Решение № 239 от 28.02.2022, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

Варна, ______________

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря

Елена Воденичарова и с участието на прокурора

Силвиян Иванов изслуша докладваното от съдията

Искрена Димитрова адм. дело № 179/2022г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе № 137, ет.3, представлявано от изпълнителните директори В.М.В. и Г.А.А., чрез адв.Г.М., против Решение № 809/04.11.2021г. на ВРС, V-ти състав, постановено по НАХД № 3306/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 38-59/21.07.2021г. на председателя на Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/, с което за нарушение на чл.53, ал.1 и на основание чл.116, ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. и в полза на ДАНС е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди, че съдът е следвало да констатира служебно, че в случая е налице неправилно прилагане на санкционната норма на чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП, вместо тази на чл.116, ал.3, т.3 от закона, визираща системни нарушения. В хода назначената със Заповед № ФР-9-100/28.07.2020г. проверка, са установени общо 6 нарушения, които според АНО са нарушения на чл.53, ал.1, вр.чл.15, ал.1 от ЗМИП. За всяко от шестте нарушения са издадени шест отделни наказателни постановления, от които четири с приложена санкционна норма на чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП и отделни имуществени санкции в размер на 5000лв. За останалите две нарушения е приложена санкционната разпоредба на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП, и имуществени санкции по 20000лв. за всяко нарушение. Позовава се на дефинициите за „системност“ и „повторност“ и твърди, че от хронологичното и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП следва, че за да се определи едно нарушение за системно, е необходимо преди извършването му да са осъществени поне още четири нарушения от същия вид в рамките на същата година, без да е необходимо да са установени с влезли в сила наказателни постановления.

В случая, в хода на проверката по Заповед № ФР-9-100/28.07.2020г. са установени общо шест нарушения в рамките на една година (вкл.процесното) - т.е. налице е системност, поради което е следвало да бъде съставен един АУАН с описание на всички шест нарушения, както и да бъде издадено едно НП, с което да се наложи едно наказание за системност, с прилагане на санкционната разпоредба на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП. Твърди, че по този начин в нарушение на разпоредбата на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП, отговорността на дружеството е многократно ангажирана на едно и също правно основание, като вместо да бъде наложена една обща санкция от 20000лв., на дружеството са наложени санкции общо в размер на 60000лв., което опорочава административнонаказателното производство и обуславя отмяната на наказателното постановление. Твърди и че неправилно ВРС е приел, че не са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочи в тази връзка, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, от същото не са настъпили вредни последици. Въззивният съд изобщо не е отчел факта, че предоставените финансови средства по силата на процесния договор за заем са в размер едва на 600лв., като към датата на сключване на договора размерът на МРЗ за страната е бил 560лв., а месец по-късно е била 610лв. Счита, че по препращане от чл.11 от ЗАНН, по аналогия следва да се приложи практиката от наказателноправната доктрина, според която при престъпленията, накърняващи обществените отношения, свързани с дейността на стопанските отрасли, изходна база при тази преценка е стойността на предмета на престъплението, като според възприетото в практиката становище, „маловажен“ е този случай, при който паричната равностойност на предмета не надвишава трикратния размер на установената за страната МРЗ. Намира за неправилни и изводите на ВРС за правилна квалификация на нарушението по чл.53, ал.1, вр.чл.15, ал.1 от ЗМИП. Сочи, че разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗМИП единствено въвежда изискване за начина, по който клиентите следва да бъдат идентифицирани съгласно чл.10, ал.1 от ЗМИП - чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Твърди, че разпоредбата не въвежда задължение, а единствено посочва начина, по който следва да се извърши регламентираното в чл.11, ал.1, т.1 от закона задължение. В този смисъл твърди, че описаното в АУАН и НП деяние, представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.1, вр.чл.15, ал.1, вр.чл.53, ал.1 от ЗМИП, а не както е посочено - на чл.53, ал.1, вр.чл.15, ал.1. Сочи и че нарушението по чл.53, ал.1 би било осъществено ако изобщо не е била снета самоличността на лицето, а процесният случай не е такъв.

Отделно твърди, че АНО е посочил, че процесното нарушение се състои в неидентифициране на клиент преди сключване на договор за кредит, без обаче да посочи коя от всички регламентирани хипотези визира разпоредбата. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - Държавна агенция

„Национална сигурност“, оспорва касационната жалба като неоснователна по подробни съображения, изложени в писмен отговор

С.д. № 1865/07.02.2022г. Сочи, че системността не е елемент от изпълнителното деяние, а има значение за определяне приложимата санкционна норма и за размера на санкцията, поради което неправилно касаторът твърди, че за всички нарушения е следвало да се състави един АУАН, издаде едно НП и наложи една санкция. Излага подробни съображения и за това, че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка сочи, че обществените отношения по регулиране на финансовата сфера имат за цел недопускане ощетяването на фиска, вкл. използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, в който смисъл са предвидените в ЗМИП мерки за превенция и контрол. Поради приоритетния характер на тази дейност, счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Твърди и че фактите, свързани с конкретното деяние, не сочат по-ниска степен на обществена опасност на деянието, същото е и формално, и за съставомерността му не се изисква настъпването на каквито и да било последици.

Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Счита, че ВРС е постановил решението си при спазване на процесуалните правила и на закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че със Заповед № ФР-9-100/28.07.2020г. на директора на специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, оправомощен да осъществява правомощията по чл.108, ал.5 от ЗМИП със Заповед № З-1085/18.04.2018г. на председателя на ДАНС, на контролни органи от състава на специализираната дирекция (определени със Заповед № З-2640/11.09.2019г. на председателя на ДАНС), било разпоредено извършването на проверка на „МИКРО КРЕДИТ“ АД за изпълнение на задълженията на финансовата институция, съгласно изискванията на глава втора от ЗМИП - за периода 01.01.2019г. - 31.07.2020г.

Във връзка с проверката с Искане № 2/07.08.2020г. били изискани клиентски досиета по приложен списък, в т.ч. досието на Т.З.З. с ЕГН: **********.

Досиетата трябвало да съдържат документи за идентификация и проверка на идентификацията съгласно изискванията на закона, а при липса на такива документи, дружеството следвало да представи писмени разяснения.

Изисканите документи били представени на оптичен носител - диск DVD-R, с писмо изх.№ 10832/11.08.2020г. Относно мерките по чл.53, ал.1 от ЗМИП за идентифициране на физическите лица, в писмото било посочено, че е извършена идентификация чрез представяне и събиране на копие от документ за самоличност: за българските граждани - валидна лична карта; по отношение на клиенти с разрешено постоянно пребиваване - разрешение за пребиваване. Всички договори с клиенти са сключени физически и проверката на идентичността на лицето, представящо документа за самоличност и снимката в него, се извършва на място, като всеки представен документ за самоличност се проверява за валидност онлайн в системата на МВР.

С искане № 4/12.08.2020г. от дружеството на хартиен носител били изискани досиета по списък, в т.ч. това на Т.З.З. с ЕГН: **********, ведно с документи за идентификация, а при липса на такива - писмени разяснения. В тази връзка е постъпил отговор изх.№ 10834/17.08.2020г., в който за Т.З. е посочено, че идентификацията е извършена на база разрешение за пребиваване.

Въз основа на представените документи било установено, че на 29.01.2019г. в гр.Варна между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и Т.З. с ЕГН: **********, бил сключен договор за заем CrediHome № 1192-00048179 за сумата 600лв. В договора била посочена

ЛК № *********, издадена от 12.04.2017г. от МВР-София, фигурирал и подпис на лицето. Било приложено и искане за заем CrediGo № 5342-00022522/28.01.2019г. от Т.З., с подпис на лицето, в което била посочена ЛК № *********. В кредитното досие било приложено копие от разрешение за постоянно пребиваване № *********, издадено на 12.04.2017г. и валидно до 115.03.2019г. В разрешението било отбелязано, че лицето е родено на ***г. в Армения, че е гражданин на Армения и има адрес в гр.Варна. На разрешението имало снимка на лицето.

Проверяващите приели, че със сключване на договора между страните било установено „делово взаимоотношение“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗМИП, в който случай съгласно чл.15, ал.1 от ЗМИП, вр.чл.10, т.1 от ЗМИП, „МИКРО КРЕДИТ“ АД е имало задължение да извърши комплексната проверка на клиентите, включваща и идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници - в случая на лицето Т.З. с ЕГН: **********. Според представените документи по досието на лицето е прието, че З е била идентифицирана с разрешение за постоянно пребиваване, чийто номер и дата на издаване е вписан като номер на ЛК в искането за кредит и в сключения договор, а не чрез официален документ за самоличност по смисъла на §1, т.12 от ДР на ЗМИП и снемане на копие от него.

Договорите, по които при проверката са установени идентични нарушения на чл.чл.53, ал.1, вр.чл.15, ал.1 от ЗМИП, са както следва:

Договор за кредит

Кредитополучател

CrediHome №1192-00048179/29.01.2019

Т.З.

CrediHome №1192-00051111/30.03.2019

А.Б.

CrediHome №1192-00053869/04.06.2019

М.Д

CrediHome №1191-10188891/18.06.2019

А.О

Microcredit №9002-00001252/31.07.2019

Ю.А

Microcredit №9002-00009051/16.11.2019

Р.А.У.

Прието било, че „МИКРО КРЕДИТ“ АД, в качеството си на задължено лице по чл.4, т.3 от ЗМИП, при подписване на Договор за заем CrediHome №

1192-00048179/29.01.2019г., е извършило нарушение на чл.53, ал.1, вр.чл.15, ал.1 от ЗМИП, за което му бил съставен АУАН № ФР-10-929/09.02.2021г. В същия било отбелязано, че в хода на проверката са установени над 5 [идентични] нарушения в рамките на една година, което съгласно §1, т.15 от ДР на ЗМИП представлява системно нарушение, наказуемо по чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП.