Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 31.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 40/2025
Вид
Решение № 97
Подписан
31.03.2025
В сила
31.03.2025
Състав
Румяна Бончева Пенева, Трифон Иванов Минчев, Иванела Атанасова Караджова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. С.З., 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря В. Ст. Пеева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20255501000040 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Д.“ АД - гр. С. против Решение №114/20.11.2024г., постановено по гр.д. № 418/2023г. по описа на Районен съд – Г., с което е осъден въззивника да заплати на въззиваемата В. Б. М., с постоянен адрес: обл. С.З., общ. Г., с. А., обезщетение по чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинените й на 01.08.2021 г. неимуществени вреди, вследствие ПТП, а именно: сумата в размер на 8750 лева (частичен иск от общо сумата от 30 000 лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 01.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2023 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над 8750 лв. до претендираните 10 000 лв. (частичен иск от общо сумата от 30 000 лв.) като погасен поради плащане. Със същото решение е осъден въззивника да заплати на В. Б. М. законната лихва върху сумата от 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) за периода от 27.03.2023г. до 06.11.2023 г., както и са присъдени разноските по делото.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е осъден, да заплати на въззиваемата - В. Б. М. сумата над 6750 лв. до 1 присъдените 8750 лв., частичен иск от 30 000 лв. (т.е. за 2 000 лв.) застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху сумата от 1250 лв. за периода от 27.03.2023г. до 06.11.2023г. Счита решението в тази част за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалният и процесуален закон, както и необосновано. Във въззивната жалба излага подробни оплаквания като прави искане за събиране на доказателства пред въззивното производство с оглед твърдени процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Претендират се направените разноски по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия по тази жалба – В. Б. М. чрез адв. З.. Изложени са подробни съображения във връзка с направените във възивната жалба оплаквания. Посочена е съдебна практика.

Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД..

По делото не е спорно, че на 01.08.2021 г. около 10:50 часа, на път ПП 15, км. 267+186 между с. Р., общ. Д. и с. Б., общ. О. е възникнало ПТП между л.а. „Пежо 307“ с per. № **, собственост на и управляван от съпруга на ищцата- С.М. М. и л.а. „Сузуки Балено“, с per. № **, собственост на Н.Д.Д., управляван от Р.И.Б..

Не е спорно също, че ищцата В. Б. М. по време на ПТП е била пътник в л.а. „Пежо 307“ с per. № **. За възникналото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица Рег. № 254р-24086/02.08.2023 г. и е образувано досъдебно производство № 438/2021 г. по описа на РУ Д., пр.пр.№ 1436/2021 г. на ОП Х. за това че на 01.08.2021 г. на път ПП 1-5, км. 267+186 между с. Р., общ. Д. и с. Б., общ. О., при управлението на л.а. марка „Сузуки Балено“ с рег. № **, Р.И.Б. като е нарушил ЗДвп и ППЗДвП по непредпазливост е причинил ПТП, при което е настъпила смърт – престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“, вр. с чл.342, ал.1 НК.

От представеният по делото препис от постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.05.2023 г. на ОП Х., се установява, че причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е загубата на 2 контрол над управлението на л.а. „Сузуки Балено“ от страна на водача Р.Б. и навлизането му в насрещната пътна лента за движение, при което е реализиран сблъсък с насрещно движещия се автомобил, в който е пътувала ищцата.

Вследствие на това на ищцата е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК, изразяващо се в контузия на главата – разкъсно контузна рана в областта на десен горен клепач, кръвонасядане на челото, мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, охлузване в областта на десния раменен пояс и кръвонасядане на двете подбедреници. Наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.

По делото не се спори, че към датата на ПТП – 01.08.2021 г. л.а. „Сузуки Балено“ с per. № **, собственост на Н.Д.Д., има валидна застраховка „Гражданска отговорност” със „Д.“ АД, полица № BG/08/120002248025, валидна до 11.08.2021 г.

По делото са събрани гласни доказателства от свидетели очевидци С.М.

М. и Г.Д.К.. Св. С.М. М. е водача на л.а Пежо, в който е пътувала ищцата. От неговите показания е видно, че на излизане от с. Р. е видял, че от завоя с висока скорост идва автомобил. Видял е, че колата излиза извън банкета и е намалил изцяло скоростта на управлявания от него автомобил, като направо е спрял колата. Сочи, че другата кола ги е ударила. Свидетелят установява, че ищцата е седяла отзад и е пострадала най-много, клепача й бил ударен.

Свидетелят установява, че на следващия ден след катастрофата посетил ищцата в болницата, като нараняванията й били много – десния й клешач целия бил отворен и сцепен и цялата е била синя. След изписването от болницата имала множество оплаквания – посетила е очен лекар, психолог, правила е ЯМР. Свидетелят сочи, че ищцата не се е възстановила от травмите и продължава да носи яка, заради болките във врата.

От показанията на св. Г.Д.К. е видно пък, че след катастрофата ищцата се е оплаквала от болки в ръката, врата, шията, главата, силно главоболие около окото. Установява също, че ищцата носи яка заради болките във врата.

Сочи, че ищцата е направила два ЯМР, които са установили дискова протрузия на ниво С5-С6 и херния на ниво С6-С7. Свидетелят установява, че ищцата е посещавала и психиатър, защото не се чувствала добре, постоянно плачела и била комплексирана от външния си вид.

3

За установяване на механизма на ПТП е прието и заключение на САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. От същото се установява, че причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е загуба на контрол над управлението на МПС, управлявано от Р.Б. и напускане платното за движение надясно по посока на движението си. Лекият автомобил Сузики Балено е навлязъл в лентата за насрещно движение при наличие на насрещно движещо се МПС - в случая управляваното от съпруга на ищцата Пежо. Посоченият от вещото лице механизъм напълно съответства на събраните гласни доказателства от св. С. М.. Вещото лице установява, че водачът на л.а. Сузуки Балено не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява, при което не е запазил разположението на автомобиола си възможно най-вдясно по платното за движение, в резултат на което е напуснал платното за движение надясно спрямо първоначалното си положение, преминал е през зачъкалено уширение на пътя, върнал се е, като е преминал през западната пътна лента и е навлязъл в лентата, предназначена за насрещно движение. Вещото лице посочва, че водачът на л.а Пежо, в който е пътувала ищцата е нямал техническа възможност да предотврати ПТП, въпреки, че е предприел намаляване на скоростта на движение с намерение да спре. От това следва еднозначен извод, че виновен за настъпване на ПТП е водача на л.а Сузуки Балено – Р.И.Б..

От заключението на СМЕ се установява, че ищцата В. Б. М. е претърпяла увреждания – контузия на главата, разкъсно-контузна рана в областта на десен горен клепач, контузионно кръвонасядане на челото, мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, охлузване в областта на десния раменен пояс, кръвонасядане по дисталната част на двете подбедрици, охлузване по дясната гръдна половина и дискови протрузии на нива С4-5, С5-6 и парамедианна лява дискова херния на ниво С6-7, стенозираща предното субарахноидно пространство. Идентични /без дисковите протрузии на нива С4-5, С5-6 и парамедианна лява дискова херния на ниво С6-7, стенозираща предното субарахноидно пространство – констатирани по късно след оплаквания на ищцата от болки в шията и врата/ са и констатираните травматични увреждания в Епикриза изх.№ 10781/2021 г. на Неврохирургия МБАЛ Х. АД и Епикриза изх.№ 10968/2021 г. на Очно отделение МБАЛ Х. АД. Дисковата протрузия на ниво С5-С6 и лява парамедианна дисквова херния на ниво С6-С7 са констатирани в Протокол – 4 изследвания от 27.01.2022 г. /л.34/ и МРТ-изследване от 07.03.2023 г./. Вещото лице дава заключение, че описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети от вътрешния интериор на л.а „Пежо 307“, в който е пътувала ищцата. В т.1 на заключението са описани травмите и възстановителния период. Според вещото лице д-р Сурчев, при процесното ПТП е имало пореди от удари, като при първия удар ищцата е политнала напред и наляво, при което се е получило кръвонасядането на долната част на двете подбедреници, а при завъртане на автомобила / втория удар/ - на дясно към задната дясна врата, поради което се е ударила в дясната задна врата и прозорец. Вещото лице сочи, че при този удар са се получили първите 5 травми /в т.1 от заключението/. Вещото лице установява, че охлузването на дясната гръдна половина от гръдния кош е белег за „коланна“ травма. В съдебно заседание от 29.02.2024 г. на зададени въпроси от страните вещото лице пояснява, че вратната ригидност е рефлекторна реакция, която се появява на по-късен етап. Вещото лице сочи, че първите месеци след ПТПто ищцата е била в пасивен леглови режим, като намалената подвижност е прикривала болестния симптом. След като ищцата е започнала да се изправя, на по-късен етап се е появила рефлекторна реакция – вратната ригидност. От заключението на допълнителната СМЕ се установява, че при ищцата се касае за лека към средна степен на мозъчно сътресение, презентиеращо се с главоболие, световъртеж и гадене. Според вещото лице функционалните нарушения отшумяват до 30 дни.

По делото се установява, че ищцата е подала уведомление за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на 24.03.2023 г., получено от ответното дружество на 27.03.2023 г.. По образуваната ликвидационна преписка № 211449306/27.03.2024 г., ищецът е уведомен от ответното дружество, че изразява готовност да изплати обезщетение в размер на 8000 лв..

По делото е представено банково бордеро, от което се установява, че на ищцата е изплатена сума в размер на 1250 лв. Това обстоятелство не е спорно, тъй като се признава от ищцата и се претендира сумата в размер на 8750 лв. като неплатена от общо претендираната частично сума в размер на 10 000 лв. от 30000 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните 5 правни изводи:

Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно. Извънсъдебното плащане от страна на ответника по своя характер представлява признание, че са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността му в качеството му на застраховател. Спорни по делото са справедливия размер на обезщетението за имуществени вреди, включително наличието на принос на ищеца за настъпването на инцидента.

Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

С оглед събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че недоказано е останало възражението на ответното дружество и за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. В случая от заключението на съдебно- медицинската експертиза категорично е установено, че ищцата е била с поставен колан при настъпване на ПТП, в резултат от което е получила уврежданията на гръдния кош и на раменния пояс.