Разпореждане № 23548 от 14.10.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 23548 гр. София, 14.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. Ш. като разгледа докладваното отС. Ш. Частно гражданско дело №

20211110158075 по описа за 2021 година

Двустранната сделка е материализирана на документ със шрифт по-малък от 12 (вероятно около 8) – за сравнение, това разпореждане е със шрифт 12 (основния тест, за разлика от цитатите, които са на 10).

Съдът може и служебно да констатира наличие на неравноправна клауза, стига да уведоми страните, че този въпрос влиза в предмета на делото (Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д.

№ 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори).

Информацията по ал. 1, 2, 9 и 13, както и общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 (чл. 5, ал. 4 от ЗПК). Под общи условия в случая се разбират клаузите на самата сделка.

Същевременно обаче от представените по делото от ищеца договор, общи условия и погасителен план е видно, че е налице нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото текстът на договора и общите условия е изписан с шрифт, значително по-малък от 12, а погасителният план е нечетлив почти изцяло поради дребния шрифт. Не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, а именно всяка страница на общите условия, неразделна част от договора за потребителски кредит, да е подписана от страните. Съобразно извода за несъответствие на договора с изискванията, предвидени с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит е недействителен при неспазване на изчерпателно посочените 1 изисквания. Съгласно чл. 23 от ЗПК, ако договорът е недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 20 000 лв., от която съобразно заключението на вещото лице по СЧЕ, са извършени погашения в общ размер 5230, 80 лв.

Крайният срок за издължаване на сумата по кредита е 21.01.2024 г., като в исковата молба се твърди настъпила предсрочна изискуемост на 13.02.2018 г. От заключението на вещото лице по СЧЕ се установява, че след 21.03.2017 г. няма извършени плащания по главницата, тоест кредитополучателят е изпаднал в забава от 21.04.2017 г. Налице е неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита като предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост съобразно чл. 16, ал. 2а от договора - Решение № 20 от 8.01.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1686/2019г.

Не е ясно, ако договорът е недействителен – чл. 23 от ЗПК, а се признава, че има плащания, то в какъв размер би била дължимата чиста главница. Арг. в тази насока са и нормите на чл.

162 и чл. 195, ал. 1 от ГПК, които са неприложими в това производство. Съответна аргументация е изложена и в т. 4 от ТР № 1 от 28.12.2005г. по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК на ВКС (например: О. на СГС от 22.10.2010г. по гр.д. № 11683/2010г. – в производството по чл. 417 от ГПК не се уважава искане за неустойка, ако тя е определяема. Същото се отнася и за лихвите - О. на СГС от 02.03.2011г. по ч.гр.д. № 2499/11г.).

С оглед посоченото, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявлението по чл. 417 от ГПК на „фирма“ АД, ЕИК ....., по отношение на Я.Н.К. АНК. С., ЕГН **********.

Съдът на основание чл. 415 от ГПК указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса Разпореждането, може да се обжалва с частна жалба от ЗАЯВИТЕЛЯ в едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2