Решение № 260173 от 17.07.2026, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

№…………. Гр.София, …………….г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Йоана Генжова при участието на секретаря Цветослава

Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.д.№ 14223 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от

12.07.2019г. постановено по гр.дело № 68807/2018г. по описа на СРС, 27 състав e признато за установено по предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл.200 от ЗЗД, вр. с чл.150,ал.1 от ЗЕ и чл.86,ал.1 от ЗЗД, че ответниците Н.Л.Б. и В.И.Б. дължат солидарно на ищеца „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 3 938,60лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2013г.- 30.04.2015г. за топлоснабден имот-ап.№ 15, находящ се в гр.София, ж.к.Овча купел-2,бл.30, вх.Д, с аб.№ 298527, ведно със законната лихва от 13.07.2016г.- до окончателното изплащане; сумата от 400,19лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2013г. до 07.07.2016г.; сумата от 71,88лв.- цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.06.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 13.07.2016г.- до окончателното изплащане; сумата от 6,62лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата- цена на услугата за дялово разпределение, натрупана за периода 31.07.2013г.- до 07.07.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 28.04.2018г. по ч.гр.дело № 38390/2016г. по описа на СРС, 27 състав. С решението е отхвърлен искът по чл.422,ал.1 от ГПК с правно основание чл.200 от ЗЗД, вр. с чл.150,ал.1 от ЗЗД - за претендираната цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3 938,60лв.- до пълния предявен размер от 4 312,01лв. ; отхвърлен е искът по чл.422 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата – цена на топлинната енергия за разликата над уважения размер от 400,19лв.- до пълния предявен размер от 685,64лв. и е отхвърлен искът по чл.422 от ГПК , вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД за обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата- цена на услугата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 6,62лв.- до пълния предявен размер от 13,70лв. Решението се обжалва и в частта за разноските, които страните са осъдени да заплатят съобразно изхода на спора по делото.

Решението се обжалва от двете страни по делото.

Въззивникът - ищец „Т.С.”

ЕАД атакува решението на първата инстанция в частта на отхвърлените искове. Поддържа, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно по подробно изложените в жалбата съображения. Поддържа, че неправилно размерът на задължението на ответниците е определен по заключението на СТЕ и не е съобразено заключението на ССЕ. Твърди, че със ССЕ са зачетени наличието на изискуеми и ликвидни задължения на ответниците , с което размерът на задължението е определен на база на реалното потребление на топлинна енергия, с включени изравнителни сметки, които са станали изискуеми именно в рамките на процесния период от време. С изложените доводи въззивникът- ищец мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него- постановяването на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълните им предявени размери. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от въззивниците-ответници.

Въззивниците- ответници Н.Л.Б. и В.И.Б. атакуват първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените срещу тях положителни установителни искове. Считат, че основният спорен въпрос между тях и ищеца е относно правно-релевантния факт дали е настъпила или не изискуемостта на процесните вземания. Въззивниците-ответници възразяват, че в конкретния случай не е доказано да е настъпила изискуемостта на процесните вземания за главниците и акцесорните вземания за мораторни лихви. Поддържат, че с обжалваното решение неправилно първоинстанционният съд се е позовал и е приложил нормата на чл.69,ал.1 от ЗЗД, вместо да приложи правилната законова разпоредба на чл.70,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.33,ал.1 и ал.2 от Общите условия към договора за продажба на ТЕ за битови нужди /в сила за периода 12.03.2014г.- 27.06.2016г./. Намират за неправилно тълкуването на първата инстанция на разпоредбата на чл.33,ал.1 и ал.2 от приложимите Общи условия от 2014г. , с което е прието, че тези норми от ОУ имат характер на покана за плащане. Считат, че при липса на доказателства за публикуване на месечните фактури за процесния период от време, съгласно изискването на чл.33 от ОУ, като сигурно събитие в зависимост, от което е поставено началото , от което започва да тече 30 дн.срок за настъпване на изискуемостта на процесните вземания, тази изискуемост не е настъпила. Въззивниците-ответници поддържат , че правилото на чл.69,ал.1 от ЗЗД има субсидиарен характер и намира приложение само в хипотезата, при която няма уговорен срок, каквато не е настоящата при наличието на договорения срок с разпоредбите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ. При условията на евентуалност въззивниците-ответници поддържат заявеното от тях възражение за давност. По тези доводи, подробно развити в жалбата, въззивниците-ответници претендират за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната от тях част и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Заявяват искане за присъждане на направените по делото разноски.

По жалбите и на двете страни не е постъпил писмен отговор от насрещната страна в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание всяка от страните оспорва жалбата, подадена от насрещната страна , с искане да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Третото лице-помагач на ищеца –„Б.Б.”

ООД - не заявява становище по въззивните жалби.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивните жалби и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК и при дължимата от съда служебна проверка за приложими императивни правни норми към спора-предмет на делото.

Съдът приема, че следва да се произнесе първо по въззивната жалба на ответниците, доколкото със заявените с нея доводи се отрича изцяло съществуването на процесните вземания на ищеца, а жалбата на ищеца касае единствено размера на тези вземания.

По жалбата на ответниците: Съдът намира жалбата на ответниците за частично основателна, но не по възраженията, изложени в нея, а по следните мотиви:

Единственият довод, заявен и развит във въззивната жалба на ответниците, с който е обоснована недължимост на процесните вземания за главници /стойност на доставена ТЕ и предоставена услуга за дялово разпределение/ и натрупаните върху тях мораторни лихви , е основан на твърдението за ненастъпила изискуемост на вземанията на ищеца.

Настоящият съдебен състав приема за неоснователно това възражение на ответниците. Неоснователността му произтича от допуснатото неправилно смесване и неразграничаване от страна на ответниците на правната същност на изискуемостта на вземането от тази на забавата за плащането му. В конкретния случай вземането за главница-цена на ТЕ и вземането за главница-цена на услугата за дялово разпределение са изискуеми, но за част от вземането – цена на ТЕ, настоящият съдебен състав приема, че ответниците се са изпаднали в забава за плащане, съгласно нормата на чл.84 от ЗЗД , а за друга част от това вземане- забава е налице , по следните мотиви:

За част от вземанията за главницата – цена на ТЕ , а именно за вземанията в рамките на времето м.06.2013г.- м.01.2014г. /включително/ в конкретния случай приложима е клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., съгласно която купувачите на ТЕ дължат плащане на месечно дължимата сума в 30 дн.срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. за стойността на ТЕ за първия месец от исковия период- м.06.2013г., падежът за плащане е настъпил на 30.07.2012г. Това се отнася и за стойността на ТЕ за останалата част от исковия период – до месечно дължимата сума за м.01.2014г., чийто падеж е настъпил на 04.03.2014г. С настъпване на падежа тези вземания са станали изискуеми. За тези вземания освен настъпила изискуемост съдът приема, че ответниците са изпаднали и в забава за плащане, доколкото приложимите в правоотношението между тях и ищеца Общи условия от 2008г. установяват точно определен срок за плащане и от деня, следващ датата на изтичане на договорения срок, ответниците са изпаднали в забава. Що се отнася до главницата, представляваща стойност на ТЕ за останалата част от исковия период от време- м.02.2014г.- м.04.2015г. , съдът приема, че тя е изискуема, но за тази част от главница ответниците не са изпаднала в забава за плащане, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените договорни клаузи е регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.

Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Поради това, за вземанията на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.- м.04.2015г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, съдът приема, че ответниците не са изпаднали в забава за плащане преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, тъй като липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД. Вземанията за главницата – цена на ТЕ за частта от исковия период м.02.2014г.- м.04.2015г., обаче, са изискуеми, тъй като при липса на договорен падеж, /предвид нищожността на договорната клауза от ОУ, касаеща срока за плащане/ и нормативно установен такъв, на основание чл.69,ал.1 от ЗЗД, както правилно е прието и с обжалваното решение, кредиторът може да иска изпълнението им веднага. Т.е., изискуемостта на вземането за главницата- цена на услугата за дялово разпределение за целия исков период произтича от разпоредбата на чл.69,ал.1 от ЗЗД, предвид липсата на договорен срок за плащане на това задължение от ответниците, както и нормативно установен такъв. Искане за плащане на главниците кредиторът – ищец е заявил със заявлението по чл.410 от ГПК и е потвърдил с подадената по реда на чл.422 от ГПК искова молба, поради което вземанията за главниците са безспорно изискуеми и като такива- дължими от ответниците, още повече, че наличието на настъпила изискуемост съдът преценява към момента на приключване на съдебното дирене по делото, на основание чл.235,ал.3 от ГПК. При липса на договорен и/или нормативно установен срок за плащане на главницата-цена на услугата за дялово разпределение, то е изискуемо на основание чл.69,ал.1 от ЗЗД с оглед гореизложените мотиви, приложими за част от главницата.цена на ТЕ, приложими изцяло към първото вземане. Във връзка с доказаната изискуемост следва да се посочи, че неприложима е нормата на чл.70,ал.1 от ЗЗД, на която ответниците се позовават по отношение на вземанията за главницата-цена на ТЕ за частта от исковия период м.02.2014г.- м.04.2015г. и както и за вземането за главница- цена на услугата за дялово разпределение – за последното за целия исков период, тъй като както за тях липсва договорен и/или законоустановен срок за плащане, поради което и не би могъл да се обсъжда въпросът дали при липса на такъв срок- срокът е договорен в полза на ответниците- длъжници.