Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260075 от 26.03.2021, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 1010/2020
Вид
Решение № 260075
Подписан
26.03.2021
Състав
ВАЛЕРИ ВЛАДИМИРОВ СЪБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 2 и ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 2 и ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 и ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 и ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№260075 гр. Несебър, 26.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери

Събев при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 1010 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищците М.Г.П. и Д.И.П. срещу собствениците в Етажната собственост на жилищна сграда „В.– Юг“, в гр. С.В., ул. „С.В.“ № .., бл. „В.– Юг“, вх. А, представлявани от управителя на етажната собственост „С.Б.С.Р.“ ЕООД, е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 12.10.2020г. Ищците твърдят, че по време на брака си придобили собствеността върху апартамент А 4/2 в сградата в режим на етажна собственост.

Излагат, че на 12.10.2020г. било проведено събрание на етажната собственост.

Сочат, че не били уведомени надлежно за него – в нарушение на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Развиват се съображения в насока, че протоколът не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Акцентира се върху нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС относно кворума за провеждане на общото събрание. Сочи се, че не е спазен срокът по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Обръща се внимание, че от тях е изпратено писмено уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Акцентира се върху обстоятелството, че разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС няма императивен характер за ищците, а само препоръчителен. Навежда се, че регистрацията на участниците в събранието е от 02.10.2020г., поради което липсва списък за регистрация от 12.10.2020г. С тези доводи от съда се иска да уважи предявения иск. Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата страна.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците Етажната собственост на жилищна сграда „В.– Юг“, в гр. С.В., ул. „С.В.“ № .., бл. „В.– Юг“, вх. А, представлявани от управителя на етажната собственост „С.Б.С.Р.“ ЕООД, е подаден писмен отговор на исковата молба, с който искът се оспорва. Твърди се, че при свикване на ОС е спазен чл.

13 от ЗУЕС. Сочи се, че е спазен изискуемият кворум. Навежда се, че протоколът отговаря на изискванията на чл. 16 от ЗУЕС, а приетите решения са оповестени при спазване на предвидения ред. Твърди се, че ищците не са отправяли уведомление до управителя по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, поради което тази норма не е нарушена. Развиват се съображения за спазване на изискуемия кворум и надлежното оповестяване на протокола. С тези доводи от съда се иска да отхвърли претенцията на ищците. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищците по предявения иск по чл. 40 от ЗУЕС е да докажат, че са собственици на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска, както и твърденията си, че са отправили писмено уведомление до управителя на ЕС, с посочване на електронна поща, адрес за призоваване в страната и телефонен номер, че не ползват самостоятелния си обект.

В тежест на ответника е докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на изискванията за свикване на общото събрание, за кворум, изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том IV, рег. № 2624, дело № 696 от 06.03.2008г. на нотариус Стоян Ангелов (на л. 6 – л. 7 от делото) ищците са собственици на апартамент А 4/2, находящ се в сграда, построена в ПИ с идентификатор *** по кадатсралната карта и кадастралните регистри на гр. С.В.. Между страните няма спор, че посоченият самостоятелен обект се намира в сграда, находяща се в гр. С.В., ул. „С.В.“ № .., вх. А. Видно от протокол, приложен от ответника (на л. 48 – л. 50 от делото) на 12.10.2020г. се провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в посочената сграда, на което се взели решения, предмет на оспорване по настоящото дело.

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба.

Възраженията на ищците могат да се разделят в следните групи: 1. не били уведомени надлежно за него – в нарушение на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС; 2. протоколът не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС; 3. нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС относно кворума за провеждане на общото събрание; 4. не е спазен срокът по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.

Във връзка с тези възражения съдът прави следните фактически и правни изводи:

По възраженията, че ищците не са уведомени надлежно – в нарушение на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС:

При разпределяне на доказателствената тежест на ищците е указано да докажат твърденията си, че са отправили писмено уведомление до управителя на ЕС, с посочване на електронна поща, адрес за призоваване в страната и телефонен номер, че не ползват самостоятелния си обект.

В случая общото събрание на етажната собственост е свикано с покана (на л. 43 от делото), изготвена и подписана на 02.10.2020г. (с нотариална заверка относно верността на приложения по делото препис рег. № 3325 от 02.10.2020г.) от Мая Иванова П. (собственик на апартамент А 4/3 в сградата - по силата на нотариален акт на л. 74 от делото), Н.Н.– управител на „С.Б.С.Р.“ ЕООД (собственик на апартаменти А 3/3, А 2/8, А 2/7 в сградата – по силата на нотариален акт на л. 75 – л. 76 от делото) и Атанас П. – ликвидатор на „Ист Ком“ ООД (собственик на апартаменти А 1/1, А 1/2, А 1/3, А 1/4, А 1/5, Бистро, А 1/7, А 1/8, А 1/9, А 2/1, А 2/2, А 2/3, А 2/4, А 2/5, А 2/6, А 2/7, А 2/8, А

2/9, А 3/1, А 3/2, А 3/3, А 3-4, А 3/5, А 3/6, А 3/7, А 3/8, А 3/9, А 4/1, А

4/2, А 4/3, А 4/4, А 4/5, А 4/6, А 4/7, А

4/8, А 4/9, портиерна и апартамент № 2 на първи етаж – по силата на нотариални актове на л. 62 – л. 73 от делото). Собствениците свикали събранието на основание чл. 12, ал. 2 и ал. 5 от ЗУЕС вр. чл. 13 от ЗУЕС, при предварително определен дневен ред. С поканата се свикало общо събрание на етажната собственост на 12.10.2020г. от 10:00 часа, което следвало да се проведе в апартамент 2/8. Поканата била поставена във входното фоайе на сградата на 02.10.2020г. в 16:00 часа, за което бил съставен и протокол на л.

44 от делото (с нотариална заверка за вярност на преписа № 3326 от 02.10.2020г.).

Разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС дава възможност и на отделни собственици да свикат общо събрание на етажната собственост - в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. В случая не се твърди (и не се установява) в периода от една година преди 12.10.2020г. да е провеждано общо събрание на етажната собственост в сградата, поради което инициаторите на общото събрание, в качеството си на собственици на самостоятелни обекти в сградата, са имали правомощието директно да свикат такова на основание чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС.

Безспорно при свикване на общото събрание са спазени разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС, като е съставена покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание (нотариално заверена на

02.10.2020г.). Същата е поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието. Датата и часът на поставянето са отбелязани върху поканата, съставен е протокол за поставянето й. Общото събрание е проведено след изтичане на повече от 8 дни от датата на поставяне на поканата. В поканата са посочени дневен ред, дата, час и място на провеждане на общото събрание. Не се споделят доводите на ищците за нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. В поканата и протокола за поставянето й изрично е написано мястото, на което е поставена – „входното фоайе на сградата, вход А“.

С това е изпълнено изискването за поставяне на поканата на видно и общодостъпно място. Очевидно става дума за фоайето на сградата, до което достъп имат всички собственици и поставените там документи могат да бъдат възприети от всички. Не може да се приеме, че мястото е неизвестно, тъй като в поканата и протокола за поставянето й е очертано по напълно достатъчен и ясен начин. В поканата е вписано, че „Ист Ком“ ООД се представлява от ликвидатор, а обстоятелството дали той е уведомил съдружниците в дружеството е без отношение към спазване правилата на ЗУЕС, тъй като е въпрос на вътрешни отношения.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС (на която се позовават ищците) предвижда възможност за собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, да уведоми писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Ако собственикът се възползва от тази възможност съобщаването за провеждане на общо събрание може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на поканата, което се удостоверява с подпис на лицата, които свикват общото събрание, или чрез изпращане на поканата на адрес в страната, включително чрез електронна поща, ако такива са посочени (чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС). Когато лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер, то се смята за уведомено за свикване на общото събрание по реда на ал. 1 – със залепване на поканата (чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС).

Очевидно е, че първата предпоставка за връчване на поканата за свикване на общо събрание по специфичния ред на чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС е писмено уведомление от собственика до управителя на етажната собственост по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. В практиката си въззивната инстанция многократно е имала повод да се произнесе по въпросите за значението на писменото уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Така например в Решение № 508 от 30.04.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1523/2019 г. и Решение № 261 от 25.02.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1870/2019 г. е прието, че ищецът следва да ангажира надлежни писмени доказателства по смисъла на чл. 13, ал.

2 от ЗУЕС - за писмено уведомяване на управителя на ЕС. В цитираните съдебни решения изрично е прието, че тези обстоятелства не могат да се доказват със свидетелски показания с оглед забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, тъй като в нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС изрично е посочено писмено уведомяване, т. е. представяне на акт в писмена форма, която е такава за доказване на извършеното действие. В Решение № 422 от 13.04.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 165/2020 г. е прието, че уведомлението следва да е достигнало до управителя на ЕС и следва да бъдат посочени доказателства за получаването му – напр. обр. разписка, нот. покана, подпис на управителя и т. н.

Налага се извод, че за възникване на фактическия състав за призоваване по чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС ищците е следвало да докажат на първо място изготвено от тях писмено уведомление, което е достигнало до знанието на управителя. Такива писмени актове не са ангажирани като доказателства по делото. Установяването на тези обстоятелства със свидетелски показания не е било допустимо, поради което е постановен и отказ за допускане на свидетел, който да установява изготвянето и връчването на писмено уведомление. Не може да се приеме и тезата на ищците, че е следвало да им се допусне свидетел, който да установява, че документът е изгубен.