Решение № 260000 от 05.01.2021, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Ихтиман, 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 08.12.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР

ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Адриана Хаджипеткова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 274 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.С.Б. против Наказателно постановление № 19-1204-004066 от 07.02.2020 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.

От фактическа страна:

На 21.12.2019 г. в 12:48 часа при полицейска проверка, извършена от свидетелите Б.Б. и Д.П., било установено, че жалбоподателят Г.Б. управлява лек автомобил марка „Д.“, модел „Л.“ с рег. № …. в община Ихтиман, по автомагистрала „Тракия“ 44-ти километър, с посока на движение към гр. София в лентата за принудително спиране без да е налице повреда по автомобила и без да са налице здравословни проблеми на водача, за което свид. Б., в качеството му на младши автоконтрольор, съставил срещу жалбоподателя Акт № 90690 от 21.12.2019 г. за установяване на административно нарушение по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното в производството Наказателно постановление № 19-1204-004066 от 07.02.2020 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Б., П., Р., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност. Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви. Те не са оборени от други доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички обстоятелства от предмета на доказване – фактите около процесната проверка и констатираното нарушение. По изложените съображения въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените

АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП, противно на твърденията на защитата. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Описани са всички съставомерни признаци на вмененото нарушение. Непосочването на причини за движение в лентата за принудително спиране, извън предвидените в чл. 58, т. 3 ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение, противно на тезата на защитата. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав.

Съдът споделя и правните изводи на АНО. Жалбоподателят законосъобразно е наказан за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за това, че на 21.12.2019 г. в 12:48 часа управлявал лек автомобил марка „Д.“, модел „Л.“ с рег. № …. в община Ихтиман, по автомагистрала „Тракия“ 44-ти километър, с посока на движение към гр. София в лентата за принудително спиране без да е налице повреда по автомобила и без да са налице здравословни проблеми на водача.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че управлява моторно превозно средство в лентата за принудително спиране и пряко целял това.

Не се отразява на съставомерността на деянието обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автомобила след пътно превозно средство – автокран, управлявано от свид. Р., което било технически неизправно. Наличието на повреда позволява на водача на технически неизправното МПС да управлява същото в лентата за принудително спиране при движение на автомагистрала, но не и на водачи на други технически изправни МПС, какъвто е въззивникът. В случая по делото е безспорно установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил технически изправен, същият не е имал здравословни проблеми и не е имало други пътници в автомобила с такива проблеми. С оглед на това въззивникът Б. не имал право да управлява лек автомобил марка „Д.“, модел „Л.“ в лентата за принудително спиране. А подобни обстоятелства, като наличие на техническа неизправност в друго МПС, не рефлектират върху съставомерността на деянието, с оглед на което АНО не е имал задължение да ги посочва и обсъжда в НП. Без значение за съставомерността на деянието е по какъв начин водачът е спрян и санкциониран от органите на МВР, след като същите в рамките на компетентността си надлежно са установили извършено нарушение.

По вида и размера на наказанието:

Видът на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС и глоба.

Размерът на всяко от наказанията е правилно определен съобразно абсолютно определения в нормата на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП. Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1204-004066 от 07.02.2020 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: