Решение № 1363 от 03.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Пловдив, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330203129 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0435-000178/15.05.2023 г., издадено от Началник на 02 РУ към ОДМВР-Пловдив, с което на К. Г. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, бул. „***“ № ***, ет.***, ап.*** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.

К. Г. Д. в жалбата си оспорва по същество вмененото й нарушение и пледира за отмяна на Наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. В съдебно заседание, се явява лично и с адв. М., който излага допълнителни доводи в подкрепа на искането за отмяна на санкционния акт.

Въззиваемата страна – Началник 02 РУ Полиция – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Представя бланкетно писмено 1 становище, с което счита, че обжалваният акт е законосъобразен като издаден съобразно всички законови изисквания. Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното такова по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 23.04.2023г. в гр. Пловдив, К. Г. Д. управлявала л.а. „Хонда Сивик 5 ДР” с регистрационен номер ***. В 13:09 часа тя се движила по ул. „Ген.

Данаил Николаев” № 27 в посока запад като при извършен контрол относно спазване на правилата за движението по пътищата полицейски служители на 02 РУ при ОД на МВР Пловдив установили, че горепосоченото МПС не е било регистрирано по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация на 14.04.2023г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Във връзка с направените констатации на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 743776 от 23.04.2023г. за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, като в него било посочено, че регистрацията на л.а. с рег.№ *** е била прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, като в него била приета фактическа обстановка напълно идентична с акта.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства: Застрахователна полица № *** от *** за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на валидност от 14:10 ч. на 20.12.2022 г. до 23:59 ч. на 19.12.2023 г., справка в гаранционен фонд, свидетелство за регистрация част I, както и от свидетелските показания на разпитания в хода на производството актосъставител Х. Д. Д.. Последният поддържа така съставения от него акт, като разяснява обаче, че в него е била допусната техническа грешка, тъй като действителното основание, на което е била прекратена регистрацията на МПС с рег.№ *** на 14.04.2023г. е било по чл.143, ал.15, а не по чл. 143, ал.10 както е посочено в АУАН.

2

Съдът възприема показанията на свидетеля като обективни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Макар да няма спор, че на процесната дата и място именно К. Г. Д. е управлява л.а. „Хонда Сивик”, с регистрационен номер ***, то от обективна страна, не се установява да са осъществени всички елементи на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.143, ал.10 от ЗДвП доколкото се доказва, че за процесното МПС към датата на нарушението е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, видно от приложената по делото Застрахователна полица № *** от *** за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на валидност от 14:10 ч. на 20.12.2022 г. до 23:59 ч. на 19.12.2023 г., а нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, визира именно МПС-та който са без сключена такава. Следователно не се доказва обвинението управлението да е било извършено с МПС, за което не е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Напротив, такава е била сключена на 20.12.2022 г. в 14:10 ч. с начало на застрахователно покритие 20.12.2022г. и е била разделена на две вноски като първата вноска е била платена, а втората е била с падеж на 19.06.2023г. Следователно не се изпълнява съществен признак от обективната страна на нарушението, което е абсолютно основание за отмяна на обжалвания акт.

Що се отнася до заявеното от актосъставителя в съдебно заседание, че регистрацията на л.а. „Хонда Сивик”, с рег. номер *** е била реално прекратена не на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, както е посочено в АУАН и НП, а на основание чл.143, ал.15 ЗДвП, то това му твърдение, дори и да е вярно, тъй като по делото липсват доказателства, които да го подкрепят, то настоящият състав намира, че е недопустимо за пръв път с въззивното съдебно решение на жалбоподателя да се предявяват нови факти относно съставомерни обстоятелства, по които обаче досега той не се е защитавал.

Недопустимо е съдът да потвърди наказателното постановление, но със съдебното решение на нарушителя да бъдат предявявани за пръв път нови съставомерни обстоятелства. Подобен подход напълно би обезсмислил предходните етапи на процеса по съставяне на АУАН и издаване на НП, ако съдът би могъл произволно – по нови и различни факти от тези, за които 3 дотогава се е водил процесът, да потвърждава наложените с НП наказания.

Всичко това би довело и до ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя, тъй като посочването на всички съставомерни признаци на вмененото във вина нарушение както в АУАН, така съответно и в НП се явява съществен елемент от правото на защита на наказаното лице, за да може то да се брани изначално срещу тези факти и да бъде обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита, като това му право не може да бъде пренебрегнато от съда.

Затова и настоящият състав намира, че процесното НП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. Последната, чрез своя пълномощник, е поискала своевременно присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., представени са и писмени доказателства за това – договор за правна защита и съдействие от 17.07.2023г. По делото е направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, предвид което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения минимум. Този минимум следва да бъде съобразен към датата на сключване на договора за правна защита, като към този момент чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер – 400 лв. при интерес до 1000 лв. /който в случая е 200 лева/. Ето защо съдът следва да осъди ОДМВР-Пловдив да заплати на К. Г. Д., с ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща направените от последната разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като уважи възражението за прекомерност на 4 въззиваемата страна.

Мотивиран от гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0435-000178/15.05.2023 г., издадено от Началник на 02 РУ към ОДМВР-Пловдив, с което на К. Г. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, бул. „***“ № ***, ет.***, ап.*** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на К. Г. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, бул. „***“ № ***, ет.***, ап.*** сумата от 400 /четиристотин/ лева за разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5