Решение № 86 от 20.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 86 г*****, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20245500900233 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК.

Ищецът посочва, че въз основа на Изпълнителен лист издаден на 06.02.2023г. от Софийски районен съд, 125 състав по гр. д. № 29617/2020 г. и по г.д. № 53358/2020 г. и Изпълнителен лист издаден на 21.02.2023 г. от Софийски съд, 125 състав по г.д. № 53358/2020 г. и по г.д. № 7868/2021 г. на СГС ІІІ-В състав е образувано от „** като взискател изпълнително дело № *****, при частен съдебен изпълнител ***, peг. №***.

За обезпечаване на вземанията по горецитираното изпълнително дело, на основание молба на взискателя, чрез ЧСИ *** е наложен запор върху дружествените дялове, притежавани от „**, ЕИК **, от капитала на „**, ЕИК *****. Запорът е вписан в системата на Търговския регистър под №20211118140522, в полза на „** по изп. дело № *****, обезпечавайки вземане в размер на 278 078.02 /двеста седемдесет и осем хиляди седемдесет и осем лева и две стотинки/, от които 8092.90 лв. главница, законна лихва 3 500 лв. за периода 14.10.2019 г. - 06.11.2023 г., главница 7 746.86 лв., законна лихва 2 771.55 лв. за период 09.07.20 г. - 06.11.2023 г., присъдени разноски 9 193.60 лв., 2 950.00 лв. разноски по изп. дело, такси и разноски в размер на 13 086.68 лв. съгласно ТТРЗЧСИ и присъединени публични вземания в размер на 230 736.37 лева с описание „**, част от капитала, на която съответства запорирания дружествен дял с размер 60 лева от капитала в размер на 100 1 лева.

Ищецът твърди, че въз основа на издаденото му удостоверение от ЧСИ *** е овластен да предяви настоящия иск за прекратяване на „** , ЕИК *****.

Намира, че са налице изискуемите предпоставки за прекратяване на търговското дружество, а именно: висящо изпълнително дело за вземане на ищеца срещу дружеството; изпълнението е насочено върху дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на съдружника към трето лице, взискател по образуваното изпълнително дело, като е наложен запор върху дела на съдружника-длъжник, вписан в Агенцията по вписвания; направено е изявление за прекратяване на дружеството, връчено на същото от съдебния изпълнител; липса на плащане и погасяване задължението по изпълнителното дело.

Твърди, че до момента не е налице извършено плащане от длъжника, поради което смята, че при уважаване на иска му, в производството по ликвидация на дружеството би могъл да удовлетвори част от вземането си.

Моли, да се постанови Решение, с което на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК да се прекрати „ **, ЕИК *****.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът възразява срещу така предявения иск, като счита същият за недопустим, съответно за неоснователен. Излага следните аргументи:

І.Недопустимост на производството по чл. 517, ал. 3 ГПК.

Намира, че не са налице изискуемите предпоставки за прекратяване на търговското дружество. Твърди, че „** не е получавало изявление на взискателя за прекратяване на дружеството съгласно чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК.

Излага доводи, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 3 ГПК е наличието на изявление на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в търговско дружество.

Посочва, че това изявление на взискателя е адресатно, като същото следва да бъде връчено на дружеството, подлежащо на прекратяване. Заявява, че за удостоверяване на това обстоятелство съдебният изпълнител издава удостоверение, в което се посочва кога и на кого (съответно в какво качество) е връчено съобщението на дружеството. Отделно от това сочи, че съдебният изпълнител следва да издаде постановление, с което да овласти взискателя да 2 предяви иск съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК. Посочва, че двата документа са отделни и отразяват различни обстоятелства по изпълнителното дело - в този смисъл Н., Д.; И., Д. Изпълнително производство по ГПК и ЗОЗ. Текст, съдебна практика и авторски коментар. Второ преработено и допълнено издание. Сиела, 2017 г., с. 488.

Твърди, че посочените предпоставки в случая не са спазени. Посочва, че няма данни по търговско дело № 233/2024 г. да е приложено удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, което да удостоверява кога и на кого е връчено изявлението на взискателя за прекратяване на „**. Сочи, че констатациите в т. 4 от Постановление с изх.№ 9144/06.11.2023 г. по ИД 636/2021 г. по описа на ЧСИ-*** не могат да обусловят удостоверяването на обстоятелствата около връчването на изявлението по чл. 517, ал. 3. изр. 1 ГПК.

Отбелязва, че по делото не е приложено нито съобщение, което да удостоверява извършеното връчване, нито друг сходен документ. Заявява, че ако такова съобщение е действително приложено, от него щеше да е видно кога на кое лице и в какво качество е връчено твърдяното изявление на взискателя за прекратяване на „**. Доколкото данни за това не са налични по делото, оспорва твърдяното връчване на подобно изявление от взискателя.

На следващо място, дори да се приеме, че удостоверяване на тези обстоятелства е налице, счита, че твърдяното връчване е нередовно. Твърди, че ответното дружество не е получавало никакво изявление от взискателя, връчвано чрез ЧСИ ***. Оспорва пълномощното, дадено на лице с имена л.г.

С.ова, както се твърди в т.4 от Постановление с изх.№ 9144/06.11.2023 г.

Заявява, че дори по делото да се приеме, че е налице редовно връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството, счита, че не са спазени правилата за местна компетентност по отношение на твърдяното връчване.

Посочва, че местната компетентност на ЧСИ *** обхваща района на Софийски градски съд. Сочи, че според ищеца и съгласно обективираното в т.

4 от Постановление с изх.№ 9144/06.11.2023г. е извършено връчване на ответника, който е със седалище в г*****.

Намира, че съдебният изпълнител в този случай е превишил правомощията си съгласно своята местна компетентност. Заявява, че дори да се установи, че действително е извършено връчване на изявлението на 3 взискателя - ищец, счита това действие за нередовно.

II. Предявеният иск за прекратяване на „** е неоснователен:

Посочва, че съгласно съдебната практика: „Крайната цел на иска по чл.

517, ал. 3 ГПК е да се постигне удовлетворение на кредитора чрез изпълнение върху дружествения дял на съдружника, а не прекратяване на търговското дружество – ответник - в този смисъл Решение № 149 от 22.02.2016 г. по т. д.

№ 1747/2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение. Заявява, че в случай, че дружеството, подлежащо на прекратяване, няма средства, които да заплати на съдружника-длъжник, безпредметно е прекратяването на това дружество, „** няма средства, които да заплати на „**, представляващи равностойността на дружествения дял на това лице. Посочва, че в този случай длъжникът по изпълнителното производство не се явява кредитор на дружеството, подлежащо на прекратяване. В този смисъл: Дружеството с ограничена отговорност - ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК, не дължи на взискателя - ищец изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника - длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът превишава активите на дружеството. - Решение № 149 от 22.02.2016 г. по т. д.

№ 1747 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.

Счита, че в настоящия случай е налице тъкмо това обстоятелство.

Намира, че пасивът на „** превишава актива му, поради което искът за прекратяване на това дружество съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК се явява неоснователен.

Моли, след като съдът се увери в основателността на релевираните твърдения и направените възражения, да се прекрати производството като недопустимо поради липса на връчване на изявлението на взискателя-ищец за прекратяване на дружеството „** съгласно изискванията на чл. 517, ал. 3, изр.

1 ГПК.

Моли, в случай, че не се прекрати образуваното дело като недопустимо, да се отхвърли иска на ищеца на основание чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като „** няма средства, които да изплати на длъжника „**.

Претендира сторените от ответника разноски в производството, включително за адвокатско възнаграждение.

4

По делото е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която посочва, че доводите в отговора на исковата молба са неоснователни.

Твърди, че представеното постановление има характера на официален удостоверителен документ и съобразно предвиденото в чл. 179 ГПК съставлява доказателство за извършените от ЧСИ ***, peг. № 788 действия, за извършените пред ЧСИ ***, peг. № 788 изявления и действия. Сочи, че те изцяло покриват хипотезата на чл. 517, ал.3 ГПК - ищецът е кредитор па „** и е снабден с изпълнителни листове, издадени по гр.д. № 29617/2020 г. на Районен съд **, 125 състав и по г.д. № 7868/2021 г. па СГС III В състав. По искане па ищеца е образувано изп. дело № 202117880400636 при ЧСИ ***. По изпълнителното дело е наложен запор върху дружествения дял на „** в „** и запорът е вписан в ТР. Твърди, че на 07.01.2022 г. е връчено изявление на ищеца за прекратяване участието на длъжника в дружеството и от връчването са изминали три месеца. Посочва, че взискателят „*** е овластен от ЧСИ *** да предяви иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК. Заявява, че е безспорно, че процесните суми се дължат, като същите не са погасени от длъжника.

Счита, че е неоснователен довода, че не са спазени правилата за местна компетентност за извършено връчване на изявлението на взискателя на ответника, видно от удостоверение изх. № 5639/09.07.2024 г. по изп. д.

№636/2021 г. на ЧСИ ***, установяващо, че връчването е станало чрез ЧСИ ***** peг. № 756 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора на основание възлагателно писмо.

Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителна искова молба, с който възразява срещу твърденията на ищеца, като поддържа подадения писмен отговор от 03.06.2024 г. Излага следните аргументи:

Твърди, че липсва удостоверителен документ относно извършеното връчване на изявление по чл. 517, ал. 3 ГПК.

Сочи, че ищецът прилага удостоверение с изх.№ 5639/09.07.2024 г., издадено от ЧСИ *** след подаване на писмения отговор на искова молба по настоящото дело. Посочва, че удостоверението инкорпорира твърдения относно връчването на „изявление от 09.12.2021г.“ на ответника чрез възлагателно писмо до ЧСИ-*****.

Счита, че представеното от ищеца удостоверение на първо място противоречи на нормата на чл. 372, ал. 2 ГПК. Намира, че ищецът не може да 5 представя доказателства с допълнителната искова молба, които е могъл да представи по-рано с подаването на исковата молба.

На следващо място посочва, че са налице противоречия в посочените в това удостоверение обстоятелства и дати. От една страна на 17.12.2021 г. е изпратено възлагателно писмо до ЧСИ-*****. От друга страна на 04.01.2023 г. се твърди, че е върнато цитираното изявление като връчено.

Заявява, че връчването пък се твърди, че е станало на 07.01.2022г. Счита, че това тотално различие в удостоверените дати не кореспондира и на представеното от ищеца с исковата молба постановление.

Накрая сочи, че в представеното удостоверение се посочва, че се връчва „изявление от 09.12.2021 г.“. Счита, че не е ясно нито какво е това изявление, нито какво съдържа. Отбелязва, че посоченото изявление може да се отнася до разнопосочни факти. Счита, че ищецът трябва да докаже уведомяването на ответника относно конкретни обстоятелства, което същият не е сторил.

С оглед на всичко това, оспорва представеното от ищеца удостоверение с изх. № 5639/09.07.2024 г. Поддържа, че ищецът не представя нито съобщение, което да удостоверява извършеното връчване, нито друг сходен документ.

Доколкото данни за това не са налични по делото, оспорва твърдяното връчване на подобно изявление от взискателя, като счита, че настоящото дело следва да се прекрати като недопустимо на това основание.