Решение № 3 от 06.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100501504 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба вх.№ 2061/08.08.2024г. на РС-Средец, предявена от М. Н. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****,чрез адв. А. Димитров, срещу Решение № 72/23.07.2024г. по гр.д.№ 98/2024г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на ищцата с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. първо ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК, както и по отношение на частично отхвърлената искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, предложение 1 ЗЗД за сумата от 211.48 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в тази му част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и практиката на СЕС. На първо място сочи, че районният съд е приел, че неустоечната клауза не е породила правните си последици, но същевременно е приел и, че ищцата е заплатила сума в размер на 767.52 лв. за предвидената в договора неустойка при непредоставяне на обезпечение. След като съдът приема, че платеното от ищцата за неустойката е недължимо платено, то същата представлява и пряк разход по кредита, който не отговаря на изискванията, предвидени в ЗПК.Още повече, съдът неправилно приел също, че невключването на неустойката в ГПР не води до нищожностга на договора, което е в противоречие с най-новата практика на СЕС относно неправилно посочен ГПР в договор за потребителски кредит.

Правилното разрешение в случая е, че всяко неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на потребителския договор води до 1 неговата нищожност. В този смисъл сочи и решението по делото С-714-22 на СЕС,както и практика на Окръжен съд-Бургас.От изложеното въззивникът намира, че исковата претенция по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД е основателна и в отхвърления размер за сумата от 211.48 лв., тъй като при нищожност на целия договор за кредит, дължи се само чистата стойност на кредита. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 1100 лв. (главницата). Ищцата е заплатила към момента на предявяване на иска сума в размер на 2061.00 лева, което обстоятелство е отделено и като безспорно от съда. При обявяване на пълната недействителност на договора, ищцата е надплатила общо 961.00 лева.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.Моли за постановяване на решение, с което се отмени решението на РС-Средец в обжалваната част и се уважи в пълен размер предявения иск по чл.55,ал.1 ЗЗД;претендира се минималното адв. възнаграждение по чл.38,ал.1,вр. с ал.2 от ЗАдв. по двата иска;заявява подробни съображения за дължимостта на разноски в претендирания във въззивната жалба размер ,ведно с ДДС върху всяко от адв. възнаграждения по иск по чл.26,ал.1,предл. първо ЗЗД и по иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.

Въззивницата е предявила и частна жалба с вх.№ 2378/03.09.2024г. срещу определение № 270/27.08.2024г., с което е оставена без уважение подадената от наша страна молба по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 72 от 23.07.2024 г. по гр.д. № 98/2024 г. на РС-Средец,в което се изтъкват пространни и обстоятелствени съображения относно Решение на СЕС от януари 2024г. по дело С438/22г. ,тълкуване на нормата на чл.78,ал.5 от ГПК Директива 2004/48; решение на съда от 2006 година, Cipolla и др„ съединени дела С-94/04 и С-202/04, СЕС е извършил тълкуване за съответствието с чл. 81 ДЕО /настоящ чл. 101 ДФЕС/ и на чл. 82 ДЕО /настоящ чл. 102 ДФЕС/ на национална правна уредба; решение на СЕС по делото CipoBa; решение Cipolla СЕС,като мотивира извод за неправилност на обжалваното определение и моли отмяната му и присъждане на адв. възнаграждение в размер на 480 лева.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 2587/20.09.2024г. на СРС от “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул.

Цариградско шосе №115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, чрез адвокат Х. Милчев – САК, в който се оспорва въззивната жалба; излагат се съображения за правилност и мотивираност на първоинстанционното решение в обжалваната част. На самостоятелно основание намира, че предявеният установителен иск е без правен интерес. От представените доказателства и от твърденията на ищеца става ясно, че процесният договор е изцяло погасен. С исковата молба ищецът е предявил един установителен иск за нищожност на клаузата за неустойка и един осъдителен. Потребителят не действа под заплаха по договора да бъде насочено принудително изпълнение или да бъдат изискани плащания от него, 2 тъй като е погасил същия. Едновременно с това съдът е сезиран с осъдителен иск за връщане на суми с твърдения за нищожност. За да се произнесе по този иск съдът следва да се произнесе в мотивите относно действителността на клаузата, дори и да не е предявен нарочен установителен иск в тази връзка.

Така ищецът ще може да реализира правото си на по- силна защита единствено с осъдителната претенция. Предвид това не е налице правен интерес за предявяване на установителния иск. В допълнение, в мотивите на решението, съдът постановил, че клаузата за неустойка е нищожна, като тази нищожност не влече недействителност на целия договор. Въззивникът твърди, че в случая клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора не е породила правни последици и не следва да се включва при определяне на годишния процент на разходите и правилно съдът приел, че когато се определя ГПР, не следва да се вземат предвид клаузите, които са нищожни. Сочи, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т . 10 изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с

Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора, а именно 28/02/2023г. от 59,1 %, и ГПР определен в процесния договор в размер на 40.98%, било видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора не надвишава три пъти размера на законната лихва. Възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 40.98%. От това следва, че максималният възможен размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено.Посочва практика на ВКС и на съдилища в РБ.Моли за присъждане на разноските по делото.Постъпил е писмен отговор и по частната жалба , в който се заявява становище за неоснователност на същата;намира, че СРС е съобразил практиката на СЕС, обективирана в Решение от 25 януари 2024 година по дело С-438/22. Изложените в частната жалба аргументи намира за неоснователни.Сочи, че размерът на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия - обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическата и правна сложност на делото, като твърди липса на тези два критерия в процесния случай; сочи определения на ОСПазарджик, постановени през 2024г.Моли отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Нови доказателства не се заявяват.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.124 ГПК вр. с с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл.

3 първо ЗЗД, като същите са допустими.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, чрез надлежен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и допустимо.Според изречение второ на посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени материали.

Бургаският Окръжен съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства , становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено по делото от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Средец е образувано по искова молба от М. Н.

Я. срещу "СИТИ КЕШ" ООД с искане за признаване за установено спрямо ответника, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 821649 към искане № 9182077 е нищожен поради противоречие със закона.

Предявен е иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от общо 961.00 лева, представляваща дадено без основание по чл.55,ал.1 ЗЗД , ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.Ищцата заявява, че в изпълнение на сключения договор за кредит заплатила на ответника общо сумата от 2061 лева, в която била включена сумата от 767,52 лева неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора за кредит и 211,48 лева възнаградителна лихва.

Твърди, че процесният договор за кредит не съдържал компонентите, от които се състои ГПР, което поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поради нищожността на договора и на клаузата за неустойка се претендира връщане на надплатената сума над чистата стойност на главницата по него. В случай на насрещен иск за остатъка от главницата се иска разсрочване по чл. 241 ГПК.

Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА по двата иска отделно. Заявени са доказателствени искания.

В срока и по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника,който оспорва съображенията за недействителност на договора и клаузата за неустойка. Посочва се, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, а неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем.Твърди, че в договора за потребителски кредит,както и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по 4 какъв начин се формира същият. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 59,1 %, и ГПР бил определен в процесния договор в размер на 40.98%. Аргументира се, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит". Подробно е изложено становище, че неустоечната клауза изцяло съответства на своите функции и не противоречи на закона или морала, както и че същата не е неравноправна.