Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 15.05.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 747/2024
Вид
Решение № 182
Подписан
15.05.2024
В сила
26.09.2024
Състав
Тодор Минов

Цитирани разпоредби

  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.65, б. "б" · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Стара Загора, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20245530200747 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7296206 от 02.04.2023 година на ОД на МВР - Стара Загора, с който М. М. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 400 лева, за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 във връзка с чл. 189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваният електронен фиш за налагане на глоба и се моли същият да бъде отменен. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, с писмено становище моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На М. М. Т. е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, 1 серия К № 7296206, за това, че на 02.04.2023 година в 15.05 часа в гр. Стара Загора, на булевард „Свети Патриарх Евтимий“, до хотел „Сити“ при ограничение на скоростта от 50 км/час за населеното място, управлява лек автомобил марка „*****“ с ДК № *******, като се движи със скорост 85 км/ч., при ограничение за пътния участък от 50 км/ч., при превишена стойност на скоростта – 35 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и заснета с АТСС (ARH CAM S1) и отчетен скоростен толеранс.Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

На жалбоподателя, на основание чл.182, ал.1, т.4, във връзка с чл.

189 ал.4 от ЗДвП е наложено предвиденото в закона административно наказание за това нарушение – „глоба” в размер на 400 лева.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7296206 на ОД на МВР - Стара Загора е правилен и законосъобразен.

В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е управлявала лекия автомобил със скорост над допустимата за дадения пътен участък, находящ се в границите на населено място. Несъмнено доказателство е представената снимка №120ССА6/0079130 от 02.04.2023 година. В противната насока доказателства не се събраха. При издаването му не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено установената скорост е тази на водача жалбоподател.

Спазени са процедурните изисквания на чл.189 от ЗДвП, издадения електронен фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, мястото, датата и точния час на административното нарушение, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, размера на предвидената в закона глоба, сметката и мястото на доброволното й плащане, което е било и реализирано от страна на нарушителя.

Електронният фиш е съобразен с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. В тази насока съобразно чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронния 2 фиш правилно е бил изпратен на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП – собственика на лекия автомобил или на посочено от него лице. Неподадената декларация не изключва виновното поведение – това е задължение на получателя на електронния фиш.

Несъмнено и техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1 е притежавала необходимите и изискуеми документи по закон документи за първоначален и последващ контрол. Ето защо съдът намира доводите на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.

Необосновано и неоснователно е възражението на жалбоподателя, по отношение „отсъствието“ на контролен орган при установяване нарушението. Установеният в чл. 189, ал.4 ЗДвП ред касае отсъствие преценката физическо лице от състава на контролен орган само по отношение на установяване обстоятелствата, елементи от фактическия състав на нарушението, а не цялостното му физическо отсъствие, въобще. В този смисъл и следва да се разбира цитираното в жалбата легално определение, тъй като §6, т.65, б. „б“ от ДР на ЗДвП е посочено, че контролният орган слага само началото и края на работния процес на автоматизираното техническо средство, без да участва пряко в установяване определени елементи от административното нарушение.

Неоснователно е и възражението за служебно анулиране на процесния ЕФ, тъй като по делото не се установи да е била приложена хипотезата на чл. 189, ал.5 ЗДвП, относно подаване писмена декларация с данни за лице, извършило нарушението.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата. В тези случаи по реда на чл.182, ал.1, т.4, във връзка с чл. 189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, предвид размера на превишаване на скоростта – 35 км/ч. е предвидено административно наказание – „глоба” в размер на 400 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.

3

С оглед на това съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7296206 на ОД на МВР - Стара Загора е законосъобразен и като такъв - следва да бъде потвърден.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ОД на МВР – Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7296206 от 02.04.2023 г. на ОД на МВР - Стара Загора, с който М. М. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 400 лева, за допуснато нарушение по чл.21, ал.1, във връзка с чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. ********, ул.

„******“ №24 да заплати на ОД на МВР – Стара Загора сумата в размер на 100,00 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4