Решение № 686 от 08.07.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 911/2020
- Вид
- Решение № 686
- Подписан
- 08.07.2020
- Състав
- ВИДЕЛИНА СТОЯНОВА КУРШУМОВА СТОЙЧЕВА, НАДЕЖДА НАСКОВА ДЗИВКОВА, ТАНЯ БОРИСОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Закон за семейни помощи за деца
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
- чл.59 ал.9 · Семеен кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 686
08.07.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав
На 23.06.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 911 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. З.
К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адв.В.И., против решение № 4682 от 09.12.2019 г. постановено по гр.д.№4239 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, II бр.с., с което се изменя режима на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Ш. С.С., ЕГН: **********, постановен с влязло в сила споразумение от 21.03.2018г., постановено по гр.д. № 2682/2017г. по описа на Пловдивския районен съд, по следния начин: предоставя се упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата С. М. С., ЕГН
********** до промяна на обстоятелствата от значение за това като майката Д. З. К.,
ЕГН: ********** ще има право да вижда и взема детето Ш. С. С., ЕГН: ********** при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от
09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване при майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; майката Д. З. К. ще заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител С. М. С., издръжка в размер на 150,00 лева месечно, считано от
15.03.2019г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение Д. З. К. е осъдена да заплати на С. М. С. направените по делото разноски в размер на 730,00 лева.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, поради погрешна преценка от съда на установените по делото факти и обстоятелства, както и неправилно кредитиране на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че не са настъпили обстоятелства, обосноваващи промяна на режима на упражняване на родителските права. Оспорват се показанията на свидетелите на ищеца и се позовава на ангажираните от майката свидетелски показания относно полаганите грижи за детето. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което да се отхвърли предявения иск.
Претендират се разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. М. С., ЕГН
**********, с адрес:
***, чрез пълномощника по делото адв.С.Н., с който същата се оспорва като неоснователна. Намират се за доказани обстоятелства, обосноваващи упражняването на родителските права от бащата и родителския му капацитет за отглеждането на детето. Моли се за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноските за въззивната инстанция.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
На основание чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, както и по допустимостта му – в обжалваната му част, като по отношение на неговата правилност, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата съгласно постановеното по т.1 на Тълкувателно решение № 1/ 9.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, предвид че се касае за производство по промяна упражняването на родителските права по отглеждане и възпитаване на детето, личните отношения между детето и родителите и издръжката, в което съдът следи за интереса на детето.
При извършената служебна проверка на постановеният първоинстанционен акт, въззивният съд намира, че решението е валидно, а по отношение на неговата допустимост приема следното:
По делото от фактическа страна е установено, че страните са родители на малолетното дете Ш. С. С., родено на *** г. Със споразумение от 21.03.2018 г., одобрено по гр.д.№ 2682 по описа за 2017 г. на Районен съд – Пловдив, упражняването на родителските права върху малолетното дете са предоставени на майката, определено е местоживеене на детето при майката, определен е режим на лични отношения на бащата с детето и последният се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 140 лв., считано от 01.04.2018г. ведно със законните последици.
Бащата С. М. С. е сезирал районният съд с иск с правно основание чл.59 ал.9 СК за промяна упражняването на родителските права спрямо малолетното на страните дете, с искане до съда да бъдат предоставени на него, да се определи режим на лични отношения между майката и детето по преценка на съда, както и майката да заплаща издръжка за детето в размер на 150 лева месечно, считано от влизане на решението в сила.
В исковата молба ищецът твърди, че са налице основания за промяна на родителя, който да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете. Посочил е за постигнато между страните съгласие майката да се премести да живее на нов адрес в с.К., на който да осигури сносни условия на живот на детето и пространство, тъй като живеела с родителите си, нейният брат, снаха и двете им деца в порутена къща, състояща се само от две стаи. Поддържа се, че майката не е изпълнила тази уговорка с бащата, при което останала да живее с детето при неподходящи условия за неговото отглеждане в посоченото жилище, което е обитавано от осем човека.
Навежда и обстоятелството, че детето през голям период от време се отглеждало от бабата по майчина линия, тъй като майката на детето имало нов приятел, с който живеела в гр.С. и била в напреднала бременност с близнаци. Излага и обстоятелствата, че за детето не се полагат достатъчно грижи, тъй като след като го завел на лекар, същият открил, че детето имало въшки. Последният път когато отново взел дъщеря си, тя било болна с температура и хрема, завел я на лекар, който й изписал антибиотик. Намира за притеснително, че майката и нейните родители неглижират здравословното състояние на детето и не му обръщали достатъчно внимание.Въпреки, че дъщеря му била записана на детска градина в с.К., същата рядко я посещавало. От друга страна ищецът излага обстоятелства, че условията при него са повече от добри, тъй като живее с родителите си в къща, състояща се от четири стаи и там детето има самостоятелна стая, къщата разполагала с всички удобства, както и че детето било много привързано към него. Не искало да се връща при баба си и дядо си по майчина линия, а майката на детето преимуществено живеела с нови си мъж. Детето споделяло, че се чувства крайно некомфортно да живее в посочената обстановка. С така изложените обстоятелства ищеца обосновава основателността на предявения от него иск по чл.59, ал.9 от СК.
В срока по чл.131 от ГПК майката не е депозирала отговор на исковата молба, в съдебно заседание оспорва предявния иск.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск по чл.59, ал.9 от СК като е изменил режима на упражняване на родителските права по отношение на детето, постановен със споразумение от 21.03.2018г. по гр.д. № 2682/2017г. на ПРС, като предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата, определил е режим на лични отношения на майката с детето, както и е постановил майката да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150 лв., считано от 15.03.2019 г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд намира, че така постановеното решение е недопустимо в частта, с която издръжка е присъдена за периода от датата на подаването на исковата молба - 15.03.2019 г. до датата на влизане в сила на решението, тъй като в случая ищецът претендира присъждане на издръжка от влизане в сила на решението. При предявен иск по чл. 59, ал.
9 от СК, когато съдът служебно присъди издръжката от момент, по-ранен от искания от ищеца, е налице произнасяне свръхпетитум, поради което решението в тази част е процесуално недопустимо / в този смисъл Решение № 65 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо, на основание чл. 270, ал.
3, изр. 1 от ГПК в тази процесуално недопустима част първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати в същата част.
В останалата си част обжалваното решение на районния съд е допустимо, поради което следва да се пристъпи към проверка на неговата правилност в рамките на оплакванията в жалбата и при служебна преценка за това дали не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми и/или съществени процесуални нарушения, които въззивният съд да трябва да поправи с оглед на задължението му да следи за интереса на детето и без да има наведени от страните оплаквания.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че малолетното дете на страните живее в село
К., община С., област Пловдив, в жилище на бабата и дядото по майчина линия.
Бащата на детето живее в град Б., заедно с родители си в притежавано от тях жилище.
От изготвения в първоинстанционното производство социален доклад от
ДСП- Първомай се установява, че детето живее при майката като всяка първа и трета седмица детето гостува при бащата в гр.Б.. Майката информирала социалните работници, че желае да продължава да се грижи за своята дъщеря Ш., но също така и същата да продължава да гостува при баща си в гр.Б..
Не желаела да се прекъсва връзката между детето и баща му. При отглеждането и възпитанието на детето, майката получава необходимата подкрепа от своята майка и настоящия си съжител. Майката съжителства с Н. А. Р. в дома на родителите си в с.К.. На 11.05.2019 г. майката е родила близнаци. Споделила, че настоящия й съжител е в много добри отношения с дъщеря й Ш., който се грижи за нея и заявява желание да я осинови. По думите на бабата по майчина линия Б. Х., дъщеря й желае да се грижи за детето и за новородените деца, като бабата заявява желание и възможност да помага на дъщеря си в грижите за тях. По отношение на дядото по майчина линия се сочи, че е в Испания, откъдето периодично им изпраща средства. След проведен разговор с детето е констатирано, че детето е в добро здравословно и емоционално състояние, облечено в чисти и подходящи за сезона и възрастта му дрехи.От разговор с детето се получила информацията, че детето обича и двамата си родители,харесва да бъде и с двамата. Проведена е среща с директорката на ЦДГ „Детелина“ с. К., която дала информация, че детето редовно посещава детската градина. Винаги е в добър външен вид и добра хигиена.Майката на детето редовно присъствала на родителските срещи и заплащала месечната такса. Директорката на детската градина споделила, че не забелязала детето да е неглижирано. Самото дете не споделяло в градината, че майката му не се грижи за него. В социалния доклад е отразено, че основни грижи за детето се полагат от майката, която задоволява битовите, здравните, образователните, емоционалните потребности на Ш..
Жилището, в което се отглежда детето в с.К. предоставя добри условия на живот.Състои се от две стаи, баня и салон. Обзаведен е с обичайните мебели и вещи. В него няма необезопасени места, които биха представлявали опасност за живота и здравето на детето. Майката не работи, защото е в майчинство, същата е подпомагана на осн.чл.7 от ЗСПД, както и от родителите си и от настоящия си съжител. Детето посещава смесена група ЦДГ „Детелина“ с. К..При проведени срещи с майката и детето е констатирано, че между тях има силна емоционална връзка. Майката и нейният съжител заявили, че желаят да осигурят необходимата сигурност и стабилност на детето в семейството си. Между майката и бащата няма противоречия. В заключение се прима, че детето се отглежда при подходящи жилищно - битови условия от майката и нейното семейство. Задоволяват се адекватно всичките базови, здравни и ежедневни потребности на детето. Не са установени рискови фактори за детето в средата, в която се отглежда.
Разпечатката съдържа 49 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54a3071f-bccd-407b-b5eb-f098de5175f3