Решение № 236 от 11.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20241001000203 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Делото е образувано по жалба от „МАРИ БРИЗАР УАЙН ЕНД СПИРИТС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 131175899, със седалище и адрес на управление Република България, гр. София 1766, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес Парк София № 1, сграда 4, ет. 2 против Решение № 1560/15.12.2023 г., постановено по т.д. № 1990/2023 г. по описа на СГС, TO VI11 състав,с което е отхвърлена жалбата на Дружеството срещу частичен отказ № 20230928140847-5/20.10.2023 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Г2 с вх. № 20230928140847/28.09.2023 г. относно обявяването на консолидирания финансов отчет на групата „Мари Бризар Уайн енд Спиритс“ С.А.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.Според жалбоподателя съдът в мотивите си е приел, че не се установява да са спазени изискванията на закона по отношение на чл. 25, ал.

2 и, ал. 3 от Закона за счетоводството , като погрешно е визирал начина на подписване на годишния финансов отчет на дружеството, който е надлежно вписан в ТР, вместо да се произнесе относно релевантния консолидиран финансов отчет, по отношение на който е постановен отказа, предмет на жалбата.Иска се обжалваното решение да бъде отменено вместо него бъде постановено решение,с което бъде указано на длъжностното лице да извърши исканото вписване.

От страна на Агенцията по вписванията не е постъпил отговор.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, девети състав след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

1

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 от ЗТР от лице, имащо правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 25 от ЗТР акт.

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на „Мари Бризар Уайн Енд Спиритс България“ ЕООД срещу отказ № 20230928140847-5/20.10.2023 година на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление образец Г2 с вх. № 20230928140847/28.09.2023 година.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТРРЮЛНЦ отказ е неправилен и незаконосъобразен. Подържа се,че консолидираният финансов отчет съдържа всички необходими реквизити съгласно Закона за счетоводството,а електронният подпис DocuSign представлява квалифициран електронен подпис, отговарящ на изискванията на чл. 26, вр. чл. 3, т. 12 Регламент №910/2014. Подържа се,че документът е изготвен, съставен и подписан във Франция, съгласно изискванията на френското законодателство и спрямо международните счетоводни стандарти, като е представен с превод на български език.

Подържа се,че са налице предпоставките за обявяване на консолидирания финансов отчет за 2022 година по партидата на дружеството в АВ-ТРРЮЛНЦ,поради което се иска обжалваното решение да бъде отменено и бъде постановено решение,с което бъде указано на длъжностното лице да извърши исканото вписване.

В представения отговор Агенция по вписванията е оспорила жалбата.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че с подаденото заявление до АВТРРЮЛНЦ е поискано обявяване по партидата на „Мари Бризар Уайн Енд Спиритс България“ ЕООД, ЕИК 131175899, на годишния финансов отчет на дружеството за 2022 година. За да постанови обжалвания отказ № 20230928140847-5/20.10.2023 година, длъжностното лице е приело, че представеният за обявяване консолидиран финансов отчет не съдържа изискуемия съгласно ЗСч подпис на съставителя и на ръководителя на предприятието. Според длъжностното лице по регистрацията представеният за обявяване акт не е подписан с усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи или квалифициран електронен подпис. Използваният метод за електронно подписване на консолидирания финансов отчет чрез системата DocuSign не отговаря на изискванията на чл. 26, б. „б“ от Регламент (ЕС) №910/2014 и не позволя проверка на титуляра на подписа. Също така според длъжностното лице по регистрацията към заявлението не е представен документ, удостоверяващ, че консолидираният финансов отчет е приет от едноличния собственик на капитала.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че съгласно чл.

38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, чрез представяне за обявяване в търговския регистър. Съгласно чл. 25, ал. 2 и, ал. 3 ЗСч финансовите отчети се подписват от ръководителя на предприятието и от физическото лице, което е съставило финансовия отчет. При съставяне на годишните финансови отчети подписите на финансовите отчети може да бъдат електронни подписи по смисъла на чл. 13 от Закона за 2 електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В настоящия случай регистърното производство е инициирано за изпълнение на задължение по обявяване на ГФО на търговец /чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч/ за 2022 година, който акт подлежи на обявяване в ТР. Приложено спрямо конкретния акт изискването по чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ да отговаря по външните си белези на изискванията на закона означава да е представен документ с изискуемото от чл. 29, ал. 1 и 2 ЗСч съдържание /чл. 38, ал. 3 ЗСч/. Това предпоставя контрол дали ГФО е подписан от лицата по чл. 25, ал. 2 ЗСч, като подписите могат да бъдат и електронни. Следователно предприетата от длъжностното лице по регистрацията проверка е осъществена в рамките на нормативните му правомощия. От жалбоподателят е подал електронното заявление Г2, с което е заявил за обявяване на 2022 г. годишен доклад и годишния самостоятелен финансов отчет към 31 декември 2022 г. на дружеството „Мари Бризар Уайн Енд Спиритс България“ ЕООД, като се твърди, че същите са подписани с електронен подпис DociSignn, представляващ КЕП.Относно определението за електронен подпис българският Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги препраща към чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, че „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. От разпоредбите на Регламент (ЕС) 910/2014 г. на Европейския Парламент и на Съвета, които са транспонирани в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, се установява действително, че е възможно чрез квалифициран електронен подпис и удостоверяване на квалифицирана удостоверителна услуга, да се идентифицира лицето и качеството, в което то действа. Според чл. 24, т. 1 от Регламента при издаването на квалифицирано удостоверение за удостоверителна услуга доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги проверява чрез подходящи средства и в съответствие с националното право самоличността и, ако е приложимо, всички специфични данни за физическото или юридическото лице, на което се издава квалифицираното удостоверение, което може да стане включително чрез удостоверение за квалифициран електронен подпис. Според т. 23 от Преамбюла на Регламент ЕО № 910/2014 г., доколкото регламентът създава задължение за признаване на удостоверителна услуга, тази удостоверителна услуга може да бъде отхвърлена само ако носителят на задължението не може да я прочете или провери поради технически причини извън неговия пряк контрол.

Съдът е приел,че жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се направи извод, че използваната система за подпис, представлява КЕП. Това е така, тъй като използваният метод за електронно подписване чрез системата „DocuSign“ не позволява проверка на титуляра на подписа. Съдът е приел,че услугата на „DocuSign“ не е квалифициран електронен подпис по смисъла на българския ЗЕДЕП, защото не може да се провери, не са представени доказателства, че е издаден от регистриран доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги – чл. 3, т. 20 от Регламент ЕО № 910/2014 година.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.От значение за решаване на спора по настоящето дело е отговора на въпроса дали услугата „DocuSign“,с 3 която е подписан представения за обявяване ГФО за 2022 е издаден от регистриран доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги , каквото е изискването на чл. 3, т. 20 от Регламент ЕО № 910/2014 година. Квалифицираните електронни подписи са тези усъвършенствани подписи, които се издават от регистрирани доставчици на удостоверителни услуги и които удостоверяват по сигурен начин самоличността на титуляра на подписа (чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014). Системата предоставяща услугата „DocuSign“ не позволява установяването по сигурен начин на самоличността на титуляра на подписа,поради което не представлява квалифициран електронен подпис.Видно от представеното с жалбата удостоверение межуду доставчиците на деверителни услуги във Франция фигурира и „DocuSign Франция“,поради което следва да се приеме,че самата компания се явява доставчик на удостоверителни услуги по смисъла на чл.3, т.19 от Регламента. По делото обаче не са ангажирани доказателства,че услугата на „DocuSign“ е квалифициран електронен подпис по смисъла на българския ЗЕДЕП, поради това,че не е издаден от регистриран доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги – чл.3, т.20 от Регламента. След като системата предоставяща услугата „DocuSign“ не позволява установяване самоличността на лицето,за което е посочено,че е положило подписа,то законосъборазно длъжностното лице,а и СГС, са приели,че не са изпълнени изискванията на индентификация на физическото лице подписало финансовия отчет.

Съдът не споделя развитите в жалбата съображения на жалбоподателя относно незаконосъобразността на решението.Липсата на възможност за установяване на самоличността на лицето подписало отчета с помощта на услугата „DocuSign“ ,прави невъзможна проверката дали е завършен фактическаи сътав по изготвянето на същия.

С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 1560/15.12.2023 г., постановено по т.д. № 1990/2023 г. по описа на СГС, TO VI-11 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5