Решение № 1394 от 08.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100507586 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20031813 от 21.04.2022 г., постановено по гр. дело № 4758 по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 37 -ми състав, е предоставил на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, упражняването на родителските права по отношение на малолетната И.-А. И. Х., ЕГН **********, на майката С. С. С., ЕГН **********, при която е определил и местоживеенето на детето. Определил е на бащата И. Х. П. (I.H.P.), поданик на Испания, роден на **** г., режим на лични отношения с детето И.-А., както следва: всяка трета събота от месеца от 10 00 до 1800 часа, като бащата ще взема и ще връща детето в посочените часове от и до дома на майката; на 26 декември всяка година от 10 00 часа до 18 30 часа. Осъдил е И. Х. П. да заплаща на малолетното си дете И.-А. И. Х. чрез нейната майка и законен представител С. С., месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от 30.01.2020 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на причина за промяна или погасяване на определената издръжка, ведно със законната 1 лихва за забава върху всяка вноска от падежа й в края на съответния месец до окончателното плащане. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, И. Х. П. да заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 288.00 лева държавна такса.

С влязло в сила Определение № 20077830 от 03.02.2023 г., постановено по същото дело, е допълнено горното Решение в частта за разноските, като е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Х. П. да заплати на С. С. С. сумата от 740.00 лева сторени разноски по делото, като е отхвърлено искането за разноски за разликата над 740.00 лева до пълния заявен размер от 1 630.00 лева.

Ответникът И. Х. П. (въззивник в настоящото производство), чрез особен представител адвокат А. Й., е обжалвал Решението с въззивна жалба, вх. № 25042577 от 30.05.2022 г. по описа на СРС, в частта относно така постановения режим на лични контакти с детето И.-А. И. Х.. В жалбата се поддържа, че така постановения от първата инстанция режим противоречи на интересите на детето, тъй като е твърде рестриктивен.

Изтъква се, че е важно бащата и детето да поддържат лични отношения, да общуват и така между тях да се създадат чувства на обич, привързаност и доверие. Сочи се, че съгласно чл. 8 от ЕКЗПЧОС правото на контакт между родител и дете е фундаментално човешко право. Съобразно с изложените в жалбата съображения моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да постанови разширен режим на лични контакти на бащата с детето И.-А., който да включва и преспиване, както и Коледни, Новогодишни, Великденски празници и лятна ваканция. Особеният представител поддържа жалбата в съдебно заседание.

Ищцата С. С. С. (въззиваема страна в настоящото производство) е подала отговор на въззивната жалба, в който изцяло я е оспорила, с възражения за нейната неоснователност по изложените в нея доводи. Сочи, че детето безспорно има нужда от контакт и с двамата си родители, но не може това да става без реално желание от страна на въззивника, който е оставил дъщеря си, когато е била на 8 месеца. Желае потвърждаване на 2 първоинстанционното решение относно така постановения режим на лични отношения на бащата с детето. Претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Първоинстанционното Решение е влязло в сила, като необжалвано, в следните части - относно предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и издръжката на детето, както и относно държавната такса и разноските.

Следователно, в предмета на въззивна проверка е единствено режима на лични отношения на бащата с малолетното дете И.-А..

Софийският градски съд, като прецени относимата доказателствена съвкупност и доводи на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, установи следното:

При постановяване на обжалвания режим на лични отношения на бащата с детето, първоинстанционният Софийски районен съд е обосновал, че бащата И. Х. П. е поданик на Кралство Испания - живее в чужбина и няма изградена връзка с детето.

Установено е в хода на съдебното дирене пред първата инстанция, въз основа на изготвения по реда на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) социален доклад, че бащата и майката са фактически разделени, тъй като ответникът е срещнал друга жена и е сключил брак с нея. Последният контакт на бащата с малолетната И.-А. е бил, когато детето е било на 10 – месечна възраст (през м. 12.2019 г.).

Така установената фактическа обстановка в първата инстанция следва да се допълни с доказателствената съвкупност, събрана в хода на въззивното производство.

Във въззивната инстанция е приет актуален социален доклад, изготвен по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт от компетентната Д”СП” – “Оборище” (по местоживеене на въззиваемата С. С. и детето И.-А.). При извършване на социалното проучване се установи, че майката и бащата продължават да са разделени, тъй като бащата И. П. е сключил граждански брак с друга жена.

По данни на въззиваемата С. детето поддържа контакт с близки роднини не само по майчина линия, но и по бащина. Родителите са подобрили взаимоотношенията им, според посоченото в социалния доклад и поддържат 3 добра комуникация по въпроси касаещи малолетната И.-А.. Становището на Д”СП” – “Оборище” е, че детето трябва да има възможнист да контактува с родителя, на когото не са предоставени родителските права, за да се надгражда и запазва емоционалната връзка помежду им.

В съдебно заседание на 28.09.2023 г. въззиваемата С. С., при изслушването й по реда на чл. 59, ал. 6 СК, заяви, че при първоинстанционното разглеждане на делото между въззивника и детето не е имало контакти. От месец август 2023 г. обаче има затопляне на отношенията и са възобновени контактите между родителите С. С. и И. П.. Те вече разговарят по телефона и бащата е идвал да види детето. Според майката, И.А. знае, че И. П. е нейн баща и контактуват. Заявява, че в нейно присъствие контактът е нормален и иска и занапред така да се осъществяват срещите на бащата с детето – в присъствие на майката. Излага, че би могло да се пристъпи и към по – разширен режим, но към настоящия момент е твърде рано, тъй като общуват с бащата отскоро и детето е малко.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Основателен е доводът, изложен във въззивната жалба, че правото на контакт между родител и дете, установено в чл. 8 ЕКЗПЧОС, е фундаментално човешко право. Регулярните срещи на детето с неотглеждащият го непосредствено родител са от пряко значение за личностното и емоционалното му израстване, като определянето на режим в по – разширен обем би противодействало и на евентуално родителско отчуждение. Доколкото при първоинстанционното разглеждане на делото между ответника и детето (намирало се към онзи момент малко след кърмаческата възраст и в най – ранния детския период), все още не е имало контакти и установена връзка с детето, то определеният от първата инстанция към онзи момент ограничен режим е бил правилен.

С оглед на новите обстоятелства, установени в хода на въззивното разглеждане на делото, че родителите са подобрили взаимоотношенията им и от месец август 2023 г. въззивникът е възстановил контактите си с малолетната И.-А., настоящият състав на съда приема, че обжалваният съдебен акт в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето се явява неправилен и следва да бъде отменен, като бъде постановен различен режим на лични отношения. Най – добрият интерес 4 на детето изисква не само да се разшири режима на лични контакти, тъй като не е установено при бащата да липсва родителски капацитет, но и да се предостави възможност на въззивника и малолетната И.-А. първоначално да изградят доверителна и емоционална връзка, която впоследствие не само да се съхрани, но и да се надгражда (в този смисъл и становището на Д“СП“ – “Оборище“). Въззивният съд при определяне на режима на лични отношения взема предвид още възрастта на детето, неговият пол, както и заявеното от майката при изслушването й, че в нейно присъствие контактът с детето е нормален и желае първоначално контактите да са в нейно присъствие, тъй като развитието на отношенията им с въззивника като родители е отскоро.

Въззивният съд определя съобразно с изложеното преходен режим, както следва: до навършване на 6 - годишна възраст на детето И.-А. И. Х., бащата И. Х. П. ще има право да вижда детето в присъствието на майката и без преспиване - всяка трета събота и неделя от месеца за времето от 1000 часа до 1800 часа в събота и от 10 00 часа до 18 00 часа в неделя, но не по – малко от 50 контакта за посочения период.

След изтичане на периода на контакти на бащата с детето без преспиване и в присъствие на майката, въззивният съд постановява по – пълноценен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: след навършване на 6-годишна възраст бащата И. П. ще има право да вижда и взема детето с преспиване и без присъствие на майката всяка първа седмица от месеца за времето от 1800 часа в петък до 18 00 часа в неделя; всяка четна година бащата И. П. има право да вижда и взема детето за Великденските празници за времето от 1000 часа на Разпети петък до 18 00 часа на Светлия понеделник; за Новогодишните празници - за времето от 10 00 часа на 30 декември до 1800 часа на 01 януари на следващата нечетна година; всяка нечетна година – бащата И. Х. П. има право да вижда и взема детето И.-А.

П. за Коледните празници за времето от 1000 часа на 24 декември до 18 00 часа на 26 декември. Бащата И. Х. П. ще има право да вижда и взема детето И.-А. за 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

При промяна на обстоятелствата режимът на лични отношения подлежи на ограничаване или разширяване (арг. от чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК).

По разноските.

5

Съгласно чл. 78, ал. 6 СК въззивникът дължи плащане на държавната такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лева, по сметка на Софийския градски съд.

Страните в производството нямат право на разноски. Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно режим на лични отношения, предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се постановява за защита по най - добрия начин на интересите на малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. С оглед на което искането на въззиваемата за присъждане на разноски във въззивната инстанция следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20031813 от 21.04.2022 г., постановено по гр. дело № 4758 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 37-ми състав, в обжалваната част относно режима на лични отношения на бащата И. Х. П. (I.H.P.), поданик на Кралство Испания, роден на **** г., с детето И.-А. И. Х., и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. Х. П. (I.H.P.), поданик на Кралство Испания, роден на **** г., с детето И.-А. И. Х., ЕГН **********, както следва: