Решение № 35 от 29.01.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Нова Загора, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100760 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от С. З. С. ЕГН **********, адрес: гр.*********, чрез адв.Н. Р. от БАК, срещу „Макроадванс“ АД ЕИК 201127485, адрес: гр.*******, с правно основание чл. 22 от ЗПК и цена на иска 3 251,76 лв.

В нея се твърди, че ищцата е била страна по Договор за потребителски кредит № 212294 от 26.06.2023г., подписан с ответното дружество "МАКРОАДВАНС" АД ЕИК 201127485. Съгласно подписаният между страните договор ищцата получила в заем от ответника сума в размер на 1 200,00лв (хиляда и двеста лева). Договорът бил сключен при следните параметри: Главница в размер на 1200,00лв., брой погасителни вноски - 24, Годишен процент на разходите (ГПР)- 49.65 %, Годишен лихвен процент 32,89%. Сумата от 1 200,00лв. била предоставена и усвоена от нея. Съгласно чл.20, ал. 2 от Договора за потребителски кредит, Кредитополучателя се задължавал, в срок от 3 (три) работни дни от сключването на Договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от Кредитора и отговарящо на изброените в чл. 20, ал. 3 от Договора изисквания.

В случай, че не предоставил обезпечението описано по-горе (чл. 10 от Договора), то той дължал неустойка в размер на 8,28 лв., плюс 0,230% от усвоения размер на кредита за първия работен на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредита не бил обезпечен. При сключване на Договора за кредит потребителя се възползвал от преференциални условия, тъй като отговарял на определени изисквания на Кредитора и за него се прилагала по-ниска неустойка: 6,66 лева, плюс 0,185% от усвоения размер на кредита за първия работен на забава и 0,185% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредита не бил обезпечен. Така уговорената неустойка възлизала на сумата от 1 598,40 лв. Същата била платима на 2 4 равни месечни вноски, всяка една вноска в размер на 66.60 лв.. Така общата дължима сума по Договора станала 3 251,76 лв..

Сключеният между страните договор бил недействителен на осн. чл. 11 ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. В нарушение на императивните правни норми, ГПР бил посочен единствено като процент - 49,65 % и в него не били посочени елементите, които 1 включвал, както и методиката за изчисляването му и отделно от това, ГПР надхвърлял размера по закон - чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като в него следвало да бъде включена и неустойката за непредоставяне на обезпечение. В процесният Договор за кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите, не ставало ясно, какво точно било включено в процента му и дали неустойката била отразена в ГПР. Следвало да се обърне внимание и на обстоятелството, че записването в Договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните, представлявала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал. 2, т.1 от ЗЗП.

Липсвала яснота по отношение на общият размер на кредита. Общата сума, изчислена към момента на сключване на договора за кредит била 1653.44 лева. В случай на неизпълнение от страна на Кредитополучателя, същият дължал неустойка в размер на 1598,40 лв., в случай, че не осигурял в тридневен срок поръчител. Към датата на сключване на договора, за потребителят не бил ясен размерът на неустойката, която следвало да му се начисли. Потребителя дължал неустойка само за периода, в който не бил осигурил обезпечение и това водело до пълна невъзможност за него да изчисли общото си задължение по кредита към датата на сключване на договора. Налице била очевидна неяснота съгласно чл.11, ал. 1, т.7 от ЗПК, за общия размер на кредита и условията за усвояването му.

Моли съдът, да приеме за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № 212294 от 26.06.2023г., подписан с ответното дружество "МАКРОАДВАНС" АД ЕИК 201127485, е недействителен на осн. чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Претендира разноски в производството.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него заявява, че счита предявеният иск за основателен. Моли съдът да се произнесе по претендираните от ищеца разноски, с оглед направеното признание на иска. Прави възражение за прекомерност на заявения адвокатски хонорар на ищеца.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 26.06.2023г. между С. З. С. ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и "МАКРОАДВАНС" АД ЕИК 201127485, в качеството му на кредитор, бил сключен договор за потребителски кредит № 212294, по силата на който дружеството предоставило на ищцата сумата в размер на 1200 лева за срок от 24 месеца.

Договорът бил сключен при следните параметри: Главница в размер на 1200,00лв., брой погасителни вноски - 24, Годишен процент на разходите (ГПР)- 49.65 %, Годишен лихвен процент 32,89%. Сумата от 1 200,00лв. била предоставена и усвоена от нея. Съгласно чл.20, ал. 2 от Договора за потребителски кредит, Кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването му, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от Кредитора и отговарящо на изброените в чл. 20, ал. 3 от него изисквания.

При неизпълнение на уговореното, той дължи неустойка в размер на 8,28 лв., плюс 0,230% от усвоения размер на кредита за първия работен на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредита не е обезпечен. При сключване на договора на потребителя са предоставени преференциални условия и за него се прилага по-ниска неустойка: 6,66 лева, плюс 0,185% от усвоения размер на кредита за първия работен на забава и 0,185% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредита е обезпечен. Така уговорената неустойка възлиза на сумата от 1 598,40 лв. Същата се плаща н а 2 4 равни месечни вноски, всяка една вноска в размер на 66.60 лв.. Към договора за потребителски кредит има приложен погасителен план с подробна информация относно съществените договорени клаузи по него и таблица за дължимите погасителни 2 вноски по месеци за периода от 26.07.2023г. до 26.06.2025г.. Безспорно е, че ищцата С. С. усвоява цялата заемна сума.

Съгласно чл.20, ал.1 от договора вземането се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита и вземането по него се счита за обезпечено от датата на подписване на договор за поръчителство. В случай, че не бъде изпълнено задължението по чл.20 от договора се дължи неустойка с обезщетителен характер, която е в определен размер, посочен е начинът на изчислението й и се дължи за всеки ден, за който кредитът не е обезпечен.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявения установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.11. т.10, чл.19, ал.1 и ал.4 и чл.22 от ЗПК съдът приема следното:

За да бъде уважен предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже по делото със силата на присъдено нещо, че сключения договор между страните страда от порок, предвиден в закона и водещ до невъзможността да породи предвидените правни последици. В конкретния случай следва да бъдат доказани главно и пълно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит е нищожен на заявените правни основания. От събраните писмени доказателства съдът приема, че между С. З. С., в качеството й на кредитополучател и "МАКРОАДВАНС" АД, в качеството му на кредитор, бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 1200 лева със срок на издължаване от 24 месеца, считано от датата на усвояване. Сключеният между тях договор е потребителски и намира своята правна регламентация в чл.9 от Закона за потребителския кредит, където е дадена и легалната дефиниция на този вид договор. Преценката относно действителността на договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора за потребителски кредит, в т.ч. да уговарят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД – съдържанието му не трябва да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, което ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските. От съвкупността на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесния договор изцяло отговаря на изискванията съдържащи се в разпоредбите на чл.9-11 от ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК, която изисква да се изготви на разбираем език, да съдържа годишния лихвен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определение в приложение № 1 начин. В чл.19, ал.1 от ЗПК е посочено, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 на Договора за 3 потребителски кредит № 212294/ 26.06.2023г. е посочен процент на ГПР 49.65 %, т.е формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и не надвишава максималния размер по чл.19, ал.4 от ЗПК. Но на практика не отразява действителния такъв, защото не включва в частта за разходите по кредита начислената неустойка, която би се дължала при необезпечаване с поръчител, но следва да бъде включено в общите разходи съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и вскички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.“. В случая месечното плащане на неустойка, което се дължи при неосигуряването на поръчител по кредита, е разход, свързан с предмета на договора и цели да обезпечи вземанията по него.

Независимо, че при подписването на договора не е било ясно дали кредитополучателят ще обезпечи изпълнението му с поръчител или ще заплаща неустойка с обезщетителен характер, следва да бъде предвидено дължимото плащане, защото същото е известно на кредитора. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за неустойка по договора за кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. Добавянето на нейния дължим размер като сума от 66,60 лева към лихвения процент по кредита или към ГПР по него надхвърля значително установена в чл.19, ал.4 от ЗПК забрана ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. Видно от представения погасителен план към Договор за кредит № 212294/ 26.06.2023г. размерът на неустойката е много близък до размера на длъжимата месечна вноска, която включва главницата и лихвата.