Решение № 1067 от 16.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. Бургас, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501492 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.258 ГПК и следващите и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 6049/26.06.2023г. на

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД , със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ***, с ЕИК 812115210, представлявано от Гл. ю. к. Десислава Златева ПРОТИВ Решение № 249 от 01.06.2023 год. по гр. д. № 1036/2022г. по описа на РС-Несебър, в частта, с която са отхвърлени исковете на ВиК ЕАД против ответниците за разликата над уважения размер на главницата от 31,99 лв. до пълния размер от 71,81 лева и за периода от 29.09.2017 г. до 31.08.2019 г., в частта над уважения размер на мораторната лихва от 3,94 лв. до пълния претендиран размер от 15,36 лв. и претенцията за разноски над уважания размер от 128,41 лева до пълния размер от 350 лева.Във въззивната жалба се твърди, че неправилно районния съд приел за погасена по давност част от исковата претенция, поради която причина я отхвърлил.Неприемливи били мотивите, изложени в тази насока: че настъпването на изискуемостга на насрещната престация бил деня, в който операторът бил длъжен да направи, но не направил, ежемесечен отчет,тъй като ОУ задължавали оператора да извършва ежемесечни отчети, падежиращи насрещната престации за цената, вкл. и в случаите на необитаемост на имота, имащ сезонен характер, позовавайки се на възможността за начисляване на служебна консумация от длъжностните лица на осн. чл. 23 ал. 3 от ОУ.На първо място се изтъква, че начисляването на служебна консумация би било в ущърб и за двете страни по сделката,тъй като води до изпадане в забава за услуги, каквито няма как да бъдат предоставени по време на необитаемост, и от друга: до начисляване на суми от разпределение по общия водомер.За избягване на такива ситуации законодателят не предвидил санкционна последица за оператора при нередовно отчитане потребителят да се освобождава от задължението си за 1 заплащане на стойността на доставките. Смисълът на третирането на имота като такъв от сезонен характер е именно неначисляването на ежемесечни служебни кубици;възражението е в ущърб на потребителя, а и тези изводи на съда не били съобразени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Изложени са съображения и за това, че именно фактурите, в качеството си на счетоводен документ, установяват факта на предявеното от нейния издател искане за плащане към лицето, посочено в нея като получател. В този смисъл фактурата индивидуализира претендираното вземане по осъдителна претенция като основание за възникване на вземането.

Началният момент, от който започва да тече давностният срок е моментът, в който се поражда правото на Кредитора да заведе иск за защита на правата му. При облигационните задължения това право възниква към момента, в който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежът за неговото плащане.Следователно, в конкретния случай давността започнала да тече с изтичане на 30 дни, считано от издаване на фактура от страна на ВиК-Бургас, съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от ОУ на дружеството.Сочи Решение N9 Номер V-22 /03.04.2017 г. по в.гр. дело № 1912/2016 год. по описа на Бургаски окръжен съд и Решение № 387/21.04.2022 г. по в.г.д.1584/2021г. на БОС за 2021,според които исковата претенция не е погасена по давност поради обстоятелството, че съгласно чл.31, ал.2 от ОУ, вр.чд.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и чл.303а, ал.З от ТЗ, вземането на оператора на ВиК услуга за доставена услуга, възниква и става изискуемо от момента на фактуриране на услугата.Моли отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на претенциите в отхвърлената от районния съд част, както и присъждане на разноските , извършени пред двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба на основание чл.263,ал.1 ГПК е изпратена за писмен отговор на насрещната страна О. А. Б., гражданка на ***, родена на ********** г. и на Е. А. Б., гражданин на ***, роден на ********** г., която чрез особен представител адвокат Веселина Демирева,която сочи, че от представените по делото писмени доказателства се установявало, че отчитането от страна на ищеца в обекта на ответника е извършвано нередовно и няколко години по-късно от периода, през който съответните количества вода са били разходвани. По тази причина намира,че ищецът не следва да черпи права от собствената си забава. Ако се възприеме противното, би означавало, че с бездействието си ищецът би могъл трайно и неограничено във времето да въздейства върху правната сфера на ответниците.Моли постановяване на решение, с което се остави в сила първоинстанционното решение.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

От ищеца "Водоснабдяване и канализация" ЕАД срещу ответниците О. А. Б. и Е. А. Б. са предявени искове за присъждане на сумата в общ размер на 143,63 лева/ по 71,81 лева за всеки/- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковета молба, както и на сумата от 30,73 лева/ по 2

15,36 лева за всеки/- общ размер на мораторната лихва върху отделните периодични плащания, начислена общо за периода от 28.11.2019г. до 27.09.2022г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури с отчетен период от 29.09.2017г. до 16.07.2021г. за имот, находящ се в село ****, улица *** № **, комплекс "*** *", блок *, вход *, етаж *, ап.***, община Несебър, с идентификатор ***.,абонатен № 980432 .Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на общо 143,63 лева, като за тези суми от ищеца са издавани фактури – № 0039262910 / 28.10.2019г. за сумата в размер на 109,27 лева с неплатен остатък от 84,15 лева, и фактура № 0042180417 / 26.07.2021г. за сумата в размер на 59,48 лева. Наведено е, че дължимите по фактурите суми не са заплатени в предвидените срокове.С нарочна писмена молба преди първото по делото открито с.з. ищецът е изразил становище по проекто-доклада на съда, като е представил доказателства за собствеността на ответниците върху процесния водоснабден обект; твърди, че исковите претенции не са погасени по давност, тъй като същата започвала да тече едва след изтичане на 30дневния срок от фактуриране на доставената услуга,в който смисъл посочва 2 решения на съдебни състави на БОС;освен това намира, че с плащане на част от задължението по фактурата, издадена през 2019г., се прекъсва давността по смисъла на чл.116 ЗЗД.Заявено е искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза с посочени в молбата въпроси относно отчитане на доставената от ВиК услуга.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Навежда се, че задълженията са включени в обхвата на чл. 111, б. "в" ЗЗД и с изтичане на 3-годишна давност са погасени. Моли отхвърляне на исковите претенции.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

3

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл.6,ал. 2 ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат преразглеждането им.

По делото не се спори, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Поради което е правилен изводът на първостепенния съд, че е доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода.

Пред първоинстанционния съд ответника не е оспорвал, че процесният имот представлява водоснабден обект. При това положение отчитането на доставеното количество вода се извършва по предвидения ред в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в Общите условия, които представляват договорно съдържание на процесното облигационно правоотношение. Ищецът–ВиК оператор носи доказателствената тежест да установи законосъобразното отчитане на количествата потребена вода. Ако операторът при отчитането е спазил изискванията на подзаконовия нормативен акт и на Общите условия, то правомерно отчетеното количество вода следва да се приеме за реално доставено. Това е презумпция, която се извежда чрез телеологическото 4 тълкуване (съобразно целта на нормативния акт) на нормите,регулиращи отношенията при осъществяване на ВиК-услугите, която може да бъде оборена при успешно обратно доказване от страна на ответника, каквото в настоящия случай липсва.

За процесния апартамент е въведено т.н. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.23,ал.4 от Общите условия и чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, приети с Решение № 0У-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. "Новинар" на 21.08.2014 г. и в. "Компас" на 29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г. (ОУ), ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества.

На основание чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД , считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К.

Съгласно чл.23,ал.1,т.3 от Общите условия, допустимо е за обекти, имащи сезонен характер, отчитането да се извършва от ВиК оператора два пъти годишно.