Решение № 6290 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6290 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100504661 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1036/24.01.2023 г., постановено по гр. д. № 12714/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 50-и състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. В. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1524,44 лева - главница, представляваща стойност на доставка на топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, за периода 01.07.2018 - 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 27.08.2021 г. до окончателното й изплащане, и сумата 295,15 лева - мораторна лихва за периода 15.09.201911.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 50023/2021 г. по описа на СРС, 50-и състав, като исковете за главница за цена на доставка на топлинна енергия над уважения размер от 1524,44 лева до пълния предявен размер от 3482,25 лева и за периода 01.05.2017 - 30.06.2018 г., за мораторна лихва над уважения размер от 295,15 лева до пълния предявен размер от 830,13 лева, за 09,05 лева - главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането, и 02,42 лева - мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. - 11.08.2021 г., са отхвърлени. Със същото решение е признато за установено на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Н. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1524,44 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, за периода 01.07.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 27.08.2021 г. до окончателното й изплащане, и сумата 295,15 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 11.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1

50023/2021 г. по описа на СРС, 50-и състав, като исковете за главница за цена на доставена топлинна енергия над уважения размер от 1524,44 лева до пълния предявен размер от 3482,25 лева и за периода 01.05.2017 г. - 30.06.2018 г., за мораторна лихва над уважения размер от 295,15 лева до пълния предявен размер от 830,13 лева, за сумата 09,05 лева – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането, и 02,42 лева - мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. - 11.08.2021 г., са отхвърлени. Съобразно изхода на спора са разпределени сторените разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

Срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на районния съд, че вземанията за периода 01.05.2017 г. - 30.06.2018 г. са погасени по давност. Сочи се, че съгласно чл. 33, ал.

2 от ОУ, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ за потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като издаваната обща фактура през м. юли/август била за целия предходен отоплителен сезон. В случая задълженията по общата фактура от 31.07.2018 г. ставали изискуеми едва на 15.09.2018 г., от който момент следвало да тече давностният срок. Поддържа се, че издадените кредитни известия за прогнозно начислени суми за периода погрешно са възприети като изискуеми задължения по фактури.

Поради това към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК (27.08.2021 г.) вземанията за топлинна енергия не били погасени по давност. Неправилен бил и изводът на СРС, че ищецът не е доказал изпадането на ответниците в забава, тъй като съдът не приложил правилно клаузите на ОУ, действали в процесния период. С ОУ, в сила от 11.07.2016 г., за ищеца не било налице задължение за удостоверяване публикуването на общата фактура чрез нотариално заверен констативен протокол, а клиентите следвало съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ да заплатят дължимото в 45-дневен срок от публикуването на сайта, като изпадали в забава, без да е необходимо дружеството да изпраща покана.

Поради това въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваните части и вместо това исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. В. К., чрез адв. П. М., с който се излагат доводи за правилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата М. Н. Й., чрез адв. М. Л., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно. В частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 318, ал. 2 2

ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, решението е влязло в сила като необжалвано, а в обжалваната му част - същото е допустимо.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ответниците са съсобственици на процесния имот при равни квоти, поради което всеки от тях се намира в облигационно правоотношение с дружеството-ищец. С оглед на това, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 27.08.2021 г., районният съд е приел, че претендираните от ищеца парични вземания за главници за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г. са погасени по давност, тъй като падежът на всяко месечно плащане за топлинна енергия настъпва след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, съгласно приложимите в случая общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД.

Поради акцесорния им характер, за погасени по давност са приети и вземанията на ищеца за лихва за забава върху вземанията за главница за периода 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г. За неоснователни са приети и претенциите за цена на извършена услуга за дялово разпределение, както и за лихва върху тази сума, поради липса на доказателства за извършването на такава услуга чрез съставянето на главни или индивидуални отчети.

Съгласно задължителната съдебна практика (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК), вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задълженията на потребителите за плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В случая се счита, че исковете са предявени на 27.08.2021 г. - с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която дата давността е прекъсната и е спряла да тече – чл.

115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.

В процесния период приложими към договорните отношения между страните са били общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 11.07.2016 г. Противно на поддържаното в жалбата, предмет на спора не са вземания по издадена обща фактура от 31.07.2018 г., касаеща период м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество 3 топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.

Следователно по тези общите условия вземанията за цена на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят, и от този момент започва да тече давността за всяко месечно вземане. Ето защо към момента на подаване на заявлението в съда на 27.08.2021 г. вземанията на ищеца за топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г. са били погасени по давност.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че вземанията не били погасени по давност предвид издадената от ищеца обща фактура. Издаването на общата фактура не променя предвидения в ОУ от 2016 г. начин за определяне на падежа на месечните задължения – 45дни след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията. Общата фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, тоест при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респективно изваждане на сумите за връщане на клиента. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните стойности и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски, респективно на изискуемостта на вземането за месечни вноски. В конкретния случай, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, с общата фактура от 31.07.2018 г. е възникнало задължение за доплащане на сумата от 409,92 лева (по 204,96 лева съобразно правата в съсобствеността на всеки от ответниците), която е увеличила задълженията за м.