Решение № 1650 от 09.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1650 гр. Плевен, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря Габриела Ст. ***а като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20224430101587 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от „***“ *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „***“ №***, представлявано от изпълнителния директор Й. *** срещу Й. П. К. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Плевен, бул „***“ №***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 744,43 лева за консумирана топлинна енергия, от които 641,96 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., както и 102,47 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 07.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 7895/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му 1 и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу което в срок е постъпило възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответника като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № ***, находящ се в гр. Плевен, бул „***“ №***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „***“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „***“ бр.***/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 7895/2021 г.

2 извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си.

Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 632,14 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 9,82 лева. Твърди се, че в имота на ответника няма монтирани ИРУ и водомери. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски. Моли съда да остави без уважение възражението на ответника за изтекла погасителна давност.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на ИМ. Твърди, че искът е неоснователен, поради което моли съда да отхвърли същия. Не отрича факта, че е собственик на процесния имот. Твърди, че същия не е топлоснабден, тъй като същия обективно не получава част от ТЕ, отдадена от хоризонтални и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което счита, че е налице пълна липса на потребление на ТЕ. Оспорва механизма на определяне на размера на претендираното вземане. Излага, че неоснователността на главния иск предпоставя и отхвърлянето на иска за присъждане на мораторна лихва. Прави възражение за изтекла давност за вземането за м. ноември 2018 г.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Не отрича факта, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, но твърди, че в имота не се ползва нито отопление, нито топла вода. Твърди, че по делото не са представени доказателства защо се приема, че отопляемия обем на сградата е този, който е, което също е конкретно число, което не е доказано.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 7895/2021 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума от 4955,49 3 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2005 г. до 30.04.2021 г., както и 4737,68 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.08.2005 г. до 07.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата – 21.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 193, 86 лв. – внесена държавна такса и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение . Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 4563/22.12.2021 г., срещу която в срок е постъпило възражение, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** – Плевен” *** на потребители в гр. Плевен, публикувани във в. *** и в. ***, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.

От приложената по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период.

Установява се от представения по делото НА за покупко- продажба на недвижим имот №***, рег. №***, дело *** от *** г. на нотариус *** с рег. № *** на НК ***, с район на действие ПлРС, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.

Приобщени като доказателство по делото е и договор №*** от *** г., и споразумителни протоколи към него, от които се установява, че е възложено на „***“ *** да извършва услугата индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл и издаване на индивидуални сметки по отношение на сградата ЕС.

Приобщено като доказателство по делото е и писмо от ищеца до ответника от 18.09.2020 г., в което му е обяснено как е изчислена претендираната от него сума.

Изслушани по делото са и заключенията по допуснатите от съда ССЕ и СТЕ, от които съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.

4

От заключението по допуснатата ССЕ се установява, че: размерът на главницата, представляваща стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 641,96 лева; че дружеството за дялово разпределение е „***“ ***; че в имота няма водомер и няма налични по данни на толинния счетоводител уреди; че обема на сградата по проект е 432м3, на база на който е изчислена топлинната енергия отдадена от сградна инсталация; че не е начислявано отопление от щранг лира; че върху процесната главница от изискуемостта на отделните плащания е начислена лихва, която за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 102,47 лева; че няма отразени плащания за процесните месеци.

От заключението по допуснатата СТЕ се установява че: сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция; че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила през процесния период; че разпределението на ТЕ за процесния период е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката- Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от наредба за топлоснабдяване №*** от *** г. и Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. да топлоснабдяването; че разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани; че отделните компоненти на индивидуалната сметка е за ТЕ за сградна инсталация и услуга дялово разпределение; че отчитането на общата ТЕ в АС става посредством търговски уред – топломер; че съгласно нормативната база същият е преминал изискващите се държавни проверки; че монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя.

В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че процесния апартамент участва със своя отопляем обем само в разпределението на ТЕ от сградна инсталация. Излага, че отопляемият обем е изчислен на база на представения технически проект част „архитектура“ при пускане на абонатната станция, които са представени на ищеца.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по 5 реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***-Плевен” ***, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника, срещу която в срок е постъпило възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По делото не е спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, бул „***“ №***.

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „***“ ***. Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.