Решение № 3925 от 01.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3925 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Б. като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100104974 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 167, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, обективиран в молба, предявена от К. Л. С. и К. С. С. срещу С. К. С., Д. А. Д. - С. и „Първа инвестиционна банка“ АД /“ПИБ“ АД/.

Ищците поддържат, че на 02.02.2004г. придобили в собственост по силата на договор за покупко-продажба недвижим имот, представляващ Апартамент № 5, находящ се в гр. София, кв. "Руски паметник", ул.

"*******", бл. № ******* с площ от 55.28 кв.м ., заедно с 0.921% идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя в местността "Крива река" по плана на гр. София, включително и правото на строеж върху горепосочената държавна земя.

През 2005 г. ищците продали процесния апартамент на Б.В. Б., която от своя страна през същата година го дарила на своята сестра – П. Б.. На свой ред, П. Б. продала апартамента на първите двама ответници – съпрузите С. и Д. С.и.

На 26.07.2005 г. ответниците С. и Д. С.и сключили с втория ответник – “ПИБ“ АД, договор за банков кредит в размер на 42 000 евро, обезпечен с договорна ипотека върху процесния апартамент.

С решение № 211/07.11.2017 г., постановено по гр. дело № 4793/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО, било признато за установено, че в отношенията между К. и К. С.и от една страна и Б.В. Б. от друга, сключения на 11.03.2005 г. с нотариален акт № 184/16.03.2005 г., том I, peг. № 6494, дело №173/2005 г. на Б.Я. - нотариус с peг. № 258 на НК, договор за продажба на гореописания 1 недвижим имот, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 152 от ЗЗД. Решението е постановено при участието на втория ответник ’’ПИБ” АД като трето лице помагач на страната на купувача по договора - Б. Б..

С оглед изложеното, поддържат, че купувачът Б. Б., както и последващите приобретатели на имота, не са придобили правото на собственост върху същия. Сключените последователно сделки не са породили вещно-транслативен ефект, т.к. никой не може да прехвърли права, които сам не притежава.

С решение № 75023/22.04.2020 г. по гр. дело № 19902/2009 г. по описа на СРС, ГО, 25-ти с-в, влязло в сила на 07.07.2020 г., е признато за установено по отношение на първите двама ответници - С. К. С. и Д. А. Д. - С., че ищците К. Л. С. и К. С. С. са собственици на процесния апартамент.

Ето защо, предявяват иск за прогласяване нищожността на договорната ипотека, учредена на 26.07.2005 г. от ответниците С. К. С. и Д. А. Д. в полза на Банката с нотариален акт № 91, том V, рег.№ 11803, дело № 0800/2005 г. на В.Б. - нотариус с рег. № 302 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр.

София с вх. рег. № 37785/26.07.2005 г., акт № 193, том XXVIII, дело 27437, върху собствения на ищците недвижим имот.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците С. и Д. С.и са подали писмен отговор, с който признават всички изложени в исковата молба факти и основателността на предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че решението по гр. дело № 19902/2009 г. по описа на СРС, 25 с-в, не може да бъде противопоставено на банката, която не е била страна в това производството, поради което и силата на пресъдено нещо на решението не я обвързва. Счита, че доколкото сделката, от която първите ответници черпят правата си, не е прогласена за нищожна, то и учредената ипотека не е нищожна. Твърди, че страните по гр. дело 19902/2009 г. на СРС, 25 с-в, които са ищци и ответници и по настоящото дело, са в роднински отношения – ищците са родители на ответника С. С., при което същите са провели симулативен съдебен процес с признание на иска единствено с цел да увредят интересите на банката. Излага, че изцяло поддържа мотивите на решение № 211/07.11.2017 г. по гр. дело №4793/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО, съгласно които прогласената за нищожна сделка поради симулативност е непротивопоставима на трети лица, които са придобили права от привидния собственик преди вписване на исковата молба за разкрИ.е на симулацията. В конкретния случай договорната ипотека е вписана на 26.07.2005 г., а исковата молба на ищците – на 16.09.2009 г.

Ето защо счита, че на ищците не могат да се противопоставят само придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването на исковата молба. За банката, явяваща се трето добросъвестно лице по см. на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД по отношение на симулативната сделка, правата са такива, каквито произтичат от явната сделка. Ето защо, моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети 2 предвид съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Устаноява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 02.02.2004 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 9/02.02.2004 ., том I, per. № 547, дело № 9/2004 г. на М. Ш. Я. - нотариус с peг. № 042 на НК, ищците са придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ: апартамент № 5, находящ се в гр.

София, кв. "Руски Паметник", ул. "*******", бл. № ******* с площ от 55.28 кв.м., заедно с 0.921% идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя в местността "Крива река" по плана на гр. София, включително и правото на строеж върху горепосочената държавна земя , ко й т о недвижим имот е вписан в кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК с идентификатор ***, с адрес на имота - гр.

София, район “Красно село“, ул. ’’*******” № ********** представляващ самостоятелен обект на втория етаж с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1, с площ от 55,28 кв.м., с прилежащо зимнично помещение и 0,921% ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***;

***, под обекта - ***, над обекта ***, находящ се в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

На 16.03.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 184/16.03.2005r., том I, peг. № 6494, дело № 73/2005 r. на Б.Я. - Нотариус с peг. № 258 на НК, ищците са продали на Б.В. Б. с ЕГН:********** гореописания недвижим имот.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 141/25.05.2005 г., том II, per. № 3052, дело № 307/2005 г. на И.И. - нотариус с peг. № 384 на НК, Б.В. Б. е дарила на сестра си П. В. Б. процесния недвижим имот.

С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 90/26.07.2005 г., том V, per. № 11802, дело № 0799/2005 г. на В.Б. - нотариус с peг. № 302 на НК, П.В. Б. е продала на първите двама ответници - съпрузите С. К. С. и Д.

А. Д. гореописания недвижим имот.

На 22.07.2005 г. ответникът „Първа Инвестиционна Банка” АД е сключил с първите двама ответници С. К. С. и Д. А. Д.-С., договор за банков кредит № 51КР-АА-0794/22.07.2005 г. , чрез който им е предоставил банков кредит в размер на 42 000 евро. За обезпечаване на получения кредит, на 26.07.2005 г. ответниците С. и Д. С.и са учредили договорна ипотека в полза на ответника ПИБ АД, обективирана в нот. акт № 91, том V, рег. № 11803, дело № 0800/2005 г. на В.Б. - нотариус с per. № 302 на НК. И потеката е вписана в Служба вписвания - гр. София на 26.07.2005 г. с вх. рег. № 37785, акт № 193, том XXVIII, дело № 27437.

Гражданско дело № 4793/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО е образувано по допуснато касационно обжалване на решение № 539/24.03.2016 г. на 3

Софийския апелативен съд по гр.д. № 4226/2015 г., с което е потвърдено решение № 3802/02.06.2015 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 4245/2009 г., с което е уважен предявения от К. Л. С. и К. С. С. против Б.В. Б. иск по чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 152 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между страните на 16.03.2005 г. под формата на нот. акт № 184/16.03.2005r., том I, per. № 6494, дело № 73/2005 r. на Б.Я. - Нотариус с per. № 258 на НК. С решение № 211/07.11.2017 г., постановено по гр. дело № 4793/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО, приобщено по настоящото дело, съдът е признал за установено в отношенията между К. Л. С. и К. С. С. от София, от една страна и Б.В. Б. от друга страна, че сключеният между тях с нотариален акт № 184 том I, peг. № 6494, дело № 173/2005 г. на нотариус Б.Я., per. № 258, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 152 от ЗЗД. Решението е постановено при участието на „Първа инвестиционна банка“ АД като трето лице помагач на страната на Б.В. Б.. В мотивите на решението на касационната инстанция е посочено, че предмет на делото е иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на имот, прикриващ съглашение за фидуциарното му прехвърляне, тъй като приобретателят е обещал да върне собствеността, ако задължението към кредитора бъде изпълнено в определен срок. ВКС е посочил, че по същество правилно въззивният съд е приел (без да го посочва изрично), че двата акта (както привидната сделка, така и прикритото съглашение) са нищожни, тъй като са предназначени да заобикалят закона чрез формално допустимата, но симулативна разпоредителна сделка и прикритото, но нищожно поради противоречие на закона прикрито съглашение.

От мотивите на определение №439/18.04.2017г. по същото дело се установява, че касационно обжалване на решение № 539/24.03.2016 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4226/2015 г. е допуснато по материалноправния въпрос за пороците на сделката, с която се прикриват действителните отношения между страните, нарушаващи забраната по чл. 152 ЗЗД и за противопоставимостта на пороците на явната (по чл. 26, ал. 2 ЗЗД) и на прикритата (по чл. 152 ЗЗД) сделка на трети добросъвестни лица (които не знаят, какви са действителните правоотношения между страните).

В решението по делото, ВКС е посочил, че доколкото не са представени никакви доказателства третото лице-помагач „Първа инвестиционна банка“ АД да е знаело нито за порока на явната сделка, нито за съществуването, още по-малко - за порока на прикритото съглашение, като исковата молба е вписана в нотариалните книги по партидата на ответницата след извършването на последващата разпоредителна сделка, то тези обстоятелства имат значение, както в отношенията между ищците и третото лице помагач, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение (чл. 223, ал. 1 ГПК), така и в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна, които са обвързани от установеното в мотивите на решението (чл. 223, ал. 2 ГПК). Ето защо, ВКС е приел, че неправилно въззвиният съд не е прогласил нищожността само в отношенията между ищците и ответницата, доколкото тя е непротивопоставима на третите 4 добросъвестни лица, които са придобили права от привидния собственик.

С приетото като доказателство и неоспорено в настоящото производство решение № 75023/22.04.2020 г. по приложеното към настоящото дело гр. дело № 19902/2009 г. по описа на СРС, ГО, 25-ти състав , в сила от 07.07.2020 г., съдът е приел за установено спрямо първите ответници - С. и Д. С.и, че ищците К. Л. С. и К. С. С. са собственици на процесния имот.

От приложеното по делото копие на искова молба от К. С. и К. С., по която е образувано гр. дело № 4245/2009 г. по описа на СГС, ГО, 1-12 състав, се установява, че исковата молбата е вписана в Служба по вписванията - гр.

София на 16.09.2009 г., под акт № 77, том 10, вх. рег. № 39512.

От приетия по делото нот. акт № 91, том V, рег. № 11803, дело № 0800/2005 г. на В.Б. - нотариус с per. № 302 на НК се установява, че ипотеката, учредена от ответниците С. К. С. и Д. А. Д.- С. в полза на ответника ПИБ АД е вписана на 26.07.2005 г. с вх. рег. № 37785, акт № 193, том XXVIII,дело № 27437.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: