Решение № 643 от 15.12.2021, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 643 гр.Плевен, 15.12.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 808 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 415 от 26.08.2021 год., постановено по НАХД № 20204430201600/2020 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил Наказателно постановление № 20-0938-002551/06.07.2020 год., издадено от началник на Сектор „ПП“ при ОД МВР -

Плевен, с което на М.Т.А. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лв., за извършено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.

Със същото решение жалбоподателят е осъден на основание чл.84 от ЗАНН да заплати направени деловодни разноски в размер на 94,29 лв. по сметка на РС – Плевен.

Против горния съдебен акт е постъпила касационна жалба от М.Т.А., подадена чрез адв. Т.Т. от АК - Плевен, в която се излагат доводи за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че от приложените в административната преписка снимки не се доказва каквото и да е нарушение, както и авторството му, а процесните АУАН и НП са издадени само въз основа на твърденията на свидетел, различен от актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН, които не са възприели извършеното нарушение. В тази връзка се сочи нарушение на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН и се излагат доводи, че твърденията на свидетеля Рачолов не са подкрепени от други доказателства в преписката. Касаторът твърди, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства преди издаването на НП, което не може да се санира при проведеното съдебно производство, с оглед което се изразява становище, че АУАН и НП са издадени в условията на неизяснена фактическа обстановка, което показва немотивираност на НП и същото е незаконосъобразно.

Излагат се и съображения за незаконосъобразност на наложената санкция по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като не са налице доказателства, че с нарушението е създадена непосредствена опасност за движението, което съставлява предпоставка за налагане на горната санкция.

В заключение е направено искане за отмяна на решението на РС – Плевен и постановяване на отмяна на оспореното НП.

Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпил е писмен отговор на ответника по касационната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Прави се искане да бъде оставено в сила решението на първостепенния съд и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на алтернативност е направено възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

С отговора е представено и писмено доказателство – Заповед № 316з-3700/13.09.2021 год. на директора на ОД МВР – Плевен.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Постъпила е писмена молба от процесуалния представител адв. Т., в която се поддържа подадената касационна жалба и се претендира присъждане на разноски при уважаването ѝ.

Ответникът не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че решението на РС - Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Първостепенният съд е провел задълбочено производство, в рамките на което е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства. В решението събраните доказателства са обсъдени задълбочено и са изложени правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен.

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба.

Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснато нарушение чл. 42, ал.1, т.7 от ЗАНН. В процесния АУАН са посочени имената, точните адреси и ЕГН на двама свидетели, единият от които очевидец, а другият свидетел при съставянето на АУАН. Направените с него констатации кореспондират с показанията на свидетеля Р. В същото време нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на проведеното съдебно такова не са събрани други доказателства, които да са в противовес на горната доказателствена съвкупност, поради което настоящият съдебен състав счита, че описаното в АУАН деяние се установява по несъмнен начин от обективна страна и установената от чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на същия не е оборена.

Твърдението на жалбоподателя, че показанията на Р. не се подкрепят от други доказателства е неоснователно. Първостепенният съд е назначил видео-техническа експертиза на видеофайл, съдържащ запис от видеорегистратор, предоставен от свидетеля К.Р., от заключението на която е достигнал до извода, че показанията на очевидеца Р., както и тези на свид. М.Г. съответстват на описаната в АУАН фактическа обстановка. В тази връзка са изложени подробни мотиви, които с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни в настоящото решение.

Неоснователни са и доводите на касатора, че не са налице основанията на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за налагане на санкция, тъй като с осъщественото нарушение не е създадена непосредствена опасност за движението. Първостепенният съд подробно е обсъдил горното обстоятелство в решението си и настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите му на основание чл.221, ал.2 от АПК. Несъмнено е установено, че вследствие извършеното нарушение свидетелят Р. е бил принуден да навлезе в насрещната лента за движение, в която се е движело друго МПС, а горното безспорно представлява непосредствена опасност по смисъла на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Предвид горепосоченото оспореното пред РС наказателно постановление е законосъобразно, издадено при спазване на установените в ЗДвП правила и удостоверява съставомерно и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата, с оглед което въззивният съд е постановил правилно решение, което следва бъде оставено в сила.

При този изход на делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на ответника по касац.жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., тъй като в касационното производство не е осъществявано процесуално представителство, а единствено е изготвен отговор на касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение №

415 от 26.08.2021 год., постановено по НАХД № 20204430201600/2020 год. по описа на Районен съд - Плевен.

ОСЪЖДА М.Т.А. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати в полза на ОД МВР – Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева.

Препис от решението да се изпрати на страните и на

Окръжна прокуратура – Плевен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ

1. 2.