Решение № 260625 от 10.12.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. София,10.12.2024г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА

При секретаря Симона Илиева, като разгледа гр.дело №394 по описа на съда за 2021 година, взе предвид следното:

Страни в производството са ищецът

„Ю.Б.“ АД ***, и ответниците В.Н.В. с ЕГН **********,*** и П.В.Н. с ЕГН **********,*** /конституирана в хода на производството като наследник на И.Н.В. с ЕГН **********/ Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът претендира от В.В. сумите:

- 185 938,90 лева, частично от 213

084,84 лева – главница за периода 23.01.2016г.-12.01.2021г. по сключен договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот №HL8974/18.05.2006г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането;

- 56 871,68 лева, частично от

219 460,73 лева – възнаградителна лихва за периода от 23.01.2018г.-12.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането;

- 42 854,71 лева, частично от 71

912,65 лева – неустойка

/санкционна лихва/ за периода от 23.01.2018г.-12.01.2021г.;

- 876,12 лева

– такси за управление за периода

23.05.2018г.-12.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането;

- 147,78 лева

– застрахователни премии за периода 18.04.2018г.-12.01.2021г. ., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането;

- 875,93 лева

– такси за нотариално покана и за подновяване на ипотеката, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 12.01.2021г,. до окончателното изплащане на вземането;

Първоначално исковете са предявени солидарно срещу В. и И.В./майка на В.В., за която ищецът твърди, че е встъпила в дълга по договора за кредит от 18.05.2006г./. В хода на процеса И.В. е починала и на нейно място е конституирана нейната наследница - другата й дъщеря П.Н.. От последната ищецът претендира разделно по ½ от горните суми.

В исковата молба са изложени твърдения за сключен между ищеца и В.Н.В. договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL8974/18.05.2006г., по силата на който банката предоставила сума в размер на 225 132,00лева, който е изменен и допълнен с допълнително споразумение от 07.09.2006г., анекс от 29.07.2009г., допълнително споразумение от 13.09.2010г. и договор за встъпване в дълг от 12.06.2009г. С последния договор И.Н.В. поела задължение като съдлъжник да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения, произтичащи от договора за кредит. Поради забава в плащанията на 112 вноски за главница, считано от 23.09.2011г. и 122 вноски за лихва, считано от 23.11.2010г., и на основание чл.19. вр. с чл. 18, ал.1 от договора банката обявява договора за предсрочно изискуем с исковата молба. След смъртта на съдлъжника И.Н.В. осъдителните искове са насочени срещу П.В.Н..

Ответниците в писмените си отговори изразяват становище за неоснователност на исковете. Правят възражение за погасяване на вземанията на банката по давност, която е започнала да тече от 30.09.2011г., когато е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20118580401115 на ЧСИ У.Д., образувано въз основа на изп.лист, издаден по гр. дело №13361/2011г. на основание заявление по чл.417 от ГПК, с което банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Считано от 30.09.2011г.- датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, договорът за кредит е прекратил своето действие, поради което не дължат такси и лихви до договора.

Излагат, че е подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело№13361/2011г. на СРС, като е образувано гр.д.№399/2012г. по описа на СГС, 21-ви състав, като същите суми са предмет и на настоящото производство. По посоченото дело е постановено решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК поради ненастъпила предсрочна изискуемост.

Като наследници на И.В., правят възражение за неспазен срок по чл.147, ал.1 от ГПК при предявяване на иск срещу нея. Излагат съображения за нищожност на чл. 4, ал.1 и чл.6, ал.1 от договора за кредит, тъй като не са уредили изрично вида на лихвата и вида на вноските.

Твърдят, че не е подписан погасителен план в деня на сключване на договора, както и методологията за изменение на

БЛП. Възразяват за неизпълнение на преддоговорното задължение на банката да предостави ясна и изчерпателна информация. Твърдят, че договорът и анексите към него са нищожни, тъй като липсва погасителен план, поради противоречие с добрите нрави и със закона, както и поради неравноправност, поради предвидената в чл.13, т.3 възможност за банката да променя БЛП и останалите разходи по кредита на непредвидено основание.

Предявяват възражение за нищожност на конкретни разпоредби в договора за кредит, на допълнителното споразумение и договора за встъпване в дълг.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото са събрани писмени доказателства, три заключения към СГЕ, едно основно и едно допълнително заключение към ССчЕ.

Установява се, че между „Ю.Б.“ АД, като кредитодател, и В.Н.В., като кредитополучател, бил сключен договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот №8974/18.05.2006г. за сумата 225 132 лева, с период за връщане 244 месеца, на месечни вноски, при договорна лихва за първите 3 години 5,5%, за следващите – 7,9 %, а при просрочие или обявяване на предсрочна изискуемост договорната лихва с наказателна надбавка от 10 пункта.

При непогасяване на която и да вноска или неизпълнение на друго задължение банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.

Към договора от 18.05.2006г. били сключени допълнително споразумение от 07.09.2006г., с което страните уговорили в случай на предсрочна изискуемост на кредита по този договор, възможност на банката да направи предсрочно изискуеми всички останали отпуснати кредити; договор за встъпване в дълг по № HL8974/12.06.2009г., с който в дълга по договора за кредит от 18.05.2006г. встъпила И.Н.В., майка на кредитополучателката, анекс от

29.07.2009г. за промяна на обслужващата банкова сметка; ***.09.2010г., с което страните констатирали, че кредитополучателят изпитва временни затруднения да погасява вноските по кредита и се съгласили за период от 12 месеца кредитът да се погасява при облекчени условия, но към главницата след изтичането на периода на облекчено погасяване да се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва, като към това споразумение бил приложен и нов погасителен план от същата дата с изчисление на задълженията след прибавяне на непогасената лихва към главницата.

През

2011г. между страните било проведено предишно производство относно вземанията на банката по процесния договор за кредит – въз основа на заявление по чл.417 ГПК, подадено от „Ю.Б.“ АД, било образувано заповедно производство по ч.гр.д. №13361/11 на СРС, 41 състав и издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който банката образувала изп.д. № 1115/2011г. на ЧСИ Д.. На длъжниците била връчена покана за доброволно изпълнение на 30.09.2011г. и в срока по чл.414 ГПК те възразили срещу заповедта. Било образувано производство по чл.422 ГПК – гр.д. №399/2012г. на СГС, 21 състав. На 05.04.2012г. В.В. получила препис от исковата молба, с която банката обявила предсрочната изискуемост на задълженията по договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот №8974/18.05.2006г. С влязло в сила решение на 11.09.2017г. по гр.д. №399/2012г. на СГС, 21 състав, исковете били отхвърлени, тъй като се установило, че банката не била обявила предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Съгласно основното заключение към ССчЕ, към 12.01.2021г. – датата на исковата молба – неплатеният остатък от главницата е в размер на 185 938,99 лева, която включва сумата 56 818, 82лв. – 60 бр. неплатени вноски за периода 23.01.2016г.-12.01.2021г., и неплатен остатък за целия предходен период – 23.02.2011-12.01.2021г. - от 129 120,17 лева. Посочени са и останалите задължения съобразно погасителния план от 13.09.2010г.

Следва да се посочи, че периодът преди началото на исковия /тоест преди 23.01.2016г./ не е заявен с исковата молба, поради което и неплатените изискуеми суми преди 23.01.2016г. не са предмет на настоящото производство. Съобразно диспозитивното начало, предмет на настоящото производство са само задълженията за периодите, описани в исковата молба, но не и за предходни или последващи такива.

В допълнителното заключение към ССчЕ е изготвен погаситетелен план без капитализиране на лихвите и са направени изчисления за дължимите суми съобразно направеното възражение за давност.

Съгласно заключенията към СГЕ с в.л. Т. и с в.л. М. ответницата В.Н.В. е изпълнила подписите в договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот №8974/18.05.2006г., в допълнително споразумение от 07.09.2006г., в анекс от 29.07.2009г., в допълнително споразумение от 13.09.2010г., в допълнително споразумение без дата от 2009г. на л.146-л.147 от делото, в погасителен план от 13.09.2010г., в искане до „Ю.Б.“ АД на л.162 от делото.

Съгласно заключението към СГЕ с в.л. Т. И.В. е положила 3 бр. подписи в допълнително споразумение от 13.09.2010г. Не е възможно да се отговори дали В. и И.В.са положили подписи в договор за встъпване в дълг от 12.06.2009г., тъй като не е представен оригинал на документа.

Съгласно заключението към СГЕ с в.л. Ц. подписите, положени в договор за встъпване в дълг от 12.06.2009г. са ксерокопия на подписи, които са изпълнени от И.В..

От правна страна съдът намира следното:

Относно приложимото право съдът намира, че приложимата материално-правна уредба е тази, която е действала към датата на сключване на договора – 18.05.2006г. Към тази дата в сила са Търговският закон и Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия /отм./, като за случая значение има чл.35 ЗЗППТ/отм./, съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Действащият Закон за защита на потребителите е в сила от по-късна дата – 10.06.2006г., Законът за кредитните институции също е в сила от по-късна дата – 01.01.2007г., както и Законът за потребителския кредит /отм./, който е в сила то 01.10.2006г., поради което разпоредбите на тези нормативни актове не са приложими към настоящия случай.

Относно действителността на договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот №8974/18.05.2006г. – ответникът е направил възражение на нищожност на целия договор и на отделни негови клаузи. Клаузите на чл.4, ал.5 и чл.7, ал.3 /в договора има грешка в номерацията – два пъти е посочена клауза под №6/ касаят възможност на банката едностранно да променя базовия лихвен процент, а чл.12 – едностранно да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, без да е посочена методология или условия, при които такива промени са допустими. Тези клаузи представляват уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като не се доказва те да са уговорени индивидуално, поради което същите са неравноправни и нищожни на основание чл.37, ал.1 ЗЗППТ /отм./. Това не се отразява върху размера на задълженията на кредитополучателя, тъй като по делото не се установява банката едностранно да е променяла БЛП или условията, лихвите, таксите и комисионните по Тарифата, по различен начин от този, уговорен в договора. В останалата част договорът от 18.05.2006г. е действителен и обвързва страните.