Р., С.Ч. и М.С. продават на същия свой съсобственик Б.С. и своите 5/6 ид.части от ПИ, в който са построени процесните сгради – с идентификатор *, както и от още два ПИ - с идентификатори съответно *** и **.

След това, собственикът вече на целите имоти Б. С. на 31.01.2023 г. продава двете процесни сгради и ПИ, в който са построени, както и другите два ПИ, на трето лице – А. Й. К. с нот.акт * по нот.дело № 52/2023 г. на нотариус Ана Шопова.

Очевидно последиците както от признаването от нотариуса, че лицата, изброени в констативния нот.акт от 05.06.2019 г., са собственици на процесните сгради, така и от прехвърлянето им със сделките по следващите два нотариални акта, не могат да се преодолеят с признаване, че сградите са част от наследството на бащата на ищцовия длъжник - Х.Ю.Ч..

В тази връзка е взето предвид от РС-С., че отказът на ищцовия длъжник Л.Ч., от наследството на баща му Х.Ю.Ч., починал през 2016 г., вписан в книгите на РС-С. под № 9/19.03.2019 г., е обявен за относително недействителен на осн.чл.56 ЗН спрямо настоящия ищец и кредитор И. Й. с влязло в сила на 22.07.2022 г. решение № 762/06.06.2022 г. по В.гр.дело № 3214909/2022 г. на Пловдивския окръжен съд.

4

Отчетено е в обжалваното определение и че са предявени от И. Й. и искове по чл.135 ЗЗД за обявяване спрямо него за относително недействителни, за съответните идеални части на Л.Ч., и двете прехвърлителни сделки от 14.11.2019 г. и 31.01.2023 г., по които е образувано гр.дело № 1357/2024 г. на С.ския районен съд и то е висящо. Фактическите твърдения на ищеца Й. по Павловите искове са, освен друго, че длъжникът му Л.Ч. е собственик по наследство от Ю.Ч., починал през 1978 г., и на 2/12 /т.е., на 1/6/ ид.части/ от двете процесни сгради, като иска обявяване спрямо себе си за недействителни на продажбите от 14.11.2019 г. и от 31.01.2023 г. само за 2/12 ид.части от сградите и от трите поземлени имота.

В резултат, правилно е прието с атакуваното определение, че тук за ищеца липсва правен интерес, защото по друг начин – именно чрез обявяване за относително недействителни спрямо И. Й. на извършения от длъжника му Л.Ч. отказ от наследството на бащата на последния-Х.Ю.Ч.

/което вече е направено с влязло в сила съдебно решение/ и на двете прехвърлителни сделки от 14.11.2019 г. и 31.01.2023 г., може да се постигне последицата, която ползва И. Й. – че Л.Ч. е останал собственик на съответните идеални части от двете процесни сгради, за да може ищецът-кредитор да насочи изпълнение върху тях като върху имущество, което принадлежи на длъжника.

Обстоятелството, че с нот.акт от 05.06.2019 г. на нотариус Кулишева наследниците на дядото на длъжника – Ю.Ч., починал през 1978 г., са признати за собственици на двете процесни сгради по давностно владение, наследяване по закон и отказ от наследство, по никакъв начин не обуславя правен интерес от настоящите искове. Това е така, защото, макар дяловете и участниците в съсобствеността по нотариалния акт да не съответстват на разрешението по ТР № 148 от 10.XII.1986 г. на ОСГК на ВКС към момента на издаването му, с онзи акт квотите на съсобствениците извън коляното на Х. Ч. са определени по на 1/3 ид.част от двете сгради. Това положение в крайна сметка съответства на последицата от обявяването за недействителен на отказа на Л.Ч. от наследството на баща му Х. Ч., при което наследниците на Ю.Ч. от другите колена – на Х. и на Ф., не получават повече от полагащото се им се по наследяване от тези две дъщери.

От документите по делото не се установява на какво

5 основание лицата В.Л.Ч., роден през 1982 г., и А.Л.К., родена през 1984 г., също са признати с констативния нот.акт от 05.06.2019 г. за съсобственици на двете процесни сгради, след като те не присъстват в удостоверението за наследници на починалия през 1978 г. Ю.Ч.. Ако те са деца на ищцовия длъжник Л.Ч. /както може да се предположи от еднаквите им бащини имена Л., датите им на раждане, адреса на А. в апартамента на длъжника Л.Ч. в Пловдив и адреса на В. в същия блок, но на друг етаж, включването им заедно със С.Ч. като съсобственици на дела на Х. Ч. и записването от нотариуса в постановлението по чл.587, ал.3 ГПК, че преживялата съпруга е наследила със следващия ред наследници/, не е ясно как положението им кореспондира с отказа на баща им от наследството на дядо им и съответно с чл.53 ЗН /и посоченото по-горе тълкувателно решение/; като липсва и хипотезата на чл.10, ал. 4 ЗН. Това обстоятелство обаче вече е без значение поради обявяването за недействителен на отказа на Л.Ч. от наследството на Х. Ч. спрямо ищеца с влязлото в сила съдебно решение. Наред с това, настоящите искове не биха имали за резултат защита на ищеца спрямо В. Ч. и А.К., защото не могат да установят спрямо последните, че Л.Ч. е собственик на 1/6 ид. част от сградите, върху които ищецът да насочи принудително изпълнение.

Настоящите искове, ако изобщо се приеме, че не целят установяване на факт с правно значение по см. на чл.124, ал.4, изр.2 ГПК, а на право или правоотношение, са недопустими и от гледище на чл.134, ал.1 ЗЗД.

Тази разпоредба предвижда, че кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, чието упражнение зависи от чисто личната преценка на длъжника. В случая ищецът иска да установи, че целите сгради, а не идеални части от тях, са част от наследството на длъжниковия баща Х.Ю.Ч., т.е., че целите сгради са станали на някакво основание, каквото изобщо не се сочи в исковата молба, собствени само на едно от децата на Ю.Ч.-сина му Х., при което длъжникът Л.Ч. би бил собственик на по-голям дял от тях, заедно с майка си С.Ч./сестра му С. не е оставила други наследници и е починала преди своите родители –през 1997 г./, без участието на наследниците на другите деца на Ю.Ч. – от дъщерите му Х. и Ф.. Това означава, че ищецът упражнява имуществени права на длъжника си Л.Ч. спрямо идеалните части от процесните сгради, които надхвърлят полагащите му се по наследство от баща му Х. Ч., който пък ги е наследил от 6 своя баща Ю.Ч..

Разпечатката съдържа 44 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54ace857-ef90-41e7-80bb-6e5966f7a65c