Определение № 837 от 17.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 837 гр. Ловеч, 17.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500557 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.274, ал. 1, т. 2 въ връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК

Образувано е по въззивна частна жалба вх.№6419/28.08.2025 г. от М. Х.

Г. с ЕГН **********, чрез процесуален представител Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ****, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. *****, представлявано от Д. М. М., против Определение №630 от 21.08.2025г., постановено по гр.д.№319/2025 г. по описа на РС – Тетевен, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските досежно адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че посоченият съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че по делото пред първоинстанционния съд е представен договор за правна защита и съдействие, както и фактура, от които било видно, че ищцата е заплатила адвокатски хонорар в размер на 2200 лева.

Твърди, че същите са представени преди откритото заседание по делото и са били докладвани в зала.

Счита, че искането за присъждане било допустимо защото е представен ДПЗС, фактура, касов бон и списък на разноските с молба преди приключване на устните състезания и по делото няма спор, че е заплатен.

Посочва още, че от страна на ответника липсва направено възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, а в случай, че направи такова с отговора на частната жалба същото ще е преклудирано. Навежда аргумент, че при това положение за съда липсва правна възможност за 1 редукция на хонорара. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е намалил размера на адвокатското възнаграждение и е присъдил такова по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Моли съда да отмени обжалваното Определение и уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2200 дева с ДДС, както и да отмените осъждането по чл.38 от ЗАдв.

В предвидения в чл. 259, ал. 1 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК срок е постъпил отговор на частната жалба от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК:

****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г. - управители заедно и поотделно, чрез управителя Б.К.Б.. Отправят молба до съда да остави частната жалба без уважение и да потвърди издаденото от IV-ти граждански състав решение по дело № 20254330100319/2025г. по описа на Районен съд - Тетевен, в частта, касаеща присъдения адвокатски хонорар.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена чрез ЕПЕП на 28.08.2025 година от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 10.09.2025 г.

Настоящата инстанция съобразява от фактическа страна, че гр.д.

№319/2025 г. по описа на РС – Тетевен е образувано по искова молба от М. Х.

Г. с ЕГН **********, чрез процесуален представител Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ****, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. *****, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. *****. С исковата молба са предявени два кумулативно обективно съединени иска, посочено правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №max_500057529 от 18.10.2022 г., както и за връщане на получена без основание сума, на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

С Решение №146/04.06.2025 г., Районен съд – Тетевен се е произнесъл по предявените искове, като е прогласил посоченият договор за нищожен и е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 264 лева, представляваща недължимо платена по договора, сумата в размер на 100 лева, представляващи съдебни разноски. С решението, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., ответникът е осъден на заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявало от Д. М., сумата в размер на 480 лева с ДДС.

На 02.07.2025 г. по делото в първоинстанционният съд, е постъпила молба от М. Х. Г. с ЕГН **********, чрез процесуален представител Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Искането в молбата е идентично е това в постъпилата частна жалба. Да се измени решението в частта за разноските, като се отмени осъждането по чл. 38 от ЗАдв., тъй като от страна 2 на ищеца не е имало такова искане и да се присъди сумата в размер на 2200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

С Определение №630/21.08.2025 г. РС – Тетевен е оставил молбата без уважение, като е счел същата за неоснователна.

Атакуваното Определение № 630/21.08 г. по гр.д. 319/2025 г. Тетевенски районен съд следва да бъде потвърдено, макар и при други мотиви..

В искова молба № 1952/19.03.2025 по гр.д.№319/2025 г. по описа на РС – Тетевен, не е направено искане съдът да определи и присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, за оказана безплатна правна помощ. До приключване на съдебното дирене не е постъпвало подобно искане. Отритото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване е проведено на 22.05.2025г. от 14:00 ч., за което страните са били редовно призовани, но не са се явили и не са изпратили представител. Чрез ЕПЕП, в деня на съдебното заседание, е постъпила молба от М. Х. Г. с ЕГН **********, чрез процесуален представител Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М.. Към молбата са приложени Договор за правна защита и съдействие, фактура и касова бележка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лева, приложен е и списък със сторените от ищеца разноски, с искане съдът да ги присъди в полза на М. Г.. На нито един етап от развитието на производство пред първоинстанционния съд, ишецът не е правил искане по чл. 38 от ЗА. Следователно на адв. М. не следва да се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а да съобрази договора за правна защита и съдействие. Правилно обаче, съдът е приел, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, предвид правната и фактическа сложност на делото, както и извършените от процесуалния представител действия, е в размер на 480 лева.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, представени са само писмени доказателства. Проведено е едно открито съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищеца не се е явил. Освен подаването на искова молба, с която са предявени два кумулативно обективно съединени иска и последваща молба в деня на откритото съдебно заседание, други процесуални действия от страна на адв. Д. М. не са извършвани. М. е упълномощен по пълномощно/л.8 по гр.д. 319/2025 г.на РС - Тетевен/, представил е по делото договор за правна защита и съдействие /л.54 по гр.д.

№319/2025 г./, от който е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева. Приложени са и фактура и касова бележка, в уверение, че посоченото възнаграждение е платено. Не е спорно, че адвокатското възнаграждение е платено, но посоченият размер се явява прекомерен,поради което следва да бъде определено възнаграждение в размер на сумата 200 лева за всеки от двата иска.

Съдът следва да отбележи, че при присъждане на разноските на страните се съобразява с решение на СЕС С-438/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС. В него се установява, че чл. 101, 3

§1 ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако съществува наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид значението на решенията на СЕС по преюдициални запитвания, които са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК.От изложеното се прави извод, че правилото, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите размери, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22.

Следователно посочените в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адв. възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Ловешки окръжен съд съобрази действието на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 ,където е определено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на плащане. В чл. 67, ал. 1 ЗДДС е установено,че когато при договаряне на "доставката" изрично е посочено, че данъкът не е включен в договорената цена, нейният окончателен размер се формира след начисляване на ДДС.

Доставените адвокатски услуги съставляват облагаема сделка и проц.представител дължи ДДС. Следователно върху определената сума за адв. възнаграждение 200 лева следва да бъде начислен и 20% ДДС или общо дължимия размер на адв. възнаграждение възлиза на сумата 240 лева.

Ловешки окръжен съд намира, че определение №630/28.08.2025 г. по гр.

4 д. №319/2025 г. на Тетевенски районен съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно,

Определение

№630/28.08.2025 г. по гр. д. №319/2025 г. на Тетевенски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 837 гр. Ловеч, 17.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500557 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.274, ал. 1, т. 2 въ връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК

Образувано е по въззивна частна жалба вх.№6419/28.08.2025 г. от М. Х.

Г. с ЕГН **********, чрез процесуален представител Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ****, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. *****, представлявано от Д. М. М., против Определение №630 от 21.08.2025г., постановено по гр.д.№319/2025 г. по описа на РС – Тетевен, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските досежно адвокатско възнаграждение.