Решение № 69 от 15.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. В.Т., 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

ДИМО КОЛЕВ

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20224100500660 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С Решение № 686 от 08.06.2022г., постановено по гр. д. № ***/2021год. Великотърновският районен съд е приел за установено, че Р. М.

И., ЕГН ********** дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 206.87 (двеста и шест лева и осемдесет и седем ст.) лева – сбор от месечни абонаментни такси, такси за спиране на номер, лизингови вноски и допълнителни услуги по договори за мобилни услуги от 7.1.2019 г. с предпочетен номер *** и предпочетен номер *** и по договор за лизинг от 7.1.2019 г., по повод на които са издадени фактура № 7283443727/15.1.2019 г., фактура № 7283444130/15.1.2019 г., фактура № 7284766035/15.2.2019 г., фактура № 7284766901/15.2.2019 г., фактура № 7286041547/15.3.2019 г. и фактура № 7286035565/15.3.2019 г., както и сумата от 179.80 (сто седемдесет и девет лева и осемдесет ст.) лева – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 7.1.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на заявлението – 25.3.2021 г. до окончателното им изплащане, за 1 които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 944/2021 г. на Районен съд – В.Т., като е отхвърлил исковете за установяване дължимостта на сумата от 293.11 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 7.1.2019 г. с предпочетен номер ***, както и за сумата от 32.46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 7.1.2019 г. с предпочетен номер ***; осъдил е Р.

М. И., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 317.59 лева – разноски за исковото производство, както и сумата от 209.01 лева разноски за производството по ЧГД № 944/2021 г. на Районен съд – В.Т..

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от „Й.Б.“ ЕАД, гр. София, в охвърлителните части. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в тези части, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото.

Ответник жалба чрез назначения му особен представител оспорва изцяло жалбата.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.

Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна намира за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

Предявени са иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД – положителен установителен иск за установяване на вземане, 2 произтичащо от договор за мобилни услуги, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 944/2021г. на Районен съд – В.Т..

По гр. д. № ***/2021год. Великотърновският районен съд за да постанови атакуваното решение, с което по същество е отхвърлил частично предявения установителен иск основно се е аргументирал, че процесните суми не се дължат.

Аргументацията на районния съд е правилна.

Съгласно чл.92 от ЗЗД, задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая от приложения договор се установява, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни абонаменти до края на този срок, но не повече от три стандартни абонамента. В хода на производството обаче, от страна на ищеца не беше проведено надлежно доказване дали и кога са прекратени договорните правоотношения между страните и най-вече по какъв начин ищецът, който твърди да е упражнил правото си да прекрати договорите предсрочно, е уведомил за това другата страна. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне на договора е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на правоотношението.

В тази връзка, доколкото по делото не е уговорено друго между страните, надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. От страна на ищеца е представената покана за доброволно плащане, като със същата ответникът е предупреден, че договорите ще бъдат прекратени при продължаващо неизпълнение от негова страна. Не са налице обаче категорични доказателства, че въпросната покана е връчена на ответника, тъй като изпращането й до адреса на страната не е равнозначно на нейното получаване, а за да породи действие, едностранното волеизявление на ищеца 3 за разваляне на договора следва да е достигнало до ответника (арг. чл. 14 ал. 1 ЗЗД). Представеното удостоверение от „Т"“ АД не доказва връчване на поканата, а единствено че същата е достигнала до адреса на потребителя.

Нито в договорите за мобилни услуги, нито в приложимите общи условия обаче, страните са предвидили съобщенията между тях да се считат за връчени с достигане до адресите им. Подобно фингирано връчване, което е изключение от общите правила, предполага нарочното му уговаряне, а в случая такова липсва. Следователно, наличието на надлежно връчване на поканата предполага достигането й до адресата, каквото в случая не се доказа.

От друга страна, представеното удостоверение не може да служи като доказателство за връчване на процесната покана, тъй като в него е описана писмо с конкретен номер, какъвто липсва в представената по делото покана.

Следва да се има в предвид също, че удостоверението е издадено от изпълнителния директор на пощенския оператор, който обаче няма удостоверителни функции относно доставяне на писма и пратки. Последното действие може да се докаже с нарочна товарителница или с известие за доставяне, съставени от връчителя, който го е извършил. По тези съображения настоящият състав на съда намира, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати процесните договори преди изтичане на срока им. Този резултат не може да бъде постигнат и с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което освен, че е депозирано в съда след крайният срок на договорите, няма характер на отправено до длъжника волеизявление за прекратяване на договорната връзка между страните. Това следва от едностранния характер на заповедното производство и от факта, че на длъжника не се връчва препис от заявлението, а от заповедта за изпълнение. Съгласно трайната съдебна практика подобна роля може да изиграе само исковата молба, тъй като препис от нея се връчва на неизправната по договора страна, стига, разбира се, в нея кредиторът да се позова на последиците от прекратяването му. С получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договорната връзка, поради неизпълнение. В случая обаче препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез назначения му особен представител, след изтичане на първоначалния срок на договорите за мобилни услуги. Следователно по делото не се установи предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги, поради което в 4 ползва на ищеца не са възникнали претендираните вземания за неустойки в начислените размери от 293.11 лева – за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, равняваща се на сбора от три месечни абонаментни такси от по 22.49 лева (общо 67.47 лева) и сумата от 225.64 лева, представляваща разликата между стандартната цена на предоставеното устройство (без отстъпка) и дължимата обща преференциална цена, и от 32.46 лева - за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, равняваща се на сбора от три месечни абонаментни такси от по 10.82 лева.

Пред въззивната инстанция не се събраха доказателства, които да променят изводите на районния съд. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение.

В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС.

Водим от горното Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 686 от 08.06.2022г. постановено по гр. д. № ***/2021год. по описа на Великотърновския районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5